Стандарти и стереотипи

3-минутно четиво

Колко са важни стандартите?

Да започнем с техническите стандарти. Всички знаем техните предимства – те предоставят унифициране на контекста за оценка на дадено техническо решение; унифицирането на този контекст дава възможност за съвместимост между решенията на различни производители; съвместимостта между решенията на различни производители предоставя възможност за колективен технологичен напредък на техническата среда; уеднаквеният базов критерии на стандарта, стимулира разработката на добавена функционалност в техническите продукти и решения, което отново допринася за колективния напредък на средата, увеличава благата за потребителите от употребата на техническите продукти; повечето блага и удобства на техническите решения стимулират търсенето от потребителите, което стимулира конкуренцията, и като цяло прави света по-амбициозен и по-добър; 😉

Мисля си, че има и друг аспект. Една основна полза на стандартите е от гледна точка на възприятията – разбирайки стандарта, можем да разберем и да оценим огромна част от решенията и продуктите, отговарящи на този стандарт. Ако свалим нещата в един по-малък мащаб, изработвайки мини-стандарти за ограничени области, ще получим стереотипи, и същите ползи на ниско ниво – принципност, модулност, и яснота.

Основният резултат от това е възможността да разбираме комплексни структури, сложни технически дизайни, големи инфраструктурни проекти, благодарение на осъзнаването на определени принципи и стереотипи (мини-стандарти). Реверсивен инженеринг в модули.

На пръв поглед би трябвало това да е много удовлетворяващо и освобождаващо чувство. Истината е, че то убива реверсивния инженеринг, като го спира да отиде максимално надълбоко. Какво се случва, обаче, в момента, в който сме изправени пред проблем свързан с традиционен (не-реверсивен) инженеринг? От какво ниво на абстракция трябва да тръгнем, за да сме доволни от резултата? А какъв е критерият?

Наистина свободни ли сме, ако сме обучени в стандарти и модули? Колкото и хубаво да е познаването на добрите практики и стандарти, те са продукт на преобладаващия контекст, което трябва да ги прави приложими само в този контекст. Ако искаме да сме обективни, и наистина свободни, решенията ни трябва да са извън контекст. Не само техническите – един модулен технически дизайн, базиран стереотипите на платежоспособни клиенти и големи компании е добър единствено в този контекст. В друга среда той не би бил продаваем или успешен. От друга страна, технически дизайн, водещ се от фактическите изисквания и отговарящ на въпросите за директната ползваемост и полезност е универсален. В среда на развит пазар и платежоспособни клиенти той би трябвало да се получи близък до модулния дизайн спрямо добрите практики (ако добрите практики са наистина добри 😉 ), а в по-неразвит пазар – функционален, ползваем, макар и не толкова модулен. Ако правим дизайн в пазарен контекст, единственото което ще получим е маргиналност, overengineering, непродаваемост, или фалит, в зависимот от тежестта на провинението ;).

Обективността и воденето от функционалните изисквания е единственото, което би трябвало да гарантира правилен дизайн независимо от контекста.

Нещо повече – стереотипите са чудесно извинение за неносене на отговорност. Ами стереотипа за „всички жени“ и „всички мъже“? Дори не трябва да са „всички“. Перфектното бягство от отговорност – всички/тези критерии са такива, следователно ако отговарям на тях, гарантирано ще отговарям и на конкретния случай. Ако това не е така, това не е мой проблем. А традиционните полови стереотипи? Ако една жена и един мъж печелят Х сума на година, за еднакво богати ли ги възприемаме? А ако една жена и един мъж са спали с по 30 души, еднакво промискуитетни ли са?
Има едно интересно изследване от UCLA („Stereotypes and Standards of Judgment“ – M.Biernat, M.Manis, T.E.Nelson, 1990), частично свързано с темата. Ето цитат от него:

On average, men are taller, weigh more, and earn more money than do women. Moreover, the same units of judgment—feet and inches, pounds, and dollars
per year—can be readily applied to both male and female targets without any change of meaning. Referring back to Figure 1, assessments using these „objective“ standards should result in judgments that more faithfully reflect the perceived differences between male and female targets.

Вредна ли е емоцията? Не, но е непрактична. Тя създава контекст. Модулите и стереотипите – също. Модулното, стереотипно обучение е практично само в собственият си контекст. Трябва да сме обективни.

0
Запази в отметки Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.