Преди две седмици успях да се разходя до Worcester и Gloucester за няколко дни. Бях на гости на приятел, с който не бях се виждал от 2005, и успях да се видя с още няколко приятели, които не бях виждал дори още по-отдавна. Въпреки времето, в Англия винаги ми е харесвало, разбирам се добре с почти всички англичани с които се познавам, и изобщо ми е много приятно. Най-после (понеже съм прекалено мързелив и незаинтересуван да уча чешки) се почувствах почти като вкъщи – на място където свободно се разбираш с всички…
Няколко приятели са успели да стартират магазини за международни храни в Устър и Глостър, та успяхме да хапнем български храни (особено ми хареса една готова вита баница 🙂 ), дори си купих едно шише ракия, въпреки че не обичам, да имам да черпя. Иначе…пет години по-късно, англичаните все още не са „открили“ смесителните батерии и си карат с отделни струи за топла и студена вода 🙂.
Летях с EasyJet до летище East Midlands в Нотингам (ЕМА), което е доста малко, а като първи полет с EasyJet, впечатлението ми е отвратително. В класацията на евтините авиопревозвачи словашката SkyEurope e много по-напред от EasyJet (също и BMIBaby) – в EasyJet няма места в самолета, а няколко бординг групи – SpeedyBoarding, група А, и група B. На летището и на двата полета имаше само две гишета, като едното беше резервирано за пътници със SpeedyBoarding. В резултат на това, 99% от пътниците за претъпкания самолет се нареждат на останалото едно гише, което не е особено приятно, особено в компанията на британски туристи, които по летищата общо взето са организирани като стадо заблудени овце :). Стълпотворението се повтаря при качването на самолета, въпреки многократните обявления че първо ще бъдат качени пътниците със SpeedyBoarding, след което групите А и B. Аз разбира се не минах без редовната си простотия, като малко след като си получих бординг картата, успях да я загубя, и се наложи да ми издадат нова.. 🙂 Самолетите са сравнително добре за класа си, но най-дразнещото е, че по време на полета на всеки 15-20 минути се пускат рекламни съобщения на продукти, които се продават в самолета. На летище ЕМА ни качиха на един автобус, който спря до една стена с бодлива тел, там ни свалиха и трябваше да повървим до влизането в летището. Въпреки многото негативни преживявания, които прочетох онлайн за българи, влизащи в UK само с лична карта, аз нямах никакви проблеми, смятам нормално. На излизане от кралството за обратния полет се наложи да си събуваме обувките, което беше нещо ново за мен.
Общо взето си изкарах страхотно, а последния ден успяхме да отидем на кръчма за традиционният sunday roast и да хапнем агнешко бутче с ментов сос, което е все така чудесно. Тази екскурзия трябва да се прави по-често…