That’s me in the corner, thanks Sir!
Колкото повече научавам за Сара Пейлин, толкова повече се убеждавам, че изборът и за вицепрезидент на Джон МакКейн може и да е протекъл по подобие на този диалог от песента на Роби Уилямс. Още повече, изглежда че това не се отнася само за самата Сара Пейлин, а за републиканците по принцип. На фона на тлеещото недоволство към републиканците, подпалвано от време на време от поредната глупост на Джордж Буш, а също и демократичният контрол на двете камари на конгреса след mid-term изборите от 7ми Ноември 2006 изглежда, че републиканците биха имали полза от една мини-революция в културната и пи-ар война за президентството.
На пръв поглед номинацията на Джон МакКейн може и да е сравнително традиционна – будещ уважение потомствен военен, ветеран от Виетнам, военнопленник от 1967-1973, макар и наричан „отстъпник“ Републиканец заради критиките си, някои от които по отношение на големите корпоративни дарения и индиректни корпоративни харчове за финансиране или подпомагане на политически кампании.
Ако се абстрахираме от историята, избора на Сара Пейлин е един доста дързък ход на кандидат за длъжност, която според моите разбирания би трябвало да не е толкова рязка и безкомпромисна. На пръв поглед този избор изглежда цели точно да покаже и „компромисната” страна на г-н МакКейн, след като самият той е критикувал предишни нейни реформи, а също така г-жа Пейлин е първият жител на Аляска, участващ в президентски избори. Нещо повече, на някои места дори се изтъкват прилики между Барак Обама и Сара Пейлин – освен, че и двамата очевидно са много добри на баскетбол, и двамата са опитвали марихуана (но не им е харесало! 😉 ), явно и двамата са тръгнали на едно „невероятно пътуване” към белия дом. Какво по-компромисно за г-н МаККейн от това да има някои (макар и смехотворни) прилики между неговият вицепрезидент и опонентът му за президентското кресло…
И ако невероятността на пътуването на сенатора от Илинойс се определя вероятно от цвета на кожата, то при г-жа Пейлин невероятното е нейният предишен политически опит. Кариерата на Сара Пейлин на пръв поглед не предполага натрупване на достатъчно опит за управление на страна и вероятно има доста по-ниски политически стъпала, на чиито предизвикателства тя би могла да отговори – нейният избор е нещо доста „неконсервативно”. Напълно в линия с критиките към републиканците по някои линии, които г-н МакКейн отправя.
Прекараното време в общинския съвет на Уасила, Аляска, води до кандидатурата и за кмет на 6-хилядното градче, където тя печели и в последствие прекарва два мандата като кмет от 1996-2002. Основни моменти в предизборната и кампания през 1996 са а абортите, контролът върху притежанието на оръжие и… нередовното ходене на църква от страна на нейният опонент. Това е интересно, имайки предвид че един от основните критици на религиозната разпаленост на републиканците от 90-те години е … сенатор Джон МакКейн. Г-жа Пейлин също така е отявлен привърженик на преподаването на т.нар. интелигентен дизайн, а също така е цитирана да казва за войната в Ирак, че щатските военни са изпратени на мисия от Бог, а също и че „трябва да се молим да има план, и това е Божият план”. Ако нещо буди поне малко уважение в мен за подобно изказване това е факта ,че тези военни сили включват и собственият и син.
Началото на политическата и кариера като кмет не е от най-спокойните, след като преди време е изразила желание за премахване на книга от градската библиотека, а малко след това прави запитване към нейната ръководителката относно мнението и за евентуалното цензуриране на библиотеката. Както се изразява една статия, въпросът е почти смехотворен, ако се види самата библиотека, в чиято малка колекция книги се включва видна секция за лов и риболов, и няма видими копия на „Любовникът на лейди Чатърли” ;).
Скоро след встъпването и в длъжност като кмет биват уволнени хора заемащи някои ключови позиции в града, между които началникът на полицията, началникът на пожарната, а малко по-късно и същата ръководителка на градската библиотека. Последната бива върната на работа малко по-късно, след показаната публична подкрепа за нея. След като редакторката на местният вестник „The Frontiersman” изразява недоволството в колонката си срещу големият брой изискани оставки от новия кмет, тя бива определена като либерал, въпреки че всъщност също е християн-консервативен републиканец.
Напълно в духа на републиканците, Сара Пейлин не одобрява сексуалното образование на децата, а предпочита твърдението, че въздържанието е единственият пълен метод за защита от венерически заболявания и бременност (безспорно!). Иронично или не, тя наскоро обяви, че собствената и 17-годишна дъщеря е бременна, и ще се ожени за бащата на детето си.
След два мандата като кмет на малкото градче Уасила, Аляска, през 2006 Сара Пейлин става първата жена, и най-младият губернатор на Аляска в историята (на 42г.).
Мнението ми е лично и не ангажирам никой… аз винаги съм имал собствени притеснения, че постоянното сляпо следване на собствените ни амбиции може да ни доведе до неочаквани и непознати места, където не е задължително да се справим толкова добре…