С този слоган, в края на 60те години започва първата национална британска кампания за осигуряване на качеството в производството. Десетина години по-късно, Британската стандартизационна институция публикува BS 5750, стандартът който се възприема от ISO като ISO 9000, за управление на качеството.
Оттогава насам, ISO 9000, или практически ISO 9001:2000 се е превърнал в синоним на качество, и е бил изключително преекспониран впоследствие. Скромните ми наблюдения показват, че много фирми по нашите географски ширини не само, че не осъзнават ползата от една стандартизирана система за управление на качеството, но дори и след получаването и продължават да я използват като плакат за стената, отколкото като реален стандарт за управление и работа. Всъщност смятам, че преди човек да тръгне да разбира и да прилага ISO, е добре да е осъзнал нуждата и ползата от стандартизацията по принцип: една добра вътрешна организация и стабилен, конкретен вътрешен стандарт могат да направят необходимостта от ISO еквивалентна на проста маркетингова необходимост. Комбинацията от реална осъзнатост и ангажираност, посветеност на практическото удовлетворяване на изискванията, вместо чисто документалните „врътки“ при одитите, подбора на подходящи кадри за приложение, може да подобри драстично организацията на работа и да увеличи ефективността многократно. Всъщност, ако човек се замисля върху работата си, нуждите от документация и стандартизация би трябвало да се появят от само себе си в подходящия момент. Логичната следваща стъпка в тази посока е придобиването и прилагането на ISO.
За съжаление, у нас все още много организации гледат на ISO като на членство в клуб, където може и да не посещаваш сбирките, стига да си плащаш членския внос. В резултат на това има фирми, където дори и след получаване на сертификация, документа стои на стената в офиса, а през това време продължават да се губят количества готова продукция, да не се проследява продукцията и инвентара след излизане от предприятието, и да се връща стока за лошо качество. Мисля си, че за това вината е главно на неангажираното ръководство, както и на неориентираните и немотивирани служители, неразбиращи ползите от стандартизацията. В крайна сметка имиджа на компанията в очите на собствените и служители е поне толкова важен, както и имиджа в очите на външните организации и пазара. Качественият подбор на кадри, адекватното възнаграждение базирано на бонуси и поощрения, „суетата“ и вътрешната конкуренция в екипа допринасят за по-добрата мотивация на служителите за иновативност и креативност в работата. Ако постоянно търсим оптимизация, няма как да не разберем ISO 9000.
ISO 9001 разбира се не е панацея за всеки тип бизнес и всяко предприятие. Произхода на сертификацията е в производството, но въпреки това през 2004 най-голям процент ISO 9001:2000 сертификации има в сферата на услугите. Трудно си представям подобна сертификация да е полезна в традиционно по-креативни браншове, като например ИТ и в частност софтуерният дизайн. Недостатък на сертификацията е и прекалената и принципност, неспецифичност, което дава основа за съмнения дали сертификацията ще донесе някаква полза на една добре организирана компания, със сравнително развити пазари. Пример за такава ситуация е Toyota, която през 2000г. отхвърля ISO и прекъсва ресертифицирането си, за да се върне към собственият си вътрешно-корпоративен стандарт Toyota Production System, фокусиран върху намаляване на загубите.