Снощи приключи и тазгодишното ciscoexpo. Този път за разлика от минали години, изложението беше от малко по-различен тип – по-отворено, с нова визия, и може би малко по-слабо интересно. Не очаквам нещо различно от основно рекламна насоченост от сиско-изложенията но имаше и някои свежи моменти.
Лекциите бяха организирани в три потока – Бизнес, Технически, и VIP. VIP потока лекции беше свързан изключително с Орбител, като платинен спонсор на събитието. Комерсиално, но Сиско от години може да е за пример на успешен бизнес модел, далновидно инвестиране, и изключително голям ROI към бройка щат. Малко компании могат да си позволят за толкова кратко време (Сиско системс е основана през 1984г. от студента в Станфорд Лен Бозак и жена му Санди Лернър, а логото е стилизиран Голдън Гейт Бридж, а не стилизирани два средни пръста 😉 ) да преминат бързо през детските етапи на развитие, да заемат водещи позиции във всички пазарни сегменти където участват, и да преминат на такова концептуално различно ниво. Когато Сиско иска да участва на определен пазар в комуникациите, тя придобива определена компания (може би не водещата, но от интересните) в съответният пазарен сегмент. А когато Сиско се нуждае от продажби, прави firewall архитектури за китайското правителство. Хихих 😉
Техническият поток лекции беше разделен на нива начинаещи и напреднали. Интересното беше, че имаше лекции с една и съща тема, както в техническия, така и в бизнес потока (с различно съдържание).
Въпреки предварително заявените за посещаване потоци лекции, всеки участник можеше да посети лекции от различни потоци. Естествено, повечето лекции на чуждестранни лектори не бяха на необходимото ниво, поради опитите на лекторите да съберат прекалено много информация с много детайли в една лекция от 75 минути, колкото продължаваха лекциите в технически поток напреднали. От лекциите които посетих леко изключение от това правило бяха лекциите на Жан-Пиер Музард за „Сигурност в инфраструктурата на доставчиците и защита от Dynamic Denial-Of-Service атаки“, и на Ерик Хамел за „Пренос на глас за телеком оператори – IMS и SIP“. За сметка на това Игнасио Мартинес и „IPTV архитектура в broadband-мрежите“ беше тотален провал, лекция за поне двойно повече време, бавно презентирана, на всичкото отгоре точно преди обяда, поради което хората започнаха масово да си тръгват към края на лекцията 🙂 . Като цяло от foreign-лекторите традиционно има какво да се желае.
Както обикновено на Сиско форумите, лекциите на българските лектори бяха по-добре представени, особено лекцията на Здравко Николов „Основи на рутинг протоколите“, която въпреки че не беше най-сложна като тематика, беше достатъчно информативна и представена без прекалени детайли (имаше и хора които си записваха като на истинска учебна лекция), с умерен хумор и без прекаляване с времето, традиционно добре. Същото важи и за Радослав Цочев и „Нови Сиско комутатори и маршрутизатори“, представяща сериите 850, 870, 1800, и суичове 2980, заменящи по-старите 1700, 2950, както и Димитър Василев с „WAN security“, въпреки липсата на Adaptive Security Appliance, което беше обявено за включено в лекциятa.
Организацията на изложението беше на добро ниво с уточнението, че мястото за изложителите беше малко, и те самите бяха изложили малко. (Изобщо, излагация). За регистрации като моята, в последния ден преди събитието, таксата си беше все още 48 лв, а не обявената за просрочили 80 лв. Събитието този път беше в целият кинокомплекс Арена Младост, а не в Кемпински-Зографски. Не звучи много респектиращо (дори имаше плажно парти;-) ), но не беше чак толкова зле. В комплекса има безплатен хотспот, което все още в нашия любим Пловдив рядко се среща, може да си ядеш и да ползваш интернет. Като цяло не чухме кой-знaе колко интересни неща, а от тази година и на експотата дават Cisco плажни хавлии(!?!?), както на академичната конференция (вече имам синя и червена :-)), но като цяло беше добро посещение, най-вече откъм срещи със стари и нови колеги. Още повече че имах възможност вечерта да се видя с приятели и приятелки от София.
Хотел Плиска продължава да цепи мизерията на две, последния път като бях не ми работеха лампите в банята, сега пък катерих до деветия етаж пеша. Поне не е скъпо… 🙂