Винаги съм смятал, че щом човек като Джордж Буш е способен да бъде президент на Съединените Американски Щати, значи и аз трябва да имам някакъв шанс. Естествено, никой нормален човек, търсещ предизвикателства, не би поискал такава работа – това очевидно е най-неизискващата позиция известна на човечеството.
Както изглежда обаче, средният американец е решил да се възползва от възможността си да промени статуквото, давайки и двете камари на конгреса на Демократите в последните mid-term избори от 7ми Ноември. Малко късно, след като той (средният американец) принципно твърди, че не одобрява войната в Ирак, и ужасяващото влияние която тя оказва върху имиджа на Америка пред света (да беше само тя, здраве му кажи) – още преди няколко години се появиха книги със заглавия като „Why do they hate us“, лампичката трябваше да му светне още тогава.
Ясно е, че Буш е тръгнал по политическата наклонена плоскост (биографично това отдавна е факт), въпреки че и той (като истински американец) късно се осъзна за това. Основаването на т.нар. Iraq Study Group, оглавена от Джим Бейкър (колко забавно 🙂 ) беше закъснял опит за „издрапване“ леко нагоре чрез отклоняване на общественото внимание от проблема.
Факт е, че Демократите получиха Камарата на представителите, и Сената, за известно време напред, като е много вероятно следващият президент да не е републиканец. Мисля, че можем да честитим 10-ти Ноември на братския Американски народ. 😉