През уикенда случайно ми попадна последната статия на Наоми Клайн, по адрес на частните компании за защита от бедствия и аварии в САЩ, които явно следват бизнес-тенденцията, заложена от здравно-осигурителните компании, и (макар и тенденциозно) представена в последния филм на Майкъл Мур. Превода на статията е мой, публикува се с разрешението на авторката, но без да претендирам за пълна коректност или официалност, а оригиналната статия може да бъде намерена на официалния сайт на Наоми Клайн.
| The translation of the following article is my own and is not to be considered official or definitive, nor endorsed by the original author of the article in any way. The original article can be found at Naomi Klein’s official website. Respect. |
Преди време се притеснявах, че Съединените Щати са в примката на група екстремисти, които искрено вярват, че те и техните приятели рано или късно ще бъдат въздигнати в небесна безопасност. Преди известно време преразгледах притеснението си. Страната всъщност е в ръцете на екстремисти, които са решени лично да изиграят библейския климакс – спасението на богоизбраните и изгарянето на масите – само, че без никаква божествена намеса. Раят може да почака. Благодарение на разращващия се бизнес с частните компании за защита от бедствия, можем да получим второто пришествие тук, на земята.
Да вземем за пример какво се случи в Южна Калифорния. Дори, когато горските пожари поглъщаха цели ивици от региона, някои домове в сърцето на огнения ад оставаха непокътнати, сякаш защитени от сила свише. Това обаче не беше Божията ръка; в няколко случая всъщност ставаше въпрос за ръката на Firebreak Spray Systems. Firebreak е специална услуга, предлагана на клиенти на застрахователния гигант American Insurance Group (AIG) – само при положение, че живеят в най-заможните райони на страната. Членовете на Частната Група Клиенти на компанията плащат средно по $19000, за да бъдат домовете им напръскани с огнеспиращ спрей. По време на горските пожари, „мобилни групи“ на компанията – движещи с червени пожарни коли – дори гасяха пожари за техните клиенти.
Клиент описа съвременна сцена на Откровението на Йоан. „Само си го представете. Стоите в средата на бушуващ горски пожар. Навсякъде – пушек и пламъци. Стълбове пламъци идват отвъд хълмовете“, казва той пред Los Angeles Times. „Изведнъж пристигат няколко души в превозно средство, приличащо на пожарна кола, които са експерти в бробата с горски пожари, и те са тук специално, за да защитят Вашият дом.“
Но само и единствено вашият. „Имаше няколко случая,“ разказва един от частните огнеборци пред Bloomberg News, „когато докато пръскаме дадена къша, съседната се подпалва, като свещ“. С обществени пожарни, намалени до минимум, безвъзвратно отминали са дните на бързата реакция, когато всички са достойни за една и съща защита. Сега, все по-интензивните природни бедствия ще бъдат посрещани от нов модел: Реакция от второто пришествие.
По време на миналогодишният ураганен сезон, на собствениците на домове във Флорида беше предложено също толкова скъпо спасение от HelpJet – туристическа агенция, с обещания „да превърне евакуацията при ураган във ваканция за джет-сетъри.“ Срещу годишна вноска, компанията се грижи вместо вас за всичко: транспорт до терминал на летището, луксозно пътуване, резервации в пет-звездни курорти. Преди всичко, HelpJet е бягство от правителственият провал в спасителните операции, който се получи по време на урагана Катрина. „Без чакане на опашки, без занимаване с тълпи, едно първокласно преживяване.“
HelpJet всъщност е на път да се изправи пред сериозната конкуренция ня някои доста по-сериозни играчи. В северен Мичиган, през същата седмица, в която се разбушуваха пожарите в Калифорния, пасторалната общност на малкото градче Пелстън участваше в интензивен обществен дебат. Селцето е на път да стане централна щаб-квартира на първият изцяло частен център за защита от бедствия и аварии. Планът е продукт на въображението на Sovereign Deed, малко известна компания свързана с Triple Canopy. По подобие на HelpJet, Sovereign Deed работи на принципа на „членски внос от тип country-club“, спред вицепрезидентът на компанията о.з. ген. Ричард Милс. Срещу еднократна такса от $50000, последвана от годишно задължение в размер на $15000, членовете получават „пълна защита от природни бедствия и катастрофи“, независимо дали домовете им са засегнати от бедствие, сътворено от човек, „което може да бъде сериозна заплаха за общественото здраве и/или благосоъстояние“ (да се чете: терористична атака), избухване на епидемия, или природно бедствие. Основният абонаментен план включва достъп до медицински услуги, вода и храна, докато тези, които си плащат за „Премиален абонамент“ ще могат да се възползват от ВИП-спасителни операции.
Подобно на толкова много частни компании за защита от бедствия и аварии, Sovereign Deed продава възможността за бягство от промяната в климата и провала на държавата – шумно рекламирайки сертификациите за сигурност и връзките, натрупани от нейните висши служители, докато са работили за същата тази държава. В тази връзка, о.з. ген. Милс, говорейки скоро в Пелстън, обясни, „Реалността за FEMA (Federal Emergency Maintenance Agency) е, че тя няма инфраструктура, а много от нашата Национална Гвардия е навсякъде.“ Sovereign Deed, от друга страна, твърди, че разполага със „специални споразумения с няколко национални и международни информационни центрове. Тези частни споразумения дават възможност на нашия център за спасителни операции да даде една изключително важна преднина на нашите членове в случай на криза.“ В тази светска версия на Второто Пришествие, Божията ръка не е необходима. Не и в случай, че разполагате с пенсионирани агенти на ЦРУ бивши кадри на специалните части, които да издигат (бого)избраните до небесна безопасност – няма нужда от молитви, просто трябва да си платите. Кому е нужен небесният Нов Ерусалим, когато можем да имаме Пелстън, с гъвкавите местни политици, и учудващо модерното му регионално летище?
Sovereign Deed може скоро да се окаже в условия на конкуренция с Blackwater USA, чиито изпълнителен директор Ерик Принс скоро публикува своите планове за „пълен спектър“ от услуги, включително хуманитарна помощ при бедствия. При възникването на пожара в Сан Диего, близо до предложеното местоположение на полемизираната база на Blackwater West, компанията моментално съзря възможност да покаже намеренията си. Blackwater West можеше да бъде „тактическия операционен център за пожарите в East County“, каза вицепрезидентът на компанията Браян Бонфилио. „Можете ли да си представите каква полза щеше да има, ако в този момент ние вече работехме?“ За да покаже капацитета си допълнително, Blackwater разпределяше храна и одеяла на хората от Потреро, Калифорния, изпитващи остра необходимост. „Това е нещо, което винаги сме правили“, каза Бонфилио. „С това се занимаваме.“ Всъщност, както Иракчаните болезнено научиха, Blackwater не защитава цели общности или страни, а по-ското „защитава принципала“ – който е платил на Blackwater за оръжията и оборудването им.
Същата плати-за-спасение логика управлява целият този нов сектор на частната „country-club“ защита от бедствия и аварии. Разбира се, има и един друг принцип, който може да движи нашата колективна реакция в един свят, предразположен към бедствия – простото убеждение, че всеки живот е с еднаква стойност.
За всеки, който все още вярва в тази налудничава идея, е дошло времето да защитава този принцип.