Последното от поредицата предизборни предавания на Шоуто на Слави се оказа всъщност интересно. Преди да го гледам в разговор чух някои твърдения, че сега е моментът Доган да бъде ликвидиран като политик с евентуална коалиция между НДСВ и БСП. Оказа се обаче, че г-н Доган съвсем не е на това мнение, даже напротив – със самочувствието на професор, който изнася лекция на студенти той обясни в прав текст как действа финансирането на партиите. Това, разбира се, не е новина, изненадващ е факта, че то беше споменато толкова директно. Според мен единствено човек в положението на г-н Доган(или може би в досегашното му положение) може да си позволи да говори пряко по такъв начин. Цинично, наистина, но не по-малко цинично от реалността.
Ахмед Доган очевидно смята участието на ДПС в следващото управление за неизбежно, иначе не би си позволил подобни изказвания. Досегашната роля на лавиращ балансьор, която му носеше успех до момента и на която той явно разчита и за тези избори обаче, може и да му бъде отнета. Въпреки това, към момента такъв вариант изглежда малко вероятен, тъй като от НДСВ не дават индикации за евентуална коалиция с БСП след изборите, въпреки че всичко това може и да излезе относително.
Факт е също така, че Доган беше единственият политик от всички гостували в предаването, който внуши респект на сценаристите, отговаряше спокойно и пряко, дори на моменти с поучителен тон на въпросите, и според мен той не изпусна нито за миг положението от контрол. Г-н Доган определено е респектиращ политик – беше може би най-подготвен от всички за повечето въпроси, които получи, и за разлика от някои останали гости не рисуваше наивни розови картинки, не бягаше от въпросите с междуметия и набедени за чаровни усмивки. За разлика от останалите гости – г-н Доган не отрече циничността на политиката, напротив – показа, че тя му напълно ясна (и политиката също).
Мисля, че въпросът доколко ДПС продължава да бъде гарант за етническа търпимост, и дали изобщо съществуването на етническа партия като ДПС е полезно, или по-скоро рисковано е дискусионен. Знам обаче, че тя много трудно може да бъде бутната защото останалите политически сили не изглежда да се интересуват от етническата ниша в политическото пространство(или не са се интересували когато му е било времето). Така че ако „големите“ партии са недоволни от ДПС, те сами са си виновни.
Колкото до финансирането на партиите – така и ще продължава да бъде. Със закон за лобизма, и някои други епизодични изказвания които съм чувал, с все по-мощния бивш-черен капитал, се очертава подобна схема да бъде все по-явно споменавана. И Ако това се ограничава само до определянето на фирми-изпълнителки и консултантки които да изпълняват поръчки по усвояването на еврокапитали, значи сме се отървали леко. Връзката между едрия бизнес и политиката е много здрава (като кокошката и яйцето – не е ясно кой на кого служи) и на следващия етап проблемите могат да бъдат други.
offtopic:
Преди време ЕС реагира бурно на появата на партията на ултранационалиста Йорг Хайдер в Австрия, но не е ясно дали съюза би се реагирал по подобен начин на евентуално развитие на коалиция „Атака“. „Крайни“ националистически партии има в повечето държави, и на тях по-скоро трябва да гледаме снизходително(на партиите, не на държавите).