Дискретизация

Вчера към 7 вечерта в местната чешка suburbia, осемгодишното съседско момченце и неговият по-малък приятел попитаха дали могат да дойдат да поритат една плажна топка с нас в градината, където по-голямата му сестра цял ден си игра с дъщеря ми. Казах, че имам истинска футболна топка в багажника и излязох да ритаме на улицата отпред. В следващият час и половина се присъедини още едно момче, двете момиченца също излязоха от градината, поритахме, потичахме, ожулихме едно-две колена, и въпреки първоначалната им обърканост какво се прави в такава ситуация, както и че очевидно никой нищо не знаеше за играта футбол, успяхме да счупим 5-6 неразумно посадени растения и всички се забавляваха страхотно. Рядко си играят вън на улицата, или на поляната, или където и да е, с чиста непреднамереност – ходят си на гости по заднодворските градинки. Обикаляме с децата си по детски площадки, уникални все по-мегаломански детски центрове с катерушки, замъци, подземия, водни светове, но си играем само там. Приятелствата на децата ни си остават капсулирани транзакции в този увеселителен работен ден, оставяйки ги зарадвани всеки път, когато намерят с кого да си играят при следващо посещение. Спонтанноста се случва на определените за това места.

Не са само децата, обаче.

Чети по-нататък ( 3 мин)

8

За излагацията в декларацията на Окупацията

Не стига, че ръководството на Софийският университет изобщо не коментира как един професор може да е бомбок пиян по време на лекции;

 

 

Не стига че професорът се изкара жертва, сякаш не е допринесъл ни най-малко за собственото си омерзение, а сега и ранобудните студенти написаха една декларация, съвсем в стила нa „Bulharsko se omlouvá“ на паметник на чужда армия.

Всички хем ги сърби, хем ги боли. „Новият морал“ ще дойде, когато всеки започне да си стои зад постъпките, вместо да се оправдава с морала на най-малкото зло.

Относно декларацията-оправдание: пияните професори нарушавали правилата на Окупацията? Че те заричали ли са се някъде да я подкрепят, за да ги наказват публично? Окупацията окупация ли е, или промяна във вътрешният правилник? Ако е окупация, което в съществото си е силов акт, окупираните задължени ли са да спазват правилата на Окупацията, и ако да, с какво Окупацията се различава от една друга окупация, от 09.09.1944? Ако Окупацията е окупация, и окупаторите са извеждали принудително други „нарушители“, защо не изведоха и тези? Ако преподавателят не беше бивш депутат от БСП, щеше ли реакцията да е различна?

„Между това да унизим някой публично, да го набием, или да го игнорираме, ние избрахме да го унизим. Паднахме ниско. Извиняваме се!“

Това трябваше да е декларацията, толкоз.

И правилно, може би, сте паднали толкова ниско.

Донос било!? Добре, донос е, но пред обществото и публичността! Низко, жълто, чалга, омерзително? ОК, низко и жълто е, но пък докато се пишем над нещата от статуквото, хората участващи в тях ще продължават да го затвърждават, замитайки лайна под килима! Докато си крием кирливите ризи, ще продължаваме да живеем в кирливо общество, в което най-висшият закон не е конституцията, а гражданско-племенната омерта. В това общество, в което ние все още живеем, за „нашите“ сътрудници/съпартийци/съграждани/съквартиранти/съотборници/сънародници, и прочие съплеменници никога нищо лошо не се казва, не се отказва подкрепа, и неща от кухнята не се вадят на светло, за да не се накърни, сакън, общият наш имидж.

Докато се възприемаме един другигу като малка издънка на голяма организация, вместо като личности, всяка наша революция ще е или чужда, или гузна. Ще носим отговорност колективно, ще се крием зад шефа, ще се трудим залудо. Ще се извиняваме на чужд гръб, с оправдание в подчиненото изречение. Ще живеем истимаро.

0

Bulharsko se omlouvá… а дали?

Много ме забавляват сравненията между надписа “Bulharsko se omlouvá” на паметникът на съветската армия, и боядисаният в розово танк на Давид Черни. Давид Черни, между другото, не страда от излишна тактичност, но на неговият розов танк не пише “Българи, извинетесебе”.

Българският Давид Черни бил боядисал паметникът на съветската армия. Българският Давид Черни, освен че е анонимен, е герой от следният анекдот на Били Джо Армстронг: “A guy walks up to me and asks, “What’s Punk?”. So I kick over a garbage can and say. “That’s punk!”. So he kicks over the garbage can and says, “That’s Punk?”, and I say, “No that’s trendy!”. Били Джо Армстронг най-добре е описал протест-хипстърското “Bulharsko se omlouvá”. Първото боядисване (може и да) беше протест. Второто е тренд, и то евтин, a при това безвкусен.

Да поясня: аз смятам, че този паметник не трябва да е там, а трябва да е, примерно, в някой музей. Това разбира се няма нищо общо, също както няма общо и какво му е лошото на правителството, или пък защо трябва да си ходи.

Извинението по същество е изконно положителен акт, защото е знак за поемане на отговорност. Оправданието, от друга страна, е начин да обвиниш обстоятелствата, или други външни фактори, за собствените си действия, по този начин напълно избягвайки да поемеш отговорност за тях.

Да напишеш “България се извинява” на паметник на чужда армия е едновременно и извинение и оправдание. Хем се извиняваш, хем показваш, че не е твоя вината понеже си бил окупиран, хем не биеш път до Елхово да боядисваш оградите на поделение 65010, което си е крива работа, защото може да те нарита дневалния. Този надпис може да е само в розово – хем не е бяло и се вижда, хем не е червено.

Розовото е много готин цвят. Това е цветът на Купидон, на любовта, но и на този, който е чукал жена ви, защото не е имал друг избор. И той “се извинява, ама…” Никога не се “извинявайте, ама” – или се извинете, или си търсете “ама”.

Ако паметникът беше просто пребоядисан, щеше да е протест. Ако беше нацапан с лайна, щеше да е протест (или дори пънк-протест, ебаси), или пък вандалщина. Ако на него бяха нарисувани Батман, Робин, Путин, или Пуси Райът, пак щеше да е протест, може би. “Bulharsko se omlouvá” хем е протест, хем е извинение, хем е истимаро, както казваме в Пловдив.

Ако някой си мисли, че съм комунист, агент, продажник, олигарх, или просто се чувства обиден – извинявайте, ама….5

Стандарти и стереотипи

Колко са важни стандартите?

Да започнем с техническите стандарти. Всички знаем техните предимства – те предоставят унифициране на контекста за оценка на дадено техническо решение; унифицирането на този контекст дава възможност за съвместимост между решенията на различни производители; съвместимостта между решенията на различни производители предоставя възможност за колективен технологичен напредък на техническата среда; уеднаквеният базов критерии на стандарта, стимулира разработката на добавена функционалност в техническите продукти и решения, което отново допринася за колективния напредък на средата, увеличава благата за потребителите от употребата на техническите продукти; повечето блага и удобства на техническите решения стимулират търсенето от потребителите, което стимулира конкуренцията, и като цяло прави света по-амбициозен и по-добър; 😉

Мисля си, че има и друг аспект. Една основна полза на стандартите е от гледна точка на възприятията – разбирайки стандарта, можем да разберем и да оценим огромна част от решенията и продуктите, отговарящи на този стандарт. Ако свалим нещата в един по-малък мащаб, изработвайки мини-стандарти за ограничени области, ще получим стереотипи, и същите ползи на ниско ниво – принципност, модулност, и яснота.

Основният резултат от това е възможността да разбираме комплексни структури, сложни технически дизайни, големи инфраструктурни проекти, благодарение на осъзнаването на определени принципи и стереотипи (мини-стандарти). Реверсивен инженеринг в модули. Чети по-нататък ( 4 мин)0

Важно ли е как пишем?

Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е првътаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

Горното твърдение, разбира се, не е напълно вярно, а освен това произходът му няма нищо общо с университета в Кеймбридж, както смело ни убеждаваше оригиналният верижен мейл. Способността да се разбира текст от думи с фиксирани крайни и разбъркани средни букви зависи от опитността на четящия (бързината на вадене на думи от контекста), от размера на думите (не особено дълги/често срещани думи, както и такива от 4-5-6 букви, които са една голяма част от средностатистическия личен речников запас, се променят малко ако първата и последната им букви са фиксирани), и от начина на разбъркване.

Но не това е темата.

Ясно е, че правописът няма директна връзка нито с интелекта или таланта на човек, нито със смисъла или качеството на написаното от него. Доколко е важно как пишем, обаче? Чети по-нататък ( 3 мин)

0

къде сме ние (предизборно ;) )

Стивън Кови е основателят на Covey Leadership Center, който през 1997 става част от FranklinCovey – една от най-успешните компании предлагащи консултинг и обучения, подобряващи ефективността, продуктивността, и организацията на работа. Въпросният д-р Стивън Кови има една много интересна теория за т.нар. континуум на зрелостта. Континуумът на зрелостта разглежда различните стадии на зрелост през които преминава човек в своя живот, както и връзката между тези стадии и т.нар. „7 навици на високо ефективните хора„.

Maturity Continuum

На диаграмата виждаме трите етапа на зрелост, от долу нагоре:

  • Зависимост (dependence) – в началото на живота си, човек е 100% зависим от заобикалящата го среда, включително физически;
  • Независимост (independence) – на определен етап от живота си, човек придобива относителна независимост от заобикалящата го среда, и става зависим предимно от себе си;
  • Взаимна зависимост (interdependence) – в някои презентации и лекции този етап се коментира като „опционален“;

Логично, в етапа на зависимост, човек не може да бъде отговорен за нищо което му се случва, тъй като то се контролира извън неговото влияние. Зависимостта по презумпция отрича отговорността, съответно цялата отговорност за всичко случващо се със зависимият човек лежи извън него.

Чети по-нататък ( 9 мин)0

morning-after pill предварително

В опит да ограничат случаите на нежелана бременност през следващата година, BPAS (British Pregnancy Advisory Service) съветва жените да се запасят с хапче предварително по Коледа, защото много аптеки и медицински центрове ще бъдат затворени по празниците. Линк от Teleraph.

Нещо повече, благотворителната организация раздава безплатни комплекти, включващи Хапче, презерватив и информационни брошури, на жени които желаят да получат такива, след консултация в един от техните центрове. Противниците на въпросната практика я атакуват с мотиви, че с информационните си брошури на практика се опитват да увеличат бизнеса с аборти и консултации през следващата година. Голяма част от абортите в BPAS се заплащат от NHS.

Макар и противоречива практика, това е интересна нравствена разлика със САЩ, където допреди година вестниците докладваха за ожесточени диспути дори дали хапчета за спешна контрацепция да могат да се продават свободно в аптеките.0