Напоследък четенето на новини все повече ме озадачава. През последният месец или месеци се случиха доста интересни неща. В Пловдив, един общински съветник и неговата компания, приватизираща общественото предприятие „Градски транспорт“ (!?), имали клауза в договора, според която трябвало да инвестират 60 чисто нови автобуса в приватизираното дружество. По-късно се оказало, че инвестираните автобуси не били собственост на инвеститора, а били лизингови, а лизинговите вноски се изплащали от приватизираното дружество…
След като ЕС спря стотици милиони евро по различни програми към България, в отговор на критики към нашенското правораздаване и съдебна система, министър-председателят заяви, че те просто си били такива…
Наскоро пък се оказа, че президентски спонсор, който е разследван за злоупотреби със средства по програма САПАРД, решил да върне заедно със сътрудник 3 млн лева на фонд „Земеделие“. Колкото и това да прилича на признаване на някаква вина или най-малкото демонстрация на гузна съвест, депутати коментирали този „жест“ като проява на добра воля към Европа!? Бизнес-личност, да се ангажира с политически жестове вместо политическите личности? Може би не е учудващо, след като политическите личности многократно са се ангажирали с бизнес-жестове…
Комисията за защита на конкуренцията, чиито глоби традиционно са практически равносилни на финансово ухапване от бълха за големите български компании, глобила множество различни „браншови организации“ за картелиране. Между най-пострадалите браншове са тези на застрахователите, птицевъди и производители на яйца, млекопреработватели, производители на растителни масла и маслопродукти. Според КЗК браншовите организации определяли цените на пазара централизирано и задължавали членовете на съюзите да ги поддържат. Приятна национална спекула! Предполагам всички сме евроскептици, и ето че има защо!
В сектора на хранително-вкусовата промишленост, след като миналата година всички ореваха орталъка, че трябва да се изкарват разни ненужни документи като HACCP сертификати, нещата бързо се „нормализираха“. Различните сертификационни фирми и организации се конкурират изключително „лоялно“ – някои сертифициращи организации (освен тези на бивши и настоящи членове на организации като ХЕИ), които по право не могат да консултират и сертифицират едновременно, съветват клиентите си, че за да бъдат сертифицирани, трябва да им преработят документацията, де факто да ги консултират.
Това не е учудващо, понеже в ИТ сектора например, принципа на работа на големите ИТ консултанти е винаги тясно обвързан с продажба на оборудването, за което преди това е било консултирано. За клиентите от друга страна, особено държавните такива, подобно „затваряне на кръга“ е дори по-удобно – те така и така нямат капацитет да осъзнаят същността и необходимостта на предлаганата им консултация. Подобен конфликт на интереси, като обединяването на консултант и доставчик, и де факто фокусирането на консултацията върху конкретен търговски продукт, означава че клиентът няма да „се занимава“ с прекалено много различни фирми, а само с една. Тя по-късно може и да предлага поддръжка за собствената си „продуктова“ консултация. Какво по-хубаво!?
Всичко това става на фона на едно отвличане, последвано от още едно отвличане – на предаващият откупа, под носа на полицията. Като част от фона можем да добавим поредното неразкрито убийство, аз поне прочетох само за едно напоследък.
У нас може и да наближава 2010, но на мен по-скоро ми прилича на 1920-те години в САЩ…
0
