Да пикаем дружно срещо вятъра

Снощи бях на барбекю на покрива на една сграда на хълма в Жижков в Прага, откъдето се откриваше чудесна гледка към целия град. Едно от нещата, които правят впечатление е статуята на конника Ян Жижка, откъдето носи името си целият квартал. Освен, че е най-голямата статуя на конник в Европа (или може би Централна Европа), статуята е разположена в парк точно до комунистическия мавзолей, в който са били погребани някои чешки комунистически величия – досущ като нашия, но доста по-голям. Говорейки за мавзолея, стана въпрос, че за разлика от обществен дебат за или против взривяването му, всъщност има стартирал проект с общинско финансиране за реновирането на този мавзолей, а дори и преди това, обхванат от разруха, там са заснети моменти от филма „Hellboy“ примерно.

Толкова за нашенското ритане и блъскане срещу историята и срещу миналото. Може да се шегуваме с паметника на Альоша в Пловдив, наричайки го „глупакът на хълма“, но добър или лош – той е част от собственото ни минало, и каквото и да взривим, това минало вече е оставило своето „наследство“ върху всички, от обикновените граждани, до участници в правителства, комисии, агенции и пр. Каквото и да взривим, то няма да ни накара да забравим че всички сме били част от едно и също минало, въпреки че на много хора така им се иска. А докато не приемеш миналото си, не можеш да продължиш напред.

0

let’s dance to joy division

Вчера си свалих последния албум на The Wombats.

В контекста на валящите като летен дъжд официални и неофициални предупреждения към нас от ЕС, официално искам да предложа следната песен за химн на българската политическа система:

[youtube]wJeM1jxKVmI[/youtube]

Припевът е писан специално за повода, той гласи:

Let’s dance to joy division,
And celebrate the irony,
Everything is going wrong,
But we’re so happy,
Let’s dance to joy division,
And raise our glass to the ceiling,
‘Cos this could all go so wrong,
But we’re just so happy,
Yeah we’re so happy.

Spot-on, както се казва…

0

Клетва за вярност в Ботев или Левски??

На проведената наскоро кръгла маса за политиката към българите в чужбина, министър Миглена Тачева е изложила идея чужденците, които искат да получат българско гражданство, да полагат клетва за вярност пред Христо Ботев или Васил Левски. Според mediapool, които отбелязват новината, идеята е взаимствана от обединеното кралство, където всички новопроизведени британци се кълнат във вярност пред кралицата. Ама понеже ние кралица си нямаме, а пък царят ни дори и министър-председател не е вече, та в Ботев и Левски, пък как ще са им верни после….

В развитие на идеята предлагам също така всички нови българи, положили съответната клетва да получават сезонни карти за мачовете на Ботев и Левски, а също така да се въведе и клетва във вярност на ЦСКА, и задължителна наборна военна служба за получилите българско гражданство! Така хем ще „върнем зрителите по стадионите“, хем армията, която и без това според президента Първанов е силна, ще стане още по-силна получавайки свежа кръв от чужбина… foreign legion видиш ли…. 😀

0

radix

Покрай посещението на един приятел за няколко дни, изкарах няколко нощи по клубове и дискотеки из Прага. В Събота бяхме на едно място, което се нарича Karlovy Lazne, има четири различни етажа с различна музика, и се твърди, че е най-големият клуб в централна Европа.

Въпреки, че не обичам особено хип-хоп и черна музика, прекарахме доста време на етажа за хипхоп и RnB, където измежду облаците дим от трева, имаше концерт на някакви Американци BeatNuts, които общо взето ми се сториха малко смях („this shit is so damn hot hot, this shit is so hot hot hot“, хахахх :-D), обаче на излизане от етажа ни спря някакъв дребен пич, който ни предлагаше да си купим дискове и дори винил на собтвената им група RADIX. Ние с пияните си кратуни го заразпитвахме през смях какви са тия radix и т.н, а той без ни най-малко да се раздразни продължи да дрънка „check us out man“, да ни говори за чешкото им турне и т.н. Ако има нещо, което да буди истинско уважение в мен към американците то е, че приемат работата и амбициите си наистина сериозно (дори стигайки до арогантност в някои случаи). На следващия ден се разрових из youtube и google за radix – официалния уебсайт е в myspace, дебютен албум от 2006-та, не особено успешен но и до момента явно съвсем не са се отказали и пробват и най-малките възможности. Яко е да виждаш хора, които се опитват и стараят напълно да постигнат нещо което искат, въпреки всичко, в собствените си малки светове. Чети по-нататък ( 2 мин)

0

разходка до UK

Преди две седмици успях да се разходя до Worcester и Gloucester за няколко дни. Бях на гости на приятел, с който не бях се виждал от 2005, и успях да се видя с още няколко приятели, които не бях виждал дори още по-отдавна. Въпреки времето, в Англия винаги ми е харесвало, разбирам се добре с почти всички англичани с които се познавам, и изобщо ми е много приятно. Най-после (понеже съм прекалено мързелив и незаинтересуван да уча чешки) се почувствах почти като вкъщи – на място където свободно се разбираш с всички…

Няколко приятели са успели да стартират магазини за международни храни в Устър и Глостър, та успяхме да хапнем български храни (особено ми хареса една готова вита баница 🙂 ), дори си купих едно шише ракия, въпреки че не обичам, да имам да черпя. Иначе…пет години по-късно, англичаните все още не са „открили“ смесителните батерии и си карат с отделни струи за топла и студена вода 🙂 Чети по-нататък ( 3 мин)

0

Геокешинг

Геокешинга е нещо доста интересно и зарибяващо. Всеки разполагащ с GPS, или телефон с GPS може да се регистрира на geocaching.com и да участва в играта. Правилата са интересни: всеки член може да направи собствен кеш („скривалище“), в което да постави каквото си пожелае, но задължителното присъствие е тетрадка (logbook), в която е написано нещо за скривалището, местността или мястото където се намира, или просто служи като дневник за всички, които са намерили скривалището.

Различните кешове могат да съдържат различни неща, освен logbook-a – монети, карти на местността, описания на интересни места наоколо, или каквото авторът на скривалището е решил.

След поставянето на кеша на скришно място някъде, авторът публикува GPS координатите на точното място, където скривалището е поставено на уебсайта на играта, откъдето всички членове, които имат път натам могат да ги намерят и евентуално да се опитат да открият кеша. При намиране на скривалище всеки участник е задължен да напише нещо в logbook-a, а ако вземе нещо от кеша – също и да остави нещо в замяна.

Има и проследяващи се единици, които от един кеш се местят в друг на друго място по света, в зависимост от това кой и кога ги е намерил, и къде пътува по-нататък, например свещ, която е пътувала в кешове от Австралия до Аризона… 🙂 А ако някой иска, може да си закупи т.нар. travel bug, което е етикет с уникален номер, регистриран на уебсайта на играта, и при всяко намиране или преместване на travel bug-а промяната в местоположението се отразява на уебсайта. Друг подобен обект са т.нар. geocoins – монети с индивидуален тракинг номер, които се местят по света. Всеки намерил кеш отразява това онлайн, също и при преместването на проследяема единица. Някои проследяеми единици имат „цели“ – например да пропътува от оригиналното си местооположение през океана и до определен град, и др.

Освен, че е супер-зарибяващ, геокешинга е и чудесен начин да се разнообрази туризма, с намирането на някой кеш при посещение на даден град, често в скривалището има описани друи места за посещение, или интересни гледки, и т.н. Зарибявката е огромна! 🙂

0

xkcd, geek webcomics

Незнам за Lost и Prison break, обаче преди няколко дни ми попадна един смешен онлайн комикс, и той е абсолютно зарибяващ: xkcd: a webcomic of romance, sarcasm, math, and language .

Едно смешно нещо от там (наистина ли името на синът ви е…) 😀

To be Wanted: Чети по-нататък ( < 1 мин)

0