Даа… VoIP и IT-времената определено стават все по-интересни благодарение на маркетинга…
Компанията, която първоначално лансира марката (именно) voipdiscount, а също и voipstunt, voipbuster, voipcheap, sparvoip, sipdiscount, а и някои други е една и съща – казва се Finarea SA и е базирана в Швейцария. От края на 2005 година всички тези марки и съответните „услуги“ са прехвърлени на фирмата Betamax, а връзката м/у двете не е много ясна.
Естественият въпрос който първо си зададох и аз е за това как го правят, при положение че безплатна VoIP терминация няма, (както и безплатен обяд, мамичката им), иначе бих бил (се забил) първият неин клиент ;-).
Безплатната регистрация на потребителите им дава достъп до ограничени по времетраене обаждания (в нашия случай 1 мин.) до различни иначе платени дестинации. (стационарни телефони, понеже инвестицията за мобилни е прекалено рискована) Направеният разход за едноминутни разговори се очаква да се покрие от ефективно регистрирали се предплатени (обикновено таксата за регистрация е около EUR 10-15 – „с малки суми но редовно“) потребители, както и от реклама, обезпечена с немалко трафик от търсачки, и други „дъщерни ;-)“ сайтове. Междувременно, регистрираните предплатени потребители не получават поддръжка и споразумения за качество на услугата, например договори. Между натрупаните негативни коментари са такива за нелоялност, промяна на условията, сроковете на валидност на предплатените кредити, нестандартни таксуващи схеми (общо приетият стандарт е 30/6 секунди), и т.н. да не ставам заядлив, макар че ми се ще. Очевидно всеки бизнес не може да се развива с натрупващо се недоволство, а тогава аналогична услуга се брендира под различно име и различна марка, по същия модел 😉
Някои казват, че целта на подобни фирми е голям „buy-out“, следвайки skype-модела, макар и доста изкривен, а други – че идеята е просто да се напечелят докогато може.
Всъщност бизнес-модела явно е оправдан и претеглен – в него има малко спам и търговия с лични данни, много интернет реклама, малко SEO, малко евтин маркетинг, много предплащане. В него няма никаква поддръжка, никакво споразумение качество на услугата или SLA, никаква информация за контакти или обратна връзка. С интерес следя някои български фирми които залитат по същата схема на работа. С още по-голям интерес пък – някои други фирми(включително нови) в областта, работещи принципно сериозно, или поне стремящи се.
Имаше една поговорка „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“. Време е и умните да полудуват вече, поне малко… При нас все още (но още малко) различни „BUSTED“ по света маркетингови и корпоративистки практики могат всъщност да се използват като учебник.