Поредното кратко (точно, ясно) есе на независимият (все още) политолог Стилиян Николов.
Наближават поредните парламентарни избори; предизборната борба скоро ще навлезе в разгара си. БСП изглежда ще спечели най-много гласове на изборите (35-30%), НДСВ ще остане втора политическа сила (25-20%), ОДС ще се класира трета (18-15%) и ДПС ще се нареди на опашката (12-10%).Това изглежда ще са основните играчи в следващия парламент. Тъй като абсолютно мнозинство няма да има, ще имаме коалиционно правителство. Най-логичен е ходът правителство, сформирано с мандат на БСП и с премиер Симеон Сакскобургготски. Това може да изглежда странно на пръв поглед, но само на пръв поглед – БСП е първа политическа сила за пръв път от 1996 г. насам – нереализирането на мандата й за сформиране на правителство би бил сериозен удар по авторитета, гордостта, да не говорим колко лош сигнал за способностите и израстването на партията ще е. БСП може да се коалира само с центристки партии (НДСВ; ДПС; НВ), но една коалиция без НДСВ би била обречена на провал, тъй като няма да събере необходимите гласове за сформиране на правителство.
От друга страна, двете партии (НДСВ и БСП) могат да създадат стабилна коалиция, дори без “вечния” балансьор ДПС. Въпреки че беше лоялен партньор през последните 4 години, Доган на няколко пъти изви ръцете на НДСВ – нещо, с което премиерът не е свикнал и би следвало да се чака един вид разплата. По всичко личи че НДСВ няма да се съгласи на общи листи с ДПС и НВ, още един довод в подкрепа на теорията. Подобна коалиция ще е много удобна и за БСП. Ако направим анализ на деиствията на БСП през последните 15 години, ще видим, че партията се чувства най-добре в опозиция или поне когато може да сподели властта. Единственото самостоятелно управление на БСП имаше катастрофални последици за държавата; нещо повече – социалистите нямат реална кандидатура за премиер. Естествено, Сергей Станишев е длъжен предизборно да заяви, че е готов да поеме отговорността, но реално погледнато той е още много млад, неопитен, не- семеен… Последното може да няма тежест пред нас, българите, но на запад не се гледа с особено добро око на несемейни и бездетни премиери, а БСП на този етап не разполага с друга силна фигура. Тук се намесва Симеон Сакскобургготски, най-успешният министър-председател на България до момента и единственият политик, можещ да се мери с Доган; второ негово правителство би било добре прието както от чуждестранните ни партньори, така и вътре в страната.
От чужбина вече се чуха неодобрителни коментари за евентуална победа на БСП на предстоящите избори, а в страната премиерът държи едно от челните места по доверие и личен рейтинг, нещо необичайно за български премиер в края на мандата му. Симеон Сакскобургготски ясно заяви намеренията си да се кандидатира за втори мандат, а за разлика от много други български политици, на него може да му се вярва, така че компромисният вариант е добър както за БСП, така и за НДСВ. Той ще даде възможност на БСП да застане във винаги печеливша позиция: ако мандатът е успешен – ето, това е едно управление на БСП; иначе – то мандатът е наш, ама премиерът не е, не сме изцяло отговорни за неуспехите. Компромисът ще позволи и на двете партии да покажат колко са зрели, колко са се европеизирали и отново да учудят света – цар-премиер на социалисти.