Наскоро имах удоволствието да участвам в уебкаст с проф. Угур Шахин. Основателят на BioNTech оставя впечатление за земен и достъпен човек, способен да говори смирено както за собствените си постижения, така и за необходимостта от компромиси и по-нататъшна работа. Позволявам си да запиша някои впечатления с уточнението, че разбира се нито съм медицинско лице, нито имам медицинско образование.
Относно скоростта на разработката и background-a на BioNTech
Когато проф. Шахин прочита изследване относно SARS-CoV-2 в Lancet през Януари 2020, той разпознава пандемичният потенциал на вируса на базата на три показателя: нов, силно заразен вирус; вече развита локална епидемия; безсимптомно/предсимптомно разпространение. В този момент компанията му по стечение на обстоятелствата е позиционирана правилно, за да започне разработка на ваксина възможно най-бързо:
- BioNTech работи почти изключително по евентуална фармацевтична употреба на иРНК, от самото си създаване през 2008г, а екипът на д-р Шахин дори от още по-рано; Визията за евентуалното използване на иРНК за персонализирани фармацевтични продукти е отпреди 30г.
- Фокусът на BioNTech е преди всичко върху използването на иРНК в разработката на персонализирани лекарства за различни ракови заболявания;
- Използвайки тази технология, компанията има възможност да разработи персонализирано лекарство за пациента в рамките на 6 седмици; Тази иновация им дава добра стартова позиция за разработка на ваксина против Ковид-19;
Голямото предимство на технологията с иРНК е във факта, че вместо да се изработват протеини извън тялото на пациента, които впоследствие да му се администрират за стимулиране на имунна реакция, тези протеини могат да се синтезират вътре в тялото на пациента.
Относно компромисите с преориентирането на бизнеса и реорганизацията
Осъзнавайки, че успехът в подобно начинание изисква абсолютно пълна отдаденост, ръководителите на BioNTech започват с търсене на изричното съгласие на надзорният съвет. Фокусирайки се върху скоростта на разработка, налагат някои нововъведения:
- Режим на работа 24/7, позволяващ на хората идващи сутринта да продължат работата с евентуалните резултати от нощната работа, продължавайки PCR реакции;
- Паралелизъм – въпреки, че има 20 предклинични разработки, класифицирани като кандидати за евентуален краен продукт, вместо да чакат дали и коя от тях ще бъде успешна, екипите работят по тестването на всички и паралелната разработка на минимален клиничен материал от всички тях, поемайки очевиден финансов риск;
- Подготовката за клинични изпитания се извършва паралелно, доколкото е възможно, преди да са завършили всички предклинични етапи;
- Първото (гордо поднесено) предложение от екипа е за Септември, впоследствие екипът успява да подготви започването им през Април;
Това може и да звучи почти естествено на някой работещ в ИТ, но явно във фармацевтиката нещата са по-ригидни. Всичко това е възможно само с изключително доверие между членовете на екипа, абсолютен фокус върху скоростта на разработка, ежедневна координация и възможност за рефокусиране, и осъзнаване на ограниченията на собствените възможности.
За ролята на Pfizer
Осъзнавайки нечовешките логистични проблеми, появяващи се след евентуална успешна разработка на продукта, BioNTech осъзнават, че не могат дори да мечтаят нито за самостоятелна доставка на ваксината в необходмият мащаб, нито за самостоятелно провеждане на големи Phase 3 клинични изпитания с над 30 хил участника, екипът започва да търси подходящ партньор за тези фази от процеса. Отново по стечение на обсоятелствата, BioNTech вече работи заедно с Pfizer по разработката на ваксина за инфлуенца, която би трябвало да започне изпитания година по-късно. Използвайки наличната комуникация и изграденото доверие между партньорите, BioNTech започват преговорите с Pfizer възможно най-рано.
Мащабирането на производството изисква закупуването на оборудване за следващи мащаби от производството, преди да са завършили предишните фази, изключителни финансови ангажименти за закупуване на суров материал, закупуване на производствени капацитети от други компании, и пр. – все рискове, които организацията поема с частични фискални митигации и постоянно търсене на финансиране. Фокусът е изключително върху незатварянето на врати и работейки по няколко паралелни варианта на всеки етап, въпреки условностите – АКО разработките са успешни, компанията задължително трябва да може да проведе необходимите клинични изпитания и мащабно производство.
За мутациите и ефективността на ваксината
Мутациите на коронавирусът са напълно очаквани, но за разлика от мутациите при вирусът на инфлуенца например, мутациите на SARS-CoV-2 до момента променят под 1% от вируса. Ваксината атакува вируса „от различни страни“, което и дава възможност да поддържа ефективност, но дори и при мутация от 2% – 5% или повече, следващите партиди от ваксината могат лесно и бързо да бъдат адаптирани.
За целевите групи на ваксинацията, страничните ефекти, и оценката на риска
Както всяка имунизация, ваксината на BioNTech предизвиква странични ефекти, по-честите от които са леки и традиционни. По-големият риск от ваксините е евентуалното развитие на автоимунно състояние, както се случва преди години с една от ваксините против инфлуенца, предизвикващи нарколепсия в редки случаи. Въпреки че за момента няма данни за такава реакция от ваксината против CoVid-19, такива реакции за в бъдеще никога не могат да бъдат изключени, и затова екипът продължава да следи ефективността и реакциите на ваксината.
До момента, след 3 милиона администрирани ваксини, единственото ново наблюдение на екипа е, че около 1 от всеки 100 000 ваксинирани може да получи анафилактична реакция. Съпоставено с рисковете от заболяването, в популационен мащаб, вкл. рисковете от развитие на хронични проблеми дори и без летален изход, разпознатите до момента рискове от ваксината са пренебрежими.