„What your mind can conceive and believe, it can achieve“.
Винаги се стремя да разсъждавам върху нещата които ми се случват. Мисля, че това е единственото задължително условие за успех – разсъждението и тълкуването на практическите ситуации, появяващи се в ежедневието, на общуванията и разговорите с всички хора, на техните собствени истории. Част от изводите, които смятам че са оформили възгледите ми за света, както и за това къде е моето място в него са следствие на съвсем тривиални случки, които са ме впечатлили. Затова ми е кеф да говоря и общувам с най-различни хора – всяка история е интересна, защото е истинска, и има последици. Както е казал Оскар Уайлд – „Nothing that is worth knowing can be taught“, към което практически можем да причислим А. Айнщайн – „The only thing that interferes with my learning is my education“.
В тази връзка, какво е мотивацията? Защо някои хора, например Стив Джобс, са наричани с името „the great motivator“ (между другото, прякорът всъщност води началото си от Наполеон Хил, от когото е и най-горният цитат), а други търсят мотивация цял живот и единственото което намират е посредственост? Биографично погледнато, Стив Джобс е вдъхновяващ. Същото, дори в още по-голяма степен, защото е живял в по-трудни (без компютърни технологии) времена, важи и за Наполеон Хил. Общото между двамата е наивността, с която вярват в успеха си. Наистина няма по-логично нещо – ако влагаш усилия и желание в нещо, не е възможно да не го постигнеш. Всеки неуспех е временен.
Понякога, имайки възможност да говоря с хора, между всичките глупости 😉 си позволявам да експериментирам – споменавайки нещо в което наистина вярвам, или просто което наистина смятам за правилно, не се въздържам, за да звуча умерено, а напротив. Впечатлението ми е,че колкото по-разпалено и искрено човек описва нещата в които е убеден, толкова по-убеждаващи са те и за останалите. Това е причината, поради която Стив Джобс е голям оратор, а Наполеон Хил – родоначалник на personal-achievement литературата (чиито евтин маркетинг и оформление са донякъде незаслужени, но за това са виновни издателите). Откритостта провокира откритост. Мотивацията върви с вярата в нещо – дори и в парите. Да вярваш в средство обаче е обречено от самото начало – вярата не може да е преходна, а средствата са, защото както знаем целта ги оправдава, а и едно сечиво би могло да се използва за различни цели. Вярата в целта е двигателна и мотивираща, вярата в резултата.
Суетата може да е мотивираща, безспорно, но само временно и поведенчески. Суетата мотивира суета. В мотивацията на личността, суетата е като болкоуспокояващо – помага, но лекува симптомите, а не причините за болестта. Увереността в правотата на действията, когато те са провокирани от истинско желание е истинският мотиватор. Аналитичното мислене и способността да правим аналогии дават възможност да намираме мотивация в злободневни факти, и да цитираме тези факти в други ситуации. В крайна сметка, вярата дава увереност и в действията, което е мотивиращо, и подканящо само по себе си. Все пак „You must get involved to have an impact. No one is impressed with the won-lost record of the referee“.
–
Интересни линкове:
- How Strategists Really Think: Tapping the Power of Analogy от Harvard Business Online
- Analog Mind от University of Waterloo;
- Techniques for creative thinking от winstonbrill.com;
- Analogical Problem Solving – PDF от НБУ;
- „The Times, They Are A-Changin’ „ – Пълното видео от събранието на акционерите на Apple през 1984, на което С.Джобс представя Макинтош;