2N

2-минутно четиво

До преди малко се занимавах с един VoIP GSM GW на 2N, по-специално 2N VoiceBlue Enterprise. Въпреки, че устройството си струва, определено си личи припряната източноевропейска недоизпипаност. Уеб-интерфейса е хубаво нещо, особено ако е направен интуитивно и използва думички и термини които са сравнително стандартни, или поне са обяснени в документацията (разбрано). Уеб-средата за администрация на това устройство не е нито едното от двете – термините на отделните полета са доста „неинтуитивни“ ако мога да смекча малко, и ми беше необходимо известно време докато разбера кое какво всъщност значи. Документацията е не по-малко разпиляна, написана е на нещо, което чехите явно разбират под английски, в смисъл че на английски тя е, но се чете почти толкова трудно колкото и Ницше (а той на английски се чете ебати-колко-трудно). В документацията има несъответствия спрямо фактическия интерфейс на устройството, картинките и скрийншотовете явно са сканирани слабо, защото на тях не се различава почти нищо. Политиката на фирмата по отношение на пускането на фърмуер явно все още не е изчистена, защото не всички версии са достъпни на уебсайта, някои се пращат по поща след заявка. Допреди време документацията беше с няколко рилийза назад от актуалния фърмуер, а сега в нея има такива обърквации, че взимайки предвид несъответсвията в някои описани менюта, изглежда че сега е някокло рилийза напред :-). Общо взето, при наличие на документация и уеб-интерфейс, пак reverse-engineering подхода е това, което дава най-добри резултати за правилна конфигурация и тълкуване на написаният manual (мда..). Което е жалко при положение, че е можело да се изчака още малко време и устройството да бъде доизпипано в детайли.

2N telekomunikace имат хубавото намерение да пуснат на пазара гъвкаво VoIP GSM Gateway устройство, на конкурентна цена. Стискам им палци, и им пожелавам търпение, защото има какво да подобряват все още. По отношение на детайла и качествената документация.

Иначе, за пускане на обаждания от GSM мрежата към VoIP доставчик през SIP, са необходими следните стъпки(по памет):

  1. Създаване на SIP Device (SIP Line), посредством:
    • адрес на отсрещното устройство (например SIP proxy/registrar);
    • потребителско име и парола;
    • включване/изключване на CLIP (зависи от отсрещното устройство, но при мен е изключено, защото автентикацията се извършва по SIP username, а не по E.164 номер)
  2. Създаване на сървис към описаната линия, с някакво име;
  3. Свързване на определен SIM модул към създадения сървис; (може да се свързват и към много, които се пробват последователно)
  4. Свързване на SIM карта към създадения сървис (също може към много, които се пробват последователно);
  5. Създаване на оператор(т.е. VoIP-номер), към който се рутират всички входящи GSM повиквания. Това може и да изглежда като недостатък, но в крайна сметак off-load-ва отговорността за функции като IVR менюта и комплексен DialPlan от гейтуея, към респ. VoIP Gateway/IP PBX/SoftSwtich/etc.
  6. Създаване на схема за нормализация на повикващия/повиквания номер при входящо/изходящо повикване. Не е задължително, но е полезна опция, в случай на нужда, например ако се използва автентикация по номера в определен формат, или по даден TAG, добавян към всеки номер на дестинация.
  7. Контрол на маршрути – има цяла опция LCR (Leasт-Cost-Routing), която дава възможност да се контролират маршрутите по префикси и линии.
0
Запази в отметки Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.