th0ughtblog

Геокешинга е нещо доста интересно и зарибяващо. Всеки разполагащ с GPS, или телефон с GPS може да се регистрира на geocaching.com и да участва в играта. Правилата са интересни: всеки член може да направи собствен кеш („скривалище“), в което да постави каквото си пожелае, но задължителното присъствие е тетрадка (logbook), в която е написано нещо за скривалището, местността или мястото където се намира, или просто служи като дневник за всички, които са намерили скривалището.

Различните кешове могат да съдържат различни неща, освен logbook-a – монети, карти на местността, описания на интересни места наоколо, или каквото авторът на скривалището е решил.

След поставянето на кеша на скришно място някъде, авторът публикува GPS координатите на точното място, където скривалището е поставено на уебсайта на играта, откъдето всички членове, които имат път натам могат да ги намерят и евентуално да се опитат да открият кеша. При намиране на скривалище всеки участник е задължен да напише нещо в logbook-a, а ако вземе нещо от кеша – също и да остави нещо в замяна.

Има и проследяващи се единици, които от един кеш се местят в друг на друго място по света, в зависимост от това кой и кога ги е намерил, и къде пътува по-нататък, например свещ, която е пътувала в кешове от Австралия до Аризона… 🙂 А ако някой иска, може да си закупи т.нар. travel bug, което е етикет с уникален номер, регистриран на уебсайта на играта, и при всяко намиране или преместване на travel bug-а промяната в местоположението се отразява на уебсайта. Друг подобен обект са т.нар. geocoins – монети с индивидуален тракинг номер, които се местят по света. Всеки намерил кеш отразява това онлайн, също и при преместването на проследяема единица. Някои проследяеми единици имат „цели“ – например да пропътува от оригиналното си местооположение през океана и до определен град, и др.

Освен, че е супер-зарибяващ, геокешинга е и чудесен начин да се разнообрази туризма, с намирането на някой кеш при посещение на даден град, често в скривалището има описани друи места за посещение, или интересни гледки, и т.н. Зарибявката е огромна! 🙂

Имам колега, чиито брат учи за хирург. Преди няколко дни колеги му пратили следният виц, който той препрати на брат си, и така вица стигна и до мен, ето го преведен набързо:

Отиват на лов за патици група лекари: общо практикуващ, педиатър, психиатър, хирург, и патолог. Не след дълго над главите им се появила птица. Пръв реагирал общо практикуващият лекар, който вдигнал пушката, прицелил се, и се подвоумил: „Не съм сигурен, че е патица. Трябва да потърся допълнително мнение.“ Разбира се, през това време птицата отлетяла надалеч. Скоро в небето се появила друга птица. Този път педиатърът вдигнал пушката. „Не съм сигурен, че е патица, а освен това може да има малки пиленца,“ помислил си той и свалил пушката, оставяйки птицата да се измъкне. Следващият път, когато над главите им прелетяла птица, пушката вдигнал психиатърът – „Убеден съм, че е патица, но дали птицата знае, че е патица?“ – замислил се той и птицата за пореден път се измъкнала от ловците. Скоро след това поредна птица се появила над ловците и хирургът вдигнал пушката, прицелил се и свалил птицата с един изстрел. След като свалил димящата пушка, се обърнал безгрижно към патолога до него – „Иди виж, дали това беше патица, ако обичаш!“