Никога не съм обичал републиканците (справка – Джордж У. Буш). Поредната причина недоволството ми да продължава да расте, се нарича COPE (Communications Opportunity, Promotion, and Enhancement, xaxa 🙂 ) Act, който беше приет от Камарата на представителите (за незапознатите – долната камара в двукамарният Щатски Конгрес, горната камара се нарича Сенат) на 8 Юни с изключително републиканска подкрепа.Гореспоменатият COPE Act е на път да сложи определени държавни регулации върху Интернет и комуникациите, подобни на регулациите наложени през края на миналия век (Hello!?!?) върху радио и наземните комуникации. За да съм още по-красноречив, въпросният COPE Act ще ликвидира изцяло концепцията за Net Neutrality, за която трябва да сте чували, освен ако не сте живяли последните няколко години на самотен остров.
Историята се повтаря
Да се върнем малко назад в корпоративната история на AT&T, която миналата година беше придобита от SBC Communications Inc: след изобретяването на телефона от Александър Греъм Бел, се основава компанията Bell Telephone Company, която по-късно е преименувана на American Bell Telephone Company. Още малко по-късно, мениджмънта на ABTC решава да стартира изграждането на национална телефонна инфраструктура, като за целта формира отделна компания AT&T (American Telephone & Telegraph), която от своя страна по-късно изкупува активите на American Bell Telephone Company. Въз основа на изградената един(стве)на национална мрежа и предоставяната национална услуга, през 1907г. президентът на AT&T прави интересното изявление „One policy, one system, universal service“, което дава старт на процес на придобиване на конкурентни компании от страна на AT&T, която впоследствие достига изключителен монополен статут на пазара на комуникации в САЩ. Резултатът от това не е никак добър – практически всички регионални телеком оператори(22 доколкото си спомням) са собственост на AT&T, цените и условията на ползване на телефонна услуга се диктуват от същата компания, оборудването с което ще използвате абонаментната телефонна услуга на AT&T трябва да е закупено от тях, или от одобрен от AT&T производител (някой може да се сети за подобна ситуация и на Българския пазар допреди време). В един момент Министерството на правосъдието решава да прекрати монополния статут на АТ&Т, и завежда антитръст дело срещу компанията. Резултатът от делото е, че АТ&Т се съгласява да се раздели с регионалните си телеком оператори за САЩ, които започват да оперират като 7 независими оператори (т.нар. RBOC, или Regional Bell Operating Companies, a.k.a. „Baby Bells“), запазва си производствените и изследователски мощности(основната изследователска единица на AT&T е създадената от нея Bell Telephone Labs) и получава право да участва на новоразвиващия се пазар на компютърни и телекомуникации (който е интересен предвид развитието на Интернет). Всички знаем какво се случва после. Какво е положението в момента – оригиналните 7 RBOC са както следва:
- Ameritech (в момента част от AT&T) ;
- Bell Atlantic (в момента част от Verizon);
- Bell South (очаква одобрение на сливането си с AT&T);
- NYNEX (в момента част от Verizon);
- Pacific Telesis Group (в момента част от AT&T);
- Southwestern Bell Corp. (част от АТ&Т);
- US West (част от QWest);
Сещате се накъде върви положението, нали 😉 ? Нас обаче ни интересува в частност пазара на Интернет и broadband, и за да не изглеждам пропагандно трябва да спомена, че по отношение на broadband доставката, съществуват и други големи компании. За Tier I доставчици, основно поддържащи пиъринг интерконекции помежду си, принципно се смятат следните 9 организации:
- AOL Transit Data Network (ATDN/ AS1668);
- AT&T(AS7018);
- Global Crossing(AS3549);
- Level 3 (AS3356);
- Verizon (AS701);
- Verio (собственост на Nippon Telegraph & Telephone от 2000г. – AS2914);
- QWest (AS209);
- SAVVIS (AS3561);
- Sprint Nextel (AS1239);
Net Neutrality
Какво е Net Neutrality? Отговорът на въпроса е най-добре да посочим с пример – всички ползваме skype, icq, jabber, а също и най-различни други онлайн услуги,приложения, и съдържание (справка – taskbar system tray). Всички те обаче се реализират върху преносната среда на нашият Интернет доставчик. Ако заплащаме за някои от тях, то ние го правим на доставчика на съответната услуга, а не на Интернет доставчика, който просто предоставя свързаност. Net Neutrality концепцията е концепция за запазване на статуса на доставчиците на Интернет като просто доставчици на свързаност, по която да вървят различни приложения и услуги, без разграничение. Такова пазарно разделение е добро, защото дава свобода на пазара и възможност за съществуване на различни доставчици на Интернет услуги и съдържание. Големите броудбанд оператори естествено, в желанието си да завоюват нови пазари (най-вече придобивайки трети компании, но не задължително), искат да накарат потребителите си да заплащат за услугите на трети компании, които ползват, или алтернативно – доставчиците на услуги и съдържание да заплащат допълнително на броудбанд операторите, за да пускат услугите си в тяхната мрежа. Представете си, че сте Google, YouTube, или някой VoIP доставчик, например Vonage. Ако аз съм доставчик на Интернет в Китай (примерно), бих могъл да Ви накарам да ми плащате, за да може вашата IP телефония (или друга услуга, или content) да върви в моята мрежа, или поне за да е достъпна с поносимо качество (а не все едно говорите с планетата Юпитер).
Подобни практики вече се наблюдават и у нас, където някои доставчици ограничават доставчиците на услуги в тяхната мрежа (в повечето случаи поради наличие на интереси както в доставката на свързаност, така и в доставката на услуги), или ограничават свързаността си с други доставчици (най-вече от тийнейджърски мотиви, т.е. „на кой му е по-голям“). Въпреки, че в момента можем да се смеем на подобни изпълнения, макар и без законови мерки за ограничаването им (всъщност не съм 100% сигурен, че такива няма), ако Сената приеме COPE Act, можем да сме сигурни, че подобни изпълнения ще бъдат масови, и още по-лошо – законни.
Някои интересни неща, включени в COPE:
- Национална франчайз-схема за видео доставчици(по-скоро щатски проблем). Това означава, че вместо кабелните компании да уговарят локални франчайз-споразумение за всеки щат, да се създаде национална франчайз-схема. Това ще даде възможност на (познайте кой) големите телекоми да навлязат на този пазар много по-бързо (и мощно, и чао), отколкото ако се запази сегашното статукво. Освен това, правомощията за защита на потребителските интереси се прехвърлят от локалните правителства, към централната FCC (Federal Communications Commision), която де факто може единствено да глоби даден доставчик, без това да възмезди по някакъв начин потребителите.
- Cope Act дава възможност за законово обличане на публично намекнатите от Verizon и някои други компании предложения за т.нар. „Two-tier“ услуги, т.е. някои услуги (доставчиците на които са си платили на доставчиците на свързаност) да са достъпни бързо и качествено (т.нар. Tier 1 услуги), а останалите – бавно и некачествено (enjoy – „Tier 2“ услуги). Това означава, че Интернет достъпа далеч няма да е тази „информационна супермагистрала“ за потребителите, каквато я познаваме днес. Или поне не толкова евтино.
- Забрана за обществен броудбанд – представете си, че сме достигнали такова цивилизационно развитие като държава, че общините (респ. щатските правителства) решават да изграждат обществен броудбанд достъп до Интернет за училища, детски градини, бедни райони и пр. COPE Act забранява това. За да не бъда наречен комунист от някой припрян „младеж“ – в САЩ подобна практика съвсем не е чужда, а и на много други места.
COPE Act е достъпен от тук – всеки може да го прочете и да си състави собствено мнениe по темата.
Един приятел навремето ми разказваше за някакъв пич, който (пре)продавал Интернет на съседите си „на конекции“. Дано да не се окаже, че е бил пророк.