къде сме ние (предизборно ;) )

8-минутно четиво

Стивън Кови е основателят на Covey Leadership Center, който през 1997 става част от FranklinCovey – една от най-успешните компании предлагащи консултинг и обучения, подобряващи ефективността, продуктивността, и организацията на работа. Въпросният д-р Стивън Кови има една много интересна теория за т.нар. континуум на зрелостта. Континуумът на зрелостта разглежда различните стадии на зрелост през които преминава човек в своя живот, както и връзката между тези стадии и т.нар. „7 навици на високо ефективните хора„.

Maturity Continuum

На диаграмата виждаме трите етапа на зрелост, от долу нагоре:

  • Зависимост (dependence) – в началото на живота си, човек е 100% зависим от заобикалящата го среда, включително физически;
  • Независимост (independence) – на определен етап от живота си, човек придобива относителна независимост от заобикалящата го среда, и става зависим предимно от себе си;
  • Взаимна зависимост (interdependence) – в някои презентации и лекции този етап се коментира като „опционален“;

Логично, в етапа на зависимост, човек не може да бъде отговорен за нищо което му се случва, тъй като то се контролира извън неговото влияние. Зависимостта по презумпция отрича отговорността, съответно цялата отговорност за всичко случващо се със зависимият човек лежи извън него.


В определен етап от нашият живот, най-характерно в пубертетска и юношеска възраст основната дейност на човек е насочена към придобиване на независимост, най-често паралелно в много отношения – независимост от родители при взимане на решения и определяне на намерения, материална, вкл. финансова независимост, независимост по отношение на жилище, и др. Характерно за този юношески етап от нашия живот е, че често тази независимост се търси понякога самоцелно, без идея за ползата от нея. Също характерни са методите (навиците) които ни довеждат до тази независимост:

  1. Да бъдем проактивни (be proactive) – независимостта означава поемане на отговорност за собственото състояние, и най-важният елемент това да се случи е да бъдем проактивни, т.е. да действаме не реагирайки на ситуацията, а преди това, създавайки различна ситуация като резултат от нашите собствени действия. Пубертетът е един от най-проактивните периоди в живота на човек, по това време сменяме дрес-кодове, музикални предпочитания, личният избор става по-важен от всичко.
  2. Започваме с мисъл за крайната цел (begin with the end in mind) – както споменах, крайната цел в този етап от живота ни е единствено придобиването на независимост. Това определя в голяма степен нашият дрес-код, действия в различна среда, тип поведение (да се бунтуваш срещу всичко препоръчително), и др.
  3. Поставяме най-важните неща първи (put first things first) – съгласно личностните ни приоритети относно придобиването на независимост, се концентрираме върху различни неща в този контекст – поведение, избор на материални придобивки, позиция относно бъдещо развитие, и т.н. Нашите действия са насочени спрямо приоритетите, започвайки от най-първите неща които можем да постигнем, постепенно фокусирайки се върху следващите.

Резултатът от формирането на тези наши „навици“ и действия е постигането на относителна независимост от заобикалящата ни среда и хора, което е една чисто лична, частна победа (Private victory). Разбира се, през целият този процес и с напредване на възрастта и първоначално ограниченият житейски опит, ние постоянно преоценяме себе си и заобикалящата ни среда, като по този начин реформираме своите приоритети и най-важни неща, по които да работим първо (first things first), запазвайки своята проактивност и крайна цел да бъдем независими. Кови нарича този процес на постоянна реоценка и реформиране, седмият „навик“ – „sharpen the saw“ (заостряне на триона). Без този процес постигането на каквато и да е цел би си останало само в начален стадий.
Стадият на независимост (Independence) е този, в който повечето хора могат да се концентрират върху неща, които са резултат от техният собствен избор, и да погледнат извън себе си, общувайки с хората около тях и започвайки различни независими инициативи.

Третият етап на нашата зрелост е етапа на взаимна зависимост. Той отразява най-вече стадият в който човек съзнателно избира да жертва част от своята независимост за сметка на активно сътрудничество със заобикалящата го среда, партньори и пр. с ясната идея че подобно сътруничество може да бъде много по-ползотворно и най-вече много по-ефективно отколкото подхода „по единично“. Разбира се, сътрудничеството с други независими личности поставя на масата коренно различни проблеми, и различни подходи за тяхното решаване и естествено със сигурност довежда до загуба на част от личната ни независимост за сметка на успешното ни сътрудничество/съжителство.

Интересно е наблюдаването на нашата политическа активност. След като нашата „млада демокрация“ 😉 започна своя жизнен път, привидно премахвайки политическата система която я роди, много от нас бяха проактивни – формираха партии, ходеха по митинги, организираха реформи и приватизации, гласуваха (или не), стартираха (или не) бизнес компании, напуснаха страната или останаха… Като едни пубертети ритахме срещу ситуацията и крещяхме за независимост, трошахме парламенти, взривявахме мавзолеи, бутахме паметници, обединявахме се в сдружения, развивахме ги или ги напускахме…. така и не постигнахме обаче нашата независимост от политическата система. Не осъзнахме, че е необходимо постоянно да спираме за момент, да вдигнем глава и да „заострим триона“, вместо съсредоточено да продължаваме да режем с него и да се чудим на липсата на резултати. Ние сме все още в пубертетска възраст.

Много сме чели за т.нар. средна класа у нас, която трябва да формира гражданското общество. Обикновено като основен принцип на гражданското общество се споменава правото на гражданите да се обединяват в сдружения по принципи, въз основа на собствените си идеи и инициативи. Самата дума „общество“ предполага общуване, сътрудничество с другия, осъзнаване на собствената независимост дотолкова, доколкото тя вече да не е самоцел, а да сме готови да пожертваме малко от нея, комуникирайки един с друг и инвестирайки това парченце независимост като по-добри възможности за нашите сдружения и общи граждански и бизнес инициативи.

Необходимото условие за да преминем към подобен етап на „взаимна зависимост“, е да сме осъзнали нашата независимост, и да можем от тази позиция да погледнем напред. „Навиците“ 4,5, и 6 са насочени към адресирането на проблемите на колаборацията ни едни с други, след като сме вече относително независими. Интересен е четвъртия навик – „Think win-win“. Буквалният превод на български е безсмислен, но общо взето можем да го формулираме като „мисли положително“, в смисъл – не е задължително печелейки като личности, да печелим за сметка на някой друг – ако гледаме състезателно на нещата винаги се състезаваме за фиксиран краен размер „блага“. Колаборацията може да ни предостави начини и методи за увеличаване на потенциално достъпните „блага“ така, че вместо да печелим за сметка един на друг, да печелим едновременно, бъдейки независими. Осъзнаването на този принцип е един от основните моменти във всяко обединение или съдружие, и без него гражданското общество е невъзможно.

За да осъзнаем това е важно комуникацията между нас да е насочена така, че да разбираме ситуацията, нашите пртньори и сподвижници. Само тогава ще можем да бъдем разбрани. Интересно мнение на Ст. Кови относно общуването е, че комуникирайки, естественият ни механизъм е да работим в два „режима“ – говорене, или подготовка за говорене. Разбирането и осъзнаването са важен елемент от успешната колаборация. Гражданските сдружения не се развиват когато всеки член комуникира основно от собствената си гледна точка и не разбира останалите. Компаниите не се развиват когато единственият мотив на служителите е да си получат заплатата. Демокрацията е интересна политическа система, но тя работи само в общество с ценности, и в колаборативна среда. Нашата млада демкорация трябва да погледне извън себе си, и от позицията на независимостта да осъзнае как вижда себе си в бъдещето на заобикалящата ни среда.

Успешната комуникация и овладяването на вторите три навици могат да ни покажат, че „цялото всъщност е повече от сумата на съставните му части“, и да осъзнаем, че чрез сътрудничество можем намерим различни по-добри алтернативи. Всяко успешно сдружение, независимо дали е комерсиално или не, е успешно благодарение на този 6-ти „навик“ – Synergize (няма да го превеждам). Овладяването и упражняването на тези навици е един от добрите начини да постигнем обща (или обществена) „победа“ (Public Victory). Потенциалът на една по-добра обществена среда е много по-висок, защото в нея е много по-лесно за всяка индивидуалност да се развива и да успява.
Друг интересен момент е фокусът на нашите действия и усилия. Според Кови, можем да представим сферата на нещата, които ни интересуват , като един кръг, наречен кръг на загрижеността (Cirlce of Concern).

Circle of Concern

В рамките на този кръг влиза всичко, от което се интересуваме, и което има значение за нас – от неща които са непосредствено близко до нас, като собственото, и това на близките ни здраве и благополучие, до по-отдалечени неща, като професионална реализация, интереси, хобите, световният мир (едва ли има някой, който да желае войни и безпорядък, макар и да не мислим често за това). Размерът на този кръг, естествено, зависи от собственото ни развитие и космополитност. В рамките на този кръг, се съдържа един доста по-малък кръг от нещата върху които имаме непосредствено влияние – кръгът на „влиянието“ (Circle of influence).

Circle of influence

Лесно е да атакуваме тази кръгова диаграма с мотива, че кръговата форма не е най-подходящата за представяне на областите на влияние, защото има ситуации, в които индивидуално можем да влияем на неща, за които не сме загрижени, но да приемем формата която представя Кови. Ако искаме да сме ефективни, трябва да насочим усилията си в рамките на кръгът на влиянието. Този кръг, т.е. нещата, които непосредствено можем да променим имат свойството да се увеличават, колкото повече работим върху тях. Ако сме започнали една компания от пет души, е нормално да сме загрижени и да имаме влияние въху благосъстоянието на служителите, а също и върху развитието на компанията. Когато компанията се разрасне до 100 души, вследствие на нашите непосредствени усилия, вече ще имаме загриженост, а и влияние върху благосъстоянието на повече служители, и повече семейства с тяхната жизнена среда.

Ако погледнем на политическата система и политическата обстановка, нашата единствена, и доста ограничена сфера на влияние на пръв поглед са изборните резултати. Ако чрез своята политическа активност (не задължително само на избори) можем да влияем дори леко на политическата обстановка, то упражняването на тази активност е единственият ни шанс да разширим своя кръг на влияние. За да можем да упражним този кръг ефективно, е необходимо да сме проактивни и да се грижим сами за своята собствена, независима политическа информираност.

Както се вижда и от графиката, кръгът на влиянието ни е в рамките на кръгът на загрижеността. Така че няма да казваме, че всеки трябва да гласува задължително, защото за да упражним влияние върху каквото и да било, преди всичко трябва да ни пука.

0
Запази в отметки Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.