Пандемията в Чехия и България

  От Общи
11-минутно четиво

Вече един месец в Чехия живеем с официално наличие на CoVid-19. България живее в същата ситуация една седмица по-кратко, но въпреки това достатъчно, за да се види по какво си приличат и се различават ситуациите в едната и другата държава – реакциите на правителствата, навременността им, подготвеността на системата, настроението на хората и реакциите им на създалата се ситуация.

Текстът е разделен на няколко части – навсякъде вместо да посочвам източници под линия, съм ги слагал като линкове.

TLDR: Фактът, че изглежда България пропусна първият етап от контролирането на разпространението – този на регистриране на привнесени случаи, проследяването и карантинирането им – и влезе в етапа на вътрешните огнища без „нулев“ пациент означава, че е още по-важно последвалото ограничение на движението да бъде спешно, стриктно, и спазвано изключително отговорно, вкл. носенето на маски и др. предпазни средства. Независимо от политическите ни пристрастия и не, това не означава да спрем да мислим критично. Наясно съм, че изборът между икономическото и общественото здраве е фалшива дихотомия, но тя се коментира само ако вече си пропуснал правилна стъпка, или пропуснеш да направиш следващата. При обявяването на тези мерки в огромната си част правителството и щаба действа подходящо за ситуацията, но прави лошо впечатление обявяването и последващото отменяне на ограничения, както и липсата на структурирана, писмена информация към гражданите. Опитите първоначално нещата да бъдат решавани с призиви и препоръки за взимане на мерки от общините и гражданите бяха чудесни, но удариха на камък може би точно заради това, особено имайки предвид традиционното недоверие на българите към каквито и да било ограничения от страна на властта. Както ще се види в текста, в Чешката република най-вече комуникацията беше на съвсем друго ниво, гражданите съдействат в огромната си част (иска ми се да мисля, че точно заради наличната информация), и предварителните мерки бяха взети малко по-навреме, но и тук не липсват проблеми – логистични, политически, и др.

Предварителни мерки

На 26-и Януари на летище Прага имаше разположени табели, информиращи пристигащите пътници как да действат, в случай на развитие на симптоми. Чешкият здравен министър, както и директорът на летището обявиха, че към този момент ограничаване на полетите от/до засегнатите райони не е необходимо. Към този ден заразата беше все още ограничена в Китай и 9 други държави, между които само Франция в ЕС имаше три потвърдени случая. Други мерки, които бяха вече въведени към този момент бяха сегрегирани, по-често дезинфекцирани, гейтове за полетите от Китай, и т.нар. таргетиран скрийнинг – на хора с декларирани симптоми, или разпонати като неизглеждащи напълно здрави от екипажа/летищният персонал. Четири дни по-късно, на 30.01, когато потвърдени случаи вече имаше и в Германия и Финландия освен във Франция, информационната кампания, таргетираният скрийнинг, и дезинфенкцията се приложиха и на останалите летища. Към този момент в Чехия имаше проведени 33 проби за CoVid-19, без положителни резултати. В България изглежда мерките през Януари са били на подобен етап – на 27.01 беше създадена работна група в МЗ която да отговаря за оперативните мерки срещу разпространението на новия коронавирус в страната, а пристигащите пътници от рискови райони, които не са се чувствали добре или за които е имало съмнение че могат да бъдат инфектирани, са били отделяни и изследвани, напр. българският ансамбъл завърнал се от Китай. Колко общо са били тези случаи и дали системата за превантивен скрийнинг е работела – не е ясно, но да предположим че е било така.

Седмица по-късно – на 3-ти Февруари – бяха напълно спрени полетите между Китай и Чешката република. Позитивни тестове от проведените в ЧР 48 теста все още нямаше, но растежът в Китай вече беше навлязъл в експоненциална фаза, а бяха се появили и първите два случая в северна Италия. Към този момент в България имаше инсталирана термокамера на Терминал 2 на летище София, а се чакаха камерите за Терминал 1 и другите по-големи летища. България, обаче, спря полетите от/до рискови дестинации (вкл. Китай) на 17 Март, две седмици след първият официално потвърден случай. Към този ден (според сайта на МЗ от вечерта същия ден) потвърдените случаи на CoVid-19 в страната вече бяха 81 , имаше два смъртни случая, а само в този ден новите случаи бяха нараснали с 30% спрямо предишния (според хронологията в News.bg; archive.org не е архивирал страницата на МЗ за 16.03; според данните в портала на Джонс Хопкинс нарастването е било 28.8%).

На 24 Февруари Италия вече беше дала 6 жертви от първите си 20 случая. В България все още потвърден официално случай нямаше, а беше сформиран кризисният щаб, който да поеме контрола върху реакцията. Допълнителна предпазна мярка, която щабът предприе, беше инсталирането на термокамери по граничните пунктове, както и разяснения за необходимата доброволна карантина при завръщане от рискови райони. Без забрана за полети и затваряне на граници. По същото време Чехия предприе същите стъпки към полетите от Италия, както към тези от Китай в самото начало – отделни гейтове с дезинфекция и скрийнинг. Препоръките (не забрани) да не се пътува до Италия, доведоха до 70% спад в търсенето на билети, както се оплакаха туристическите агенции и аеролиниите. Полетите от Чехия до Южна Корея бяха спрени на 2 Март, а до северноиталианските градове Милано, Бергамо, Болоня, и Венеция – на 5 Март, след разговори с Европейската Комисия, които бяха задължително условие за да се наложи такава извънредна мярка.

Първи случаи

Първите случаи в България и Чехия бяха съвсем различни. До 29.02 в Чехия бяха проведени 200 проби, без положителни резултати. Първите два потвърдени случая в Чешката република дойдоха на 1 Март и бяха проследими до Италия – американска студентка от Милано на туристическо посещение в Прага (няколко дни по-късно нейната приятелка от Еквадор, с която пътуват заедно щеше да тества положително с втори тест), и преподавател в университет, бил на академичен форум в северна Италия. Следващите случаи също бяха проследими до Италия или други държави, което все пак показа, че мерките по проучване и проследяване на рисковите случаи все пак дават някакъв резултат. Междувременно светновното първенство по bиатлон, което трябваше да се проведе в Моравия беше ограничено без зрители. Този етап на тестване, проследяване, и карантиниране на случаите и техните контакти продължи десетина дни, когато на 11.03 потвърденият случай на шофьор на такси от Прага вкара ситуацията в следващ етап.

Вътрешно разпространение

Първите случаи в България вероятно могат да бъдат причислени към по-късния етап на разпространение на епидемията – когато тя вече се разпространява в страната известно време и има вътрешни огнища на разпространение, които не могат да бъдат проследени до външни такива. Затова загатна и ген. Мутафчийски при обявяването на положителните случаи на 8 Март. Това беше разочароващо по отношение на предварителните предпазни мерки – дали заради лежерно прилагане, дали заради безотговорно поведение на пътуващите българи, случаи на заразени хора преди да се премине към вътрешни огнища не бяха официално установени.

В Чехия вътрешното разпространение беше установено на 11 Март, когато положителен тест даде пражки таксиметров шофьор, чиято инфекция не можеше да бъде проследена до определена външна държава или определен рисков случай. На същия ден бяха проактивно затворени всички учебни заведения, без оглед на това има ли потвърдени случаи свързани с тях или не, което е една от най-ефективните мерки, ограничаващи разпространението на зарази според сп. Science. Също така бяха забранени събиранията на повече от 100 души. За разлика от Чехия, в България направи впечатление изявлението на щаба в същия ден, че училища ще се затварят само след потвърдени случаи, а забраната за културни мероприятия беше отменена, като се въведе ограничение за максимум 250 човека разположени на 1 метър разстояние едни от други. Може би късмет за България в този момент беше това, че все още имаше затворени училища заради грипната епидемия.

Извънредно положение и ограничаване на движението

След потвърждаването, че инфекцията се разпространява вътрешно в Чешката република, затварянето на учебните заведения на 11 март, от полунощ на 12 срещу 13 Март беше обявено извънредно положение и беше ограничено правото на придвижване със следните изключения: по работа, за бизнес дела, необходими посещения на роднини, покупки на храни, горива, и стоки от първа необходимост, използване на финансови или пощенски услуги, придружаване на роднини при необходимост, спешни официални поводи, полиция, пожарна, здравни, или социални служби, доставки на стоки, посещение на ветеринарни кабинети, разходки в природата и парковете, погребения. „Карантината“ не е тотален lock-down както в Китай, но беше приета отговорно от огромната част от гражданите. Не липсват, разбира се, бунтари и паникьори които да ги докладват, но така е в природата 😉 . До момента на обявяването на извънредно положение в Чехия бяха направени 2353 проби, положителните бяха 114, нямаше смъртни случаи, а вътрешното разпространение беше потвърдено ден предварително. На 16 Март бяха затворени границите за напускане на страната и за влизане на чужденци, с изключение на транспортни возила и чешки граждани, работещи в рамките на 100км от границата. Последното изключение беше премахнато около седмица по-късно, след като около 10% от тестваните такива работници бяха положителни.

В България извънредно положение беше обявено също на 13 Март – привидно бързо след първият потвърден случай и на фона не неголемият брой случаи, но в този момент в страната имаше вътрешни огнища на разпространение от 5 дни, 23 положителни случая от неясно колко направени проби, и един смъртен случай. Възможно е мярката да е била дори закъсняла, но едва ли би се приела по-рано. Към затваряне на границите България прибегна на 20 Март, но само за входящ трафик, и то само за граждани извън ЕС, плюс рисковите държави в него.

Маски

На 18.03 в Чехия беше обявено задължително закриване на носа и устата на публични места – извън личните жилища и прилежащите им площи. За приемливо средство се считат както различните видове маски и респиратори, така и шалове, домашно ушити памучни маски, и пр.

Дали и доколко предпазват маските е въпрос, който чудесно е описан в блога „Наука и критично мислене“ – не много, но колкото-толкова – по-добре от нищо, но по-интересното за мен беше реакцията на населението – въпреки недостига масово всички започнаха да шият домашни маски, да си ги подаряват, разнасят, и т.н. Повечето хора са способни да вземат рационално решение къде няма смисъл да носят маска и къде се налага, но има и много паникьори, което доведе дотам, говорител на полицията да разяснява във видео материал, че съседът ви на балкона, който е без маска, не застрашава общественото здраве и няма смисъл да им го докладвате! Полицията от своя страна няколко пъти публично обяви, че ще прилага разум в санкциите, за да не глобява хора, разхождащи кучето без маска, когато наоколо няма жива душа.

Разликата с България е брутална – след обявената такава мярка и масовото обществено недоволство, тя влезе в списъка с отменени мерки (заедно с първоначалната забрана за събирания), които българското общество не е готово да приеме – отчасти поради особености на националният ни манталитет, отчасти поради нескопосаността на комуникацията и разяснителната кампания на правителството.

Личното ми мнение е, че разбира се ефект от носенето на маски на обществени места има – от една страна поведенчески, това е сигнал за всички останали, че трябва да прикриват устата и носа си, особено когато говорят или са в контакт с други хора/в ограничено пространство; от друга страна – може би не толкова индивидуално, поради разликите в интензивността на изложението на вируси и поради неголямата защитна стойност на маските индивидуално, но по-скоро в мащаб.

поради ниският им капацитет и невъзможността на щаба да организира логистика за събирането на „десетки хиляди бройки от десетки производители“. В същото време, в опит да се намали спекулата, на производителите беше забранено да доставят директно на който и да било, освен на държавни институции, в резултат на което индивидуални болници, вкл. общински, не успяха да купят маски директно от местни производители. Резултатът от борбата със спекулата беше разбиването на склад на доставчик, който в последният момент се опитал да изиска два пъти пъти по-висока цена за министерството на здравеопазването, отколкото предварително договорената, при която акция барабар с маските за чешкото МЗ бяха конфискувани и около 100 000 маски предназначени за китайската общност в Италия като дарение. Това принуди Хамачек да се извини, а по-късно Чехия изпрати по 10 000 защитни костюма до Италия и Испания. Резултатът от невъзможността да се организират доставки от местни производители пък беше, че Чехия се принуди да разчита на закупуване на предпазни средства (и тестове) от Китай, за да го направи централизирано и в огромни обеми, според собствените си логистични възможности. Поради ограничените възможности на чешката армия за въздухопренос на огромни товари (както и на много други държави, мимоходом), за първите няколко полета беше ангажиран огромният Ан-124 по НАТО програма SALIS, която има договор с Украинската „Антонов“ за използване на техните свръхкапацитетни самолети. (Подобно споразумениe имаше и руската Волга-Днепър, която също притежава подобни самолети, но след Кримската анексия и последвалата криза, санкции и пр. Украйна спря да работи с тях, а руската компания от своя страна спря да дава самолети на НАТО.)

Политическа обстановка

Политически, засега скандални ситуации и злоупотреба с извънредното положение от страна на властта в ЧР не бяха изкарани на светло. Като изключим логистичните проблеми и неспособността на държавата да действа фино и бързо едновременно, което е донякъде очаквано, скандалните моменти, които съм забелязал до момента са два.

В първият случай, малко след директивата за задължително носене на маски от всички на обществени места, директорът на ключовата болница „Буловка“ прати мейл до всички старши сестри, призовавайки ги да не „изразходват на вятъра“ ограниченият запас от 50 000 маски, с които болницата разполага, цитирайки становището на главният инфекционист на болницата, а и СЗО, че маските са безполезни в ситуации извън инфекциозни отделения и грижа за болни. Това, разбира се, накара премиерът Бабиш да поиска оставката на директора на болницата, но здравният министър отказа с мотива, че лекарският състав стои зад директора, който до момента върши добра работа. Директорът чинно се извини, цитиран по ТВ за „неподходящият“ мейл, разбира се без да признава че маските вършат кой знае каква работа, а просто потвърди че „благодарение на доставките“ на министерството вече имат достатъчно маски. 🙂

Вторият случай е отпреди ден, когато министърът на отбраната внесе предложение за решение на казус, доколкото разбирам започнал още през 2005, за увеличение на правомощията на правителството и министър-председателя в случай на невъзможност на парламента, респ. правителството, за изпълнение на задълженията им. Това вдигна шум от опозицията и медиите, сравнявайки предложението със ситуацията в Унгария. С контекстът на това предложение не съм запознат засега в подробности, затова към момента нямам лично мнение.

Комуникация и данни

Тук е може би най-голямата разлика между работата със ситуацията в Чехия и България.

В Чехия още от самото начало на кризисната ситуация комуникацията на чисто фактологична информация е на ниво. В най-бързи темпове на сайта на министерството на здравеопазването се появи страница със статистическа информация – таблици и графики за проведените тестове, броят положителни случаи, вкл/. разбивки по области, сравнение между случаите, докладвани от РЗИ след потвърждения и общия брой случаи вкл. всички лаборатории, провеждащи тестове, и т.н. Данните се осъвременяват два пъти дневно, така всеки гражданин може да влезе и да си направи сметка връзва ли му се информацията, която пристига от правителството за развитието на епидемията, мерките които се предприемат и твърденията за техният ефект, с данните които са публично достъпни. Разбира се, тази информация се използва в официалните презентации на кризисният щаб, коментира се и се дискутира в ТВ-студия с други епидемиолози, и т.н. Достъпността на тази информация даде възможност за създаването на работни групи от ИТ компании, които да допринасят с моделиране и анализ на данни. Резултатът от тези усилия, например, е мобилна инфокарта за прогресирането на епидемията, която всеки може да свали на телефона си, и която включва основните параметри, като тестувани заболели, починали, възстановили се, вкл. и estimation за R0, което към 2.04 се намира между 1.3 и 1.1. Не е необходимо да казвам, че това подобрява информираността на населението и помага за работата на самият щаб.

В България комуникацията е на изключително ниско ниво – на сайта на МЗ има страница, където всеки ден се съобщават три числа: брой инфектирани, брой починали, брой възстановили се. Няма time series данни, няма данни за брой тестове, няма разбивки по общини и лаборатории и пр. и ако човек иска да си изгради някаква картина на това как изглеждат и се развиват нещата във времето трябва да се търсят данни от пресконференциите на щаба, да се интерпретират, да се корелират с времето на публикуване, което прави оценката за правилността на предприетите мерки, за техният ефект, и за развитието на епидемията в страната, по-трудна. Специално за броят тестове ген. Мутафчиев понякога използва „до момента“, понякога „досега“, понякога „за изминалото денонощие“. Резултатът от това (а донякъде и причината за него, поради некачествените журналистически въпроси) е едно общо взето дребнотемие на пресконференциите на щаба, където фокусът е изцяло върху мерките, кой е съгласен и кой не с тях, кой журналист какво бил чул или получил като въпрос, коя болница какво била споделила в социалните мрежи, и т.н. Това дребнотемие затруднява работата на самият щаб, защото неговата задача е да убеждава хората в необходимостта и правилността на предприеманите мерки, а това няма как да стане без подаване на качествена информация към обществото, в писмен и структуриран вид. Сигурен съм, че ген. Мутафчиев и останалите членове на щаба имат по-важни задачи от това да попълват таблици с данни, но това може да прави всеки стажант в министерството на здравеопазването, НСИ може да предоставя статистически анализи, и т.н. Така стратегията на щаба може да бъде поставена в контекст и да бъде разбрана от възможно най-много хора. Епидемията показва, че е крайно време българинът да започне да мисли автономно, вкл. и на областно/общинско ниво, вместо да чака разпореждания.

Стратегия

На фона на останалите държави, особено по-лошо засегнатите, като Китай, Италия, Испания, САЩ, и др., кривите на общите случаи в България и Чехия изглеждат не толкова зле, както писа физикът Вал Тодоров. Въпросът е каква е дългосрочната стратегия на двете държави, защото никой не може да си позволи да живее със спряна икономика прекалено дълго. За дългосрочната стратегия на България детайлна информация не успях да намеря, освен изявлението на ген. Мутафчийски от вчера, че когато спрат да нарастват случаите, тогава ще докладват на правителството да започне да отменя някои от мерките. Това е по-консервативна стратегия отколкото това, което се очаква да се направи в Чехия, но може би отговаря на по-късният етап на откриване на първите случаи, както и на по-ограничените възможности за действия в мащаб, особено имайки предвид по-ниското съдействие на гражданите.

Тук намерението е следното: 10-на дни след въвеждането на ограниченията за движение от 16.03, се очаква да се види ефект върху нарастването на случаите в страната, и върху моделираната стойност на R0. Когато те спаднат до определени стойности (устойчиво R0 около 1 или по-малко, процентен растеж на новите случаи устойчиво под 5-6 процента на дневна база), да се премине към т.нар. „умна карантина“, при която на всеки позитивен случай ще се иска съгласието за проследяване на движението му в предишните 5 дни и установяване на контактите му от всяко място в този период. Това ще става в разговор – за момента не се предвижда проследяване на базата на клетъчни данни на други граждани, както бяха направили от MIT (анонимизирано, разбира се) при проучването на ефекта от мерките за „социална дистанция“ в Ню Йорк. Всички тези контакти ще бъдат възможно най-бързо поставени под „бърза“ карантина за няколко дни, през което време ще бъдат посетени от мобилни тестващи групи (с участието на армейски персонал) , който ще извършат проби и установят кои от тях е необходимо да останат под карантина за по-дълго (14 или 21 дни) и кои могат да се върнат в нормалния ритъм на живот. Процедурата по проследяване и карантиниране трябва задължително да се извърши в рамките на три дни (не знам защо). Целта на цялото упражнение е в края на рестриктивните мерки да има ясна картина възможно най-точно колко са болните, преди да се пристъпи към отпускане на мерките за ограничаване на движението. Тази т.нар. „умна карантина“ беше пусната „в тестов режим“ в Южна Морава тази седмица, преди да бъде стартирана в цялата страна, когато разпространението спадне достатъчно, и когато капацитетът за провеждане на тестове бъде увеличен от сегашните около 6 хил. теста/ден, до около 10 000/ден.

Тя не е без своите неизвестни, напр. не е ясно как ще се класифицират хора, като контактни с някого, особено в затворени пространства като магазини за хранителни стоки – MIT от линкнатото проучване по-горе, например, по някаква причина смятат дистанция от 25м за „контакт“.

Аз не съм наясно какъв точно е икономическият контекст на България и Чехия влизайки в тази брутална криза, но предполагам, че България влиза в нея в по-лошо състояние от Чешката република, затова би трябвало нейната стратегия да е поне пропорционално по-фина и гъвкава, за да може възможно най-бързо да се разпознаят възможностите да стартира поне някакъв икономически живот.

Статистики

Поради неструктурираното изнасяне на информация в България, има различни източници на данни за дневните положителни случаи в България, ако търсим данни назад във времето: ГИС приложението на ESRI Bulgaria, ГИС приложението на Джонс Хопкинс, archive.org снемания на страницата с потвърдените случаи (не са всекидневни), хронологията до 25.03 публикувана в ето този материал на news.bg, и разбира се – пресконференциите на щаба. За графиките, на следващите илюстрации съм използвал следните данни, предпочитайки да разчитам на писмено изнесена информация или от МЗ, или от местни медии, или от международни източници, позоваващи се на вътрешни такива.

Резултатът е, че данните ми се припокриват с данните на ESRI Bulgaria, с изключение на 19 и 23 Март.

Всички графики по-долу са с уточнението за трудното събиране на данни от България, както и това, че в Чешката република се правят поне 5 пъти повече тестове. Към 02.04 има извършени 60990 теста.

Графиките на общите случаи са достъпни в портала на Джонс Хопкинс и на доста други места – за България и Чехия те изглеждат подобно.

Една от основните метрики, които използва чешкото правителство в презентациите си за развитието на епидемията е процентната промяна в новите случаи на дневна база. Този параметър за България и Чехия изглежда така:

Данните са от 13 Март, защото от 11ти до 12ти Март случаите в България нарастват с 228% (от 7 на 23), което бута графиката прекалено надолу по ординатната ос. Това е очакван недостатък имайки предвид малкото на брой тестове (може би около 5-6 пъти по-малко), които България провежда, респ. малко на брой потвърдени резултати. От тук изглежда, че и Чехия и България общо взето се движат в правилната посока, но резултатите от последните 2 дни в България показват леко покачване, макар и засега да не са излезли от тренда.

Друга графика, която може да ни даде някаква представа за тенденциите на развитие на разпространението е броят случаи за седмица към общяит брой случаи. Примерът, който Наука Офнюз публикува преди около седмица е в логаритмичен мащаб, но и при Чехия и при България промените в тази траектория са прекалено отскоро и прекалено малки, затова засега ще гледам графиките в линеен мащаб:

Тук изглежда, че резултатите от последните два дни (1 и 2 Април) в Чехия започват да сочат към плато, докато тези в България продължават да отбелязват лек растеж. Разбира се, това са прекалено скорошни и краткотрайни промени, които трябва да продължат да се развиват в правилната посока, за да бъдат индикатори за някаква трайна тенденция. Това се вижда по-добре в log scale:

Графики, свързани с броят тестове за България не можем да правим, защото нямаме тези данни, но ако погледнем графиките за общият брой тестове и позитивните случаи за ден в Чехия има видима корелация, освен в два периода. Първият е между 18-22 Март, когато при близък брой тестове за ден, положителните резултати отбелязват два върха, и вторият, който е леко обнадеждаващ, е от последните три дни – 31.03 – 02.04, когато при задържане на тестовете около 6000 дневно, положителните резултати отбелязват спад.

Периодът около 18-22 Март не би трябвало да е изненадващ, първо защото е рано за каквито и да било мерки да дадат резултат все още, второ защото е възможно да има забавяне на резултатите от тестовете, и трето защото кохортата, която се тества не е особено представителна, а тя може и да се променя с течение на времето. По принцип се тестват само хора със симптоми, но понякога се включват и проучвателни тестове в други отделения. Например, жена ми и малката (10м) щерка бяха в болница за 4 дни по пътека, която няма нищо общо с CoVid-19, но бяха тествани и двете.

Друга интересна графика свързана с извършваните тестове, е развитието на процентът положителни тестове във времето.

Понеже има хора, които си чакат резултатите от пробите до 8-9 дни, и засега няма информация от министерството дали наистина докладваните резултати са на тестове правени същия ден или не, за всеки случай тук са включени няколко различни варианта на този параметър.

Червената линия, която се стабилизира около 6.5 процента от 16-ти до 29-ти Март, е общият процент положителни тестове от всички проведени тестове до момента, по дни. Този процент падна до под 6 последните 3 дни. Оранжевата линия, която към 15-ти/16-ти март е около 20 процента, е общият процент положителни тестове, от общият брой проведени до момента проби, но отместени 5 дни назад във времето. Зелената линия е същият параметър с отместване 3 дни, а кафявата е общият процент положителни тестове от пълзящата средна стойност на тестовете за последните пет дни.

Независимо дали имаме забавяне на резултатите от 3, 5 дни, или всички докладвани резултати са на тестове правени същият ден, вижда се, че този процент намалява или поне е стабилен най-малкото последните няколко дни (ако резултатите и тестовете са в един и същ ден, много по-дълго).

Смъртността в България (говорим за case fatality, а не infection fatality, защото се тестват предоминантно хора със симптоми, т.е. заболели), макар и малка като абсолютна стойност все още е двойно по-висока от тази в ЧР – над 2%, сравнена с около 1% за Чехия. Това е много по-висок процент отколкото в Германия, но няма нищо общо с около 10-те % наблюдавани в Италия, или с над 5% в Швеция, където мерките са сравнително лежерни. За сравнение, смъртността от случаите на круизния кораб „Diamond Princess“ e 1.5% по данни от Джонс Хопкинс, и 1.9% по данни на pre-print изследване, цитирано в Science News. Интересно ще е да се наблюдава този показател с течение на времето -в отсъствието на time series данни за процент хоспитализирани и процент случаи в интензивни отделения/интубирани от тях, това е косвен индикатор за състоянието на здравната система. Другото интересно в това сравнение е колко рано след първият случай в България бяха регистрирани първите смъртни такива. В Чешката република това се случи 21 дни по-късно. Както беше писал Томас Пуейо, което Наука Офнюз преведоха малко по-късно, това вероятно може да се приеме като индикатор за късно разпознаване на разпространението, и вероятно сочи към много повече реални случаи.

От скоро в Чехия се докладват броят хоспитализации (движи се около 9% – 9.5% от всички позитивни случаи) и процентът на интубираните пациенти или такива в интензивни отделения (движи се около 20%).

Най-накрая, най-важната графика – тази на моделираната стойност на R0 от началото на карантината до днес, изготвена от работната група от covid19cz.cz.

R0, или репродуктивното съотношение, е средният брой очаквани нови случаи, генерирани от един заразен. Когато R падне под 1, всеки инфектиран се очаква да зарази по-малко от 1 човек. Преди началото на ограничителните мерки, това число беше над 2.6 за Чешката република.

Последните няколко графики, най-вече тази за репродуктивното съотношение, но също и графиките за процентът положителни тестове, отношението на седмичният moving total към общият брой случаи, и дневната процентна промяна, изглежда да показват, че за развитието на ситуацията в Чешката република се вижда светлина в края на тунела, мерките взети от правителството и спазвани отговорно от гражданите имат ефект, и можем да се надяваме в скоро време ограничинтелните мерки да започнат една по една да се отпускат. В зависимост от разивитието на капацитетът за тестване и статуса на „умната“ карантина след това, може би след средата на Април, като се започне с мерките пряко свързани с икономиката – отваряне на други бизнеси, несвързани с основни нужди, пускане в икономическият живот на хилядите контрактори и самоосигуряващи се лица, и постепенно преминаване към културни мероприятия и спортни събития. Разбира се, точни дати няма как да има.

20
Запази в отметки Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.