„Ние сме три сестри.
Най-голямата е Борба.
Средната е Победа.
Най-малката е Вяра.
Родени през социализма.
Ужасно си личи.“
Това е най-късата история, публикувана от посетител на сайта www.spomeniteni.org, и стояща на корицата на сборника със 171 от по-добрите истории от него. Удря здраво.
0„What your mind can conceive and believe, it can achieve“.
Винаги се стремя да разсъждавам върху нещата които ми се случват. Мисля, че това е единственото задължително условие за успех – разсъждението и тълкуването на практическите ситуации, появяващи се в ежедневието, на общуванията и разговорите с всички хора, на техните собствени истории. Част от изводите, които смятам че са оформили възгледите ми за света, както и за това къде е моето място в него са следствие на съвсем тривиални случки, които са ме впечатлили. Затова ми е кеф да говоря и общувам с най-различни хора – всяка история е интересна, защото е истинска, и има последици. Както е казал Оскар Уайлд – „Nothing that is worth knowing can be taught“, към което практически можем да причислим А. Айнщайн – „The only thing that interferes with my learning is my education“.
В тази връзка, какво е мотивацията? Защо някои хора, например Стив Джобс, са наричани с името „the great motivator“ (между другото, прякорът всъщност води началото си от Чети по-нататък ( 3 мин)
0Сутрешното кафе (със или без нещо друго) отдавна се е превърнало в подразбиращо се действие, повтарящо се всяка сутрин. Мисля си, че самото кафе като субстанция не оказва никакво влияние, за сметка на извършването на самото действие. Вече няколко пъти случвам на лошокачествено кафе, без изобщо да се замислям и да ми прави впечатление. Смятам че ако някой ми смени чашата без да разбера (на принципа „спирт и есенция“) изобщо няма да усетя разликата. Плацебо-ефект за удоволствието. Глупости.
„Обичайно повтарящи се действия“ в английския език се изразяват със сегашно просто време. Кофти работа е да живееш в сегашно просто време, по принцип. „Всеки ден аз ходя на работа. Всяка сутрин пия кафе. Всяка събота илизам. Всеки ден, всяка вечер …“ Доста неща са в сегашно просто време. Но пък добре, че никой не ми е сменил чашата. Yet.
Интересно четиво на което се натъкнах последните дни: оригиналната презентация на Робърт Кан и Винт Сърф от 1974, когато по време на IEEE Transaction of Communications, те предлагат дизайн на нов протокол за пакетна комутация. Документът се казва A protocol for Packet Network Intercommunication и е доста интересен от гледна точка на плановете за разработка на протоколите, които впоследствие ще станат основа на Интернет. Интересни са голямата част от предвидени проблеми пред проткола, основната идея на работата, както и разликите от сегашния му вид.
Следва малко история за раждането и развитието на Интернет през годините, събрана от различни източници. Както винаги, за всичко са виновни руснаците, вкл. и за раждането на Интернет … 🙂 Чети по-нататък ( 7 мин)
0Relationships are becoming increasingly common across the internet in all their varied forms. Tens of thousands of people are exploring online romances and millions more are forging friendships over the internet. In our new digital age these online relationships could very well be the next logical step for humanity. People have the opportunity to know all manner of folk they would never meet in their day to day life. These online relationships often cross cultural, economical, national, age and societal boundaries in ways not even possible in the real world. Aside from the occasional folly, certainly no one could argue that this new online social world will have anything but positive effects for those involved.
Or could they?
Чети по-нататък ( 5 мин)
Знам, че съм наивен, обаче ми е много яко да вярвам, че егоucm вече не се продава заедно с Ритъм заради feedback-a от читателите, или поне защото някой от екипа е сметнал, че е грубо да налагаш на хората какво да купуват (още по-зле какво да четат), само защото можеш. Много ми е яко също да вярвам, че има хора в България, които знаят че не са по-големи от клиентите (читателите) си, и които показват уважение към тях.
Винаги съм смятал, че човек трябва да се отнася с толерантност и уважение към всички, пък ако ще да му се качат на главата. Явно, че след като ти се качат на главата могат и да слязат от там по свое усмотрение. Правото на избор е най-важното право, и всеки потребител трябва да може да го упражнява. Колкото и наивно да е.
0преди няколко дни семейни познати си купиха компютърна система от един небезизвестен хипермаркет. компютърната система е:
– на промоция;
– без инсталирана ОС;
– със SATA HDD;
– с DVD drive;
– без други дискови устройства;
– с лепенка за гаранция;
което Чети по-нататък ( < 1 мин)
0