Имам един приятел, с когото доста пъти сме спорили за това, дали политиката влияе пряко на ежедневието ни и доколко политически (не)ангажиран е нормално да бъде човек. Като човек, който обича да спори за абстрактни неща (и да пикае срещу вятъра), аз защитавам тезата, че политиката влияе върху ежедневието на всеки от нас, и затова никой от нас не трябва да и обръща гръб напълно.
Разговаряйки с един познат от САЩ, съвсем случайно скоро си отговорих на въпроса дали, как, и кога политиката влияе на ежедневието и живота ни, и доколко. Най-конкретното влияние на политиката върху живота на всеки от нас, е нежеланата бременност по политически причини, а именно – невъзможността да получим достъп до т.нар. „morning-after-pill“ или спешна контрацепция, поради простата причина, че продажбата на такава не е свободно разрешена в държавата където живеем.
Преди по-малко от година, вследствие на натиск от страна на различни експертни групи и някои елитни университети (Принстън), в крайна сметка е била разрешена свободната (over-the-counter) продажба в САЩ на контрацептива „Plan B“, на лица над 18 год. възраст.
Въпреки консервативният натиск това да не се случва изследванията, че свободният достъп до контрацепция няма да доведе до морален упадък и масов разврат в крайна сметка са натежали. Оказва се, че консервативните ценности всъщност са не само против абортите (но твърдо за смъртното наказание), а и против спешната контрацепция. Освен това, темата за сексуалното образование спрямо консервативните социални ценности се тълкува така: „…на тийнейджърите трябва да бъде давана информация, която да им помага да вземат мъдри решения по отношение на сексуалното си поведение. Най-здравословното решение, което един тийнейджър може да вземе, е да се въздържа от сексуални контакти преди брака“. Ако някой се чуди за какво става дума – т.нар. abstinence-only education – т.е. не просто да се пропагандира моралната идея за сексуални контакти след брака, а да се преподава само тя – без контрацептиви, без спешна контрацепция, и без аборти. Без варианти.
Аз не съм привърженик на безразборното чукане (макар че не сънувам и блага ракия), но подобна липса на алтернативи ми е смешна и абсурдна. Не в СССР, или 1984, а в земята на свободните, 50 години след сексуалната революция.
Без да коментираме въпроса от ценностна гледна точка, ако не друго, то поне у нас съществува политическата възможност да се чуе репликата „снощи свърши с Постинор-и“ 😉 .
Това е важна възможност. Първо защото може да се случи на всеки, и второ защото въздържанието и промискуитетът винаги са били и трябва да си останат въпрос на личен избор.