През изминалата година се научих на нещо много интересно – как да използвам едни много готини скоби за документи (jumbo paper clips) – едни големи, черни пластмасови скоби с нещо подобно на метален кламер в краищата. Преди това дори не бях виждал такива, а като видях ми отне 5 минути да схвана как се отварят. Освен, че всички в стаята много ми се смяха, сега ми подаряват скоби със и без причина, да си клипвам разни работи. Аз пък, напълно в разрез с принципите за запазване на околната среда, започнах да принтирам без да се замислям де що видя документи, туториали, и т.н. които после с кеф си захващам с яките скоби. В желанието си да клипвам неща с новите скоби няколко пъти съм ги използвал напълно неправомерно – големи скоби за малки по обем документи, прекалено големи топове документи с недостатъчно големи скоби, и т.н.
Има една много готина поговорка: „Когато всичко, с което разполагаш е чук, всичко започва да ти прилича на пирон“. Същото е ако току-що си научил що е то чук и/или си нямаш на идея кога се ползва чук, и кога останалите съществуващи инструменти.
Не е истина колко е валидна тая поговорка. Важи за всичко, за което хората си нямат представа от пълната картина. МВР иска да пребори престъпността, и изглежда най-важният инструмент за успеха на това иначе трудо-и-времеемко начинание е да се забранят анонимните СИМ-карти. Никаква информация за преките ползи от това за гражданите, нито пък за борбата с престъпността. Никаква дълбочина на погледа върху проблема.
По света е пълно с мрежови администратори, които в опита си да предотвратят определени (потенциални) проблеми по сигурността филтрират цял протокол ICMP, което носи повече вреди отколкото преки ползи.
У нас (а и не само у нас предполагам), е пълно с фирми, напиращи да внедрят ISO стандарти и различни добри практики, не за да ги спазват и да извлекат ползи от подобрения в качеството, а за да имат документа на стената. Нещо повече, пълно е с фирми на които им е през оная работа с какво ще се занимават, и какво качество ще предлагат в избраното поле за изява, стига приходите да са достатъчно.
Аз съм уникален егоист. За мен е най-важно да ми е интересно в работата. Колкото по-интересно ми е, толкова повече ми харесва, и толкова повече време съм готов да прекарвам в работа, без това да ме изнервя, или поне не прекалено бързо и не за постоянно. Постоянното прекаляване с работа не е хубаво нещо, но като резултат то може да ражда или асоциални апатични пичове, погълнати в собственият си интерес към работата, или супер-социални кокаинови наркомани които не харесват работата си, която вършат прекалено много. Важно е да ти е интересно, и да искаш да знаеш повече. Израстването на трудовото възнаграждение е неизбежно следствие от придобиването на познание (и на най-забития човек някога му писва и търси развитие). От друга страна, познавам прекалено много хора, за които решаването на проблема за по-високо трудово възнаграждение е основна мотивация. На принципа на използването на чука, те са готови коренно да сменят професията или дори вида работа за по-високо възнаграждение. Защото не са се фокусирали върху собственият си интерес и качеството на собствената си работа.
Винаги съм вярвал, че ако сме фокусирани върху качеството, останалото ще се подреди естествено. Някои браншови организации в България бяха обвинени, че регулират цените в съответния бранш централно. Иска ми се браншовите организации да са решаващ фактор в развитието на пазара във всеки бранш, но се надявам да има друг начин. Фокусът върху качеството би трябвало да наложи естествена регулация на цените. По-високото качество изисква повече инвестиции или повече иновации. И в двата случая, който предлага по-високо качество е нормално да продава на по-висока цена или по друг начин да има повече клиенти/приходи. За останалите, нека това бъде стимул.
Както вече стана ясно, аз съм наивен и съм голям привърженик на намаляването на публичната заетост, за сметка на подобряване на качеството на заетите със спестения ресурс. Защо не, държавата да се фокусира въру качеството, за сметка на количеството. За един неуспял в кариерата актьор, Роналд Рейгън има прекалено много добри реплики, които са останали в историята – „Най-добрите умове не са в правителството. Ако някои от тях бяха там, бизнесът щеше да ги открадне“.
Има нещо хубаво в края на сивкавия „период на първия милион“ – притежаването му дава спокойствие за фокус върху качеството и развитието. Човек е готов да сменя бранша, в който работи, докато не намери истинския си интерес. Цените ще се регулират изкуствено, докато не се достигне критичен брой организации, желаещи да ги регулират по по-естествен начин. Обществените поръчки ще бъдат манипулирани, докато са фокусирани върху отчитането на резултат, а не върху качественото изпълнение.
Мисля си, че всеки човек има някакъв праг на настъпване на апатия, и той е свързан с материалната задоволеност. Постигането на определено ниво на материално удовлетворение води до апатия в качественото ни развитие. За да продължим да се развиваме качествено (и неизбежно свързано с това материално), трябва да имаме мотивация за качество. Както е казал Хегел (а не Маркс!) „количествените натрупвания водят до качествени изменения“.