Извинявам се, ако някой ще ме обвини в грандомания, а също и за просташката асоциация, но като няма eroucm ще четем esquire.
Съвсем не подценявам институция, като playboy, нито амбициите и способностите на Мартин Захариев и неговата пазарна преценка, нито сериозните неща които се пишат в Playboy или екипа на списанието, но това не е моето списание или поне нe напълно. Нито дори Мaxim, въпреки частта от екипа на erousm работеща в него. Нито пък FHM, поне не достатъчно, въпреки че може да е ебати-колко-забавно понякога.
Днес се пошегувах с една позната, че и Дявола чете Библията, по въпроса дали съм чел Cosmopolitan – обаче в него има неща, които явно са интересни за жените. Честито на жените, които вече имат достъп до женското списание на български език. Така да се каже, вече всички можем да мрънкаме против Cosmo, макар че трябва време да мине, и за двата пола, докато това мрънкане стане основателно.
Та, докато доживеем нещата да се върнат в границите на нормалното – кино-ревютата на Богдан Русев ги има по форуми, неговите книги-игри – не точно (или поне аз не посещавам подходящите места), Карбовски is alive and kicking, a Гого Лозанов по моето съвсем нескромно мнение пасваше на erousm повече от всеки друг. Незнам дали заради него, но след мизерията „n-в-едно“ eroucm ми беше дори по-интересно от преди.
Наздраве!