Трайни традиции от Трайчо Костово време

6-минутно четиво

В радиограма № 84–91 от 26 октомври 1944, достъпна в Централен Държавен Архив, фонд 1Б, опис 7, архивна единица 71, лист 5, Трайчо Костов информира Георги Димитров в Москва за прогреса по народния съд:

„В  Закона за народния съд са изключени всички формалности, които биха затруднили  работата на народния съд. Предварителното съдебно следствие и обвинителната  част са съсредоточени в института на народните обвинители. Присъдите на народния съд са окончателни и не подлежат на обжалване и  утвърждаване“

От книгата на проф. д-р Диню Шарланов "История на Комунизма в България"

Каква ирония – само 75г. по-късно, прокуратурата отново реши и публично обяви, че е съвсем нормално да изнася доказателствени материали от обвинението, като пропаганда за „мобилизиране на общественото мнение“. 75г. само по отношение на изнасянето на доказателствен материал, разбира се – завръщането на пропагандният подход съвсем не трая толкова дълго, той е отново при нас от публичните акции по задържане на бивши държавни служители отпреди няколко години, където те директно се обявяваха за престъпници. Някои от тях, естествено, може и наистина да са били такива, но в правовите държави за това решава съдът, независимо от обвинението. За това, обаче, ще стане въпрос след малко.

В първата радиограма прави впечатление също наблягането върху „съсредоточаването“ на двете следствени функции в обвнинението, използвано като пояснение за изключените формалности. Ако си мислите, че в правото обективността и формалностите всъщност имат голямо значение, не сте сами – чул се е поне един критичен глас и по онова време, както става ясно на заседанието на ЦК на БРП (к) от 23 юли 1945 г., когато Трайчо Костов дава оценка за работата на народния съд:

Може би сгрешихме при изработване на закона, като определихме във всеки състав на народния съд- да има много юристи.


Опитът показа, че много наши юристи проявяват голяма любов към формалностите и се оказват неподходящи за възложената им работа. ЦК не може да се съгласи с изказванията на др. Лозанов, че правосъдието е спазване на форма. Такова мнение не се споделя напълно даже и от всички буржоазни правници. Особено е неправилно такова за времето, при което ние живеем. Ето защо в новите закони, които ние сега готвим, трябва да внесем друг нов елемент.


Трябва да се изпълни предложението за внасяне на съветска литература. Да се проведе премахването на втората и третата инстанция, както и да се вземат мерки за бързо ликвидиране на натрупаните дела…

От книгата на проф. д-р Диню Шарланов "История на Комунизма в България"

Тук вече „лека-полека и нещата си отиват към бой“, както е казал поетът. Да оставим настрана признанието, че юристите май няма да им свършат работа и елиминирането на възможността за обжалване на присъди чрез по-висши инстанции – интересно ми е кой е другарят Лозанов, какво е станало с него след оказаната му чест да бъде публично критикуван от Трайчо Костов, и дали има живи потомци в наши дни.

Какви всъщност са формалностите, за които се говори в радиограмата от първия цитат?

Предварителното следствие, или разследване, е етап от досъдебното производство, в който разследващите органи – следователи, дознатели, полиция – събират доказателства за извършено престъпление, за да може прокуратурата да привлече като обвиняеми заподозрените лица. След повдигането на обвинението, идва ролята на съдебното следствие – съдебният състав обективно и независимо от разследващите органи анализира предоставените доказателства, разпитва свидетели, експерти, вещи лица, и пр. и в резултат на това може да прекрати производството, да го върне за доразследване, или да произнесе присъда със или без събиране на допълнителни доказателства. Съсредоточаването на тези функции в „народните обвинители“ на практика прави съдът напълно зависим от тях.

Това, обаче, е премахване на контрола и обективността само в една от трите власти – съдебната. Все още съществува законодателна власт – парламент, и изпълнителна – правителство, министър-председател, че и регенти за парлама. Казвам за парлама, защото бързо става ясно, че регентите всъщност са назначени от партията, за да провеждат нейните решения без да ги интерпретират и оформят, както разбира Тодор Павлов, който за кратко живее с тази наивна илюзия. Останалата част от изпълнителната власт още преди това е подчинена на ОФ, а законодателната все още мърда и ще продължи поне на хартия да има възможност да конвулсничи до 1971г. когато с приемането на Живковата конституция, ръководната роля на комунистическата партия и на работническата класа, влизат в член първи на конституцията. Де факто, разбира се, доста преди това, в Отечественият Фронт са останали само БРП(к) и БЗНС, така че всички всички власти в страната – изпълнителна, законодателна, и съдебна, работят под една шапка, под едно ръководство, и в синхрон – липсва обeктивност, контрол и балансиране между тях. Пълна зависимост на всички власти от една партийна политика, която пък е зависима от партийната политика на съветската комунистическа партия, която от своя страна е зависима лично от ръководителя си.

Сега един друг цитат – единствен кандидат за главен прокурор, в интервю за БНТ от 23/07/2019:

А по отношение на г-н Борисов, не споделям виждането на да ги наречем десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени. Принципът на разделение на властите е една част от монетата, а другата част от монетата е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти.

На този фон и в контекста на поне номиналната претенция на България за демократично устройство и разделение на властите (разделението на властите е записано в чл. 8, а независимостта на съдебната власт е записана в чл. 117 ал. 2 на Конституцията), публичното изявление на бъдещият главен прокурор за това, че не вярва в това разделение, изглежда абсолютно скандално.

То е скандално независимо от коя страна го погледнем: ако бъдещият главен прокурор наистина не вярва в разделението на властите, то той влиза в категорията на видните революционери от ранга на Трайчо Костов; Ако пък под „разделение“ на властите, той е имал предвид просто липсата на комуникация между тях, то скандалното е некомпетентността на кандидата в комплект с арогантността на коментара от такава позиция.

Без да сме адвокати или да навлизаме в дебати за това какво точно е имал предвид Монтескьо и има ли то почва днес, основните принципи на разделението на властите са два: специализация, и независимост. Всяка власт трябва да е специализирана в нейната област от реализацията на държавното устройство. На всички ни е ясно, че перфектно разделение на властите не съществува, защото те се реализират чрез човешки дейности, но ако перефразираме Жоржи Амаду, всяка от трите власти не може да е абсолютно независима от останалите, но със сигурност трябва да опитва.

Ако една от властите може да влияе на друга, то независимост (следователно разделение) няма; Ако една от властите осигурява бюджетът на друга, то независимост (следователно разделение) няма; И най-накрая: ако властите работят в общественият интерес (например за ограничаване на престъпността), то разделение има само когато те го правят независимо една от друга, в противен случай няма специализация и функциите им се сливат, както по времето на народния съд са се слели функциите на предварителното разследване и съдебното следствие, които по принцип трябва да се извършват независимо едни от други, за да се контролират и подобряват. Това е въпрос на логика, а не на право, философия, или идеология. И да, логиката се облича във формални правила, колкото и това да не се харесва на трайчокостовистите.

4
Запази в отметки Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.