Днес си купих mp3 player. Заедно с mp3 плеъра ми продадоха FM радио и диктофон. Също така, понеже записвачката се прецака, взех и комбо драйв – CD/DVD RW.
Преди няколко дни си купих 100-я брой на eгousm. Заедно с него ми продадоха и списание „Ритъм“ (продължават да правят това от известно време насам), а също така и диск с не-помня-каква-Coca-Cola-компилация от хитове.
Понеже не съм Дейл Купър, съм абсолютно убеден, че никога няма да използвам диктофона. Радиото – може, но все пак исках да си купя просто mp3 плеър (!?).
Комбо-устройството със сигурност ще ми спести място и шини в кутията – затова го избрах, но за eгousm и ритъм не е сигурно че нещо ще ми спестят. Мартин Захариев (respect!) може и да нарича тия комбинации „маркетингови трикове“, обаче на мен ми прилича на най-долен корпоративизъм, който най-малко може да се очаква от едно списание. Нямам нищо против който и да било да си продава продуктите, но не и това да става за сметка на собственото ми право на избор – ако искам да си купя ритъм, ще отида и ще си го купя. Като си купувам eгousm – искам само eгousm, не eгousm+CD, не eгousm+ритъм+CD, и не eгousm+безплатна свирка. Не е проблем, че се плаща малко повече – цената всъщност е добра за две списания + музикално CD – проблема е, че аз не съм си избирал да е така, а съм задължен заради едното списание да си купувам всичко. Ако исках можех и да пообикалям още малко и да си купя нормален mp3 player, но колкото и да обикалям няма как да си купя отделно само едното от двете списания. В случая с печатните медии, много по-човешки е моделът на „24 часа“ и тяхната „златна колекция“ от книги на различни автори. Потребителят има възможност да избира дали да купи само вестник, или вестник заедно с книга.
Интересно ми е къде е демокрацията в подобни пордажбени схеми – ако някой производител на хлебни изделия има бизнес с тоалетна хартия, това не значи ,че в магазина трябва да продават пакет „хляб + тоалетна хартия – две в едно“!!! В принципите за търсенето и предлагането май предлагането се опитва да определи търсенето. 😉
Подобни практики са широко разпространени на запад, и то отдавна – не само на consumer-ниво, а на корпоративно равнище. Сливания след сливания на различни корпорации, които в крайна сметка работят единствено за монополизиране на пазара и в крайна сметка намаляване на възможността за избор на потребителите. Отврат.