Тоягата vs Наградата – 0:0?

2-минутно четиво

Скоро гледах едно предаване по Дискавъри – разправяше се за два отбора новобранци, които се обучаваха по системата на Британските SAS. Отборите се обучаваха съответно от двама различни инструктори, като и на двата отбора беше еднакво тежко. Разликата в обучението беше подхода на майорите-инструктори. Единия майор, силно убеден в „системата на тоягата“, прекарваше горките новобранци през всякакви гадории, използвайки за мотивация страха от още по-големи гадории при евентуален неуспех. Естествено, майора прекрасно разбираше че завалиите, крайно изтощени и отчаяни, могат да издържат само още съвсем кратко време, преди да се разбунтуват срещу него, или да се откажат. Идеята очевидно е, да се поставят обучаемите във възможно най-тежки условия, пред които реалните ситуации да им се виждат в най-лошия случай познати, ако не дори по-леки.
Според фактите обаче, другия майор имаше доста по-голям успех с обучението – изпитанията, които държаха неговите участници бяха също толкова тежки, както и тези на другия отбор, с единствената разлика че отбора на „стимула“ беше мотивиран от „премии“ и поощрения(цигари и почивки край огъня, седейки на стол вместо на земята). Отбора на „наградата“ естествено спечели всички състезания срещу другия отбор(и така ги обрече на още по-големи мъчения;-)). Въпроса за това кой би бил по-подготвен в реална ситуация, и каква награда би си измислил този отбор в една истинска ситуация обаче, си остава…

Снощи се сетих за това предаване от едно интервю на Чомски за C-Span Book TV. Традиционния модел на образование на подрастващите в началните и средни училища очевидно е базиран на конкуренцията между отделните ученици като главен мотив за прогрес. Дали обаче конкуренцията може наистина да мотивира младите? Училището в което учил Чомски е било училище, в което „състезателния“ принцип въобще не е бил използван, дори не са се използвали оценки за отразяване на знанията на учениците. Той твърди(не съм съвсем убеден, че това е вярно в 100% от случаите), че така наистина може да се стимулира креативността на младите хора, и модела е общо взето „по-хуманен“ отколкото традиционно приетия… При такъв модел на образование единственото, което може да служи за мотивация на децата са собствените им желания и собствените им изисквания към себе си, вместо това да избегнат двойките и да търсят шестици(чрез каквито там средства). Еврейска му работа…

В крайна сметка самият Чомски не е знаел, че е добър ученик, докато не влязъл в колеж. По-късно човека решил да продължи с отлично образование(masters и phd) и блестяща научна кариера в MIT, за да бъде наречен от Ню Йорк Таймс „най-важния жив интелектуалец“…

0
Запази в отметки Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.