Полюцията за обединеното дясно

3-минутно четиво

Някои неща са съществени единствено в екстремни ситуации и съответно са почти гротескни извън тях. Използването на квоти за приемственост на до скоро търгувани като стока, напълно обезправени хора е почтено и ефективно (преди да се размрънкаме: фокусът е върху „до скоро“, а не върху „почтено“). Използването на квоти за изравняване на пропорцията жени/мъже в корпоративни и институционални бордове на директори, от друга страна, е нефелна идиотия. „Нещо се случи“ на affirmative action политиките от 50-те и 60-те години и те не са толкова ефективни в наши дни. Дискусията за това какво точно се е случило все още се води и вероятно, както винаги, причините ще ни се изяснят post factum (или както е тръгнало, post mortem). Моята лична причина в тази ex post нагласистика е, че естествено нищо не се е случило с тях – просто средата ги е направила неприложими в в някои конкретни ситуации. Можеш – и трябва – да извадиш някого от мизерия/глад/безправие/you name it, но той сам трябва да реши какво да прави след това. Концепции като black history month, black british business awards, women’s march, и други подобни, всички ги знаем, всъщност отдавна повече пречат, отколкото помагат за приемствеността на общностите, които претендират да представляват. Морган Фрийман е прав и по-добре да го слушаме, защото има повече skin in thе game (не се сдържах) в представителността на малцинствени групи, от който и да било от нас. Свободата е достойна кауза, но тя не гарантира статус, положение, достъп до блага, равенство(плача!), или друг тип измерима резултатност – свободата е първо избор, после стремеж, и накрая потенциал; единственото, което държавният бехемот може да направи, е да охранява строго тази свобода, стоейки максимално извън кадър, без да се опитва да я налага със сила или пък да доставя в стандартни опаковки резултатите от нея.

Прекалено много се говори след всеки изборен цикъл как „българинът“, доколкото изобщо съществува, бил тъп; тъп той може и да не е, но със сигурност е страхлив. Парадоксално, въпреки преживяването на една от по-истинските тоталитарни имплементации на комунизма, вече близо 30 години носталгично се страхуваме да се отърсим от този ball and chain. Копнеем за немедлен и прецизен („може да си грозен, но за сметка на това си тъп“) ефект от всеки подаден глас, за големи, силни блок-партии, широки коалиции, национални обединения, но въпреки този копнеж при всяка предоставена ни възможност избираме „по-малкото зло“. Продължително, последователно, с една – почти Павлова – „научена безпомощност“ ние всеки път се отказваме от ценностите си в името на сигурният и гарантиран ефект. Е, пичове, резултатът ще е същият, познат, леко дразнещ електрошок, но с една итерация кумулативно по-увреждащ. И разбира се, „обединено дясно“ – този мокър сън на гузният електорат на брулещият джанки – извинете, никога не е имало: имало е обединени анти-комунисти за един кратък период през 1990-те; доколко искрени и доколко анти- е друг въпрос, но обединяващото ги е било много по-първично от това, което би трябвало да ни занимава днес, когато имаме парламентарна демокрация и практически неограничена свобода на изразяване. Вече отдавна не сме в блатото и е крайно време обединенията, изборите, и въобще идейното позициониране на всички ни да е колкото ценностно, толкова и безкомпромисно, ако трябва. В някои други държави, струва ми се, където „прозорецът на Овертон“ (кемтрейлс, анатема) отдавна е подминал политическата пещера, откъдето ние коментираме някаква негова безформена проекция, „Да България“ и „Нова Република“ могат да бъдат по-скоро опозиция едни на други, отколкото „обединено дясно“. И дано скоро да не се появява причина те да се обединяват, защото това би означавало, че сме се върнали 30 години назад. Единственото, което трябва да се случи, гузни ми сънародници, за да има резултат от изборните резултати, е да спрем да избираме „по-малкото зло“ и да започнем да гласуваме по съвест. Само така може да се създадат предпоставки за политическа дискусия – иначе ще продължаваме да се залъгваме, че политическият избор е единствено между 20 стотинки нагоре или надолу в цената на дизела и че продаването на пакет застраховка гражданска отговорност с безплатно пиле на грил е нещо съвсем нормално.

9
Запази в отметки Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.