Bulharsko se omlouvá… а дали?

Много ме забавляват сравненията между надписа “Bulharsko se omlouvá” на паметникът на съветската армия, и боядисаният в розово танк на Давид Черни. Давид Черни, между другото, не страда от излишна тактичност, но на неговият розов танк не пише “Българи, извинетесебе”.

Българският Давид Черни бил боядисал паметникът на съветската армия. Българският Давид Черни, освен че е анонимен, е герой от следният анекдот на Били Джо Армстронг: “A guy walks up to me and asks, “What’s Punk?”. So I kick over a garbage can and say. “That’s punk!”. So he kicks over the garbage can and says, “That’s Punk?”, and I say, “No that’s trendy!”. Били Джо Армстронг най-добре е описал протест-хипстърското “Bulharsko se omlouvá”. Първото боядисване (може и да) беше протест. Второто е тренд, и то евтин, a при това безвкусен.

Да поясня: аз смятам, че този паметник не трябва да е там, а трябва да е, примерно, в някой музей. Това разбира се няма нищо общо, също както няма общо и какво му е лошото на правителството, или пък защо трябва да си ходи.

Извинението по същество е изконно положителен акт, защото е знак за поемане на отговорност. Оправданието, от друга страна, е начин да обвиниш обстоятелствата, или други външни фактори, за собствените си действия, по този начин напълно избягвайки да поемеш отговорност за тях.

Да напишеш “България се извинява” на паметник на чужда армия е едновременно и извинение и оправдание. Хем се извиняваш, хем показваш, че не е твоя вината понеже си бил окупиран, хем не биеш път до Елхово да боядисваш оградите на поделение 65010, което си е крива работа, защото може да те нарита дневалния. Този надпис може да е само в розово – хем не е бяло и се вижда, хем не е червено.

Розовото е много готин цвят. Това е цветът на Купидон, на любовта, но и на този, който е чукал жена ви, защото не е имал друг избор. И той “се извинява, ама…” Никога не се “извинявайте, ама” – или се извинете, или си търсете “ама”.

Ако паметникът беше просто пребоядисан, щеше да е протест. Ако беше нацапан с лайна, щеше да е протест (или дори пънк-протест, ебаси), или пък вандалщина. Ако на него бяха нарисувани Батман, Робин, Путин, или Пуси Райът, пак щеше да е протест, може би. “Bulharsko se omlouvá” хем е протест, хем е извинение, хем е истимаро, както казваме в Пловдив.

Ако някой си мисли, че съм комунист, агент, продажник, олигарх, или просто се чувства обиден – извинявайте, ама….

5

Оскъпява ли се средностатистически бойлер при 180V вместо 220/230V?

Спрямо елементарните ми почти забравени познания по физика от училище, Гугъл, Мугъл, и Ам-Гъл. 😉 Ако има квалифицирани физици, електроинженери, или служители на енергото, моля да коригират.;)

Количеството топлинна енергия, необходимо за загряването на едно вещество, в случая вода, от една до друга температура, зависи от нейният топлинен капацитет (джаул/келвин или целзий), или количеството топлинна енергия Q, което е необходимо за повишаване на температурата на дадено вещество с дадена температура Δt. За да има повече смисъл, се използва специфичният топлинен капацитет, който е отнесен към маса (джаул за килограм келвин или целзий: c=Q/m*Δt, където c е специфичният топлинен капацитет, Q е топлинна енергия, m e маса, а Δt температурна разлика). (Wikipedia , Физика от 8 клас, и др. места).

Специфичният топлинен капацитет на водата (H2O) , в 4185 или 4186 или дори 4200 джаула за килограм, градус целзий в различни източници (Wikipedia, Georgia State University, и др.), т.е. за да загреем 1 литър вода, с един градус Целзий, е необходимо да изразходим 4186 Джаула енергия (Q). Чети по-нататък ( 4 мин)

0

Стандарти и стереотипи

Колко са важни стандартите?

Да започнем с техническите стандарти. Всички знаем техните предимства – те предоставят унифициране на контекста за оценка на дадено техническо решение; унифицирането на този контекст дава възможност за съвместимост между решенията на различни производители; съвместимостта между решенията на различни производители предоставя възможност за колективен технологичен напредък на техническата среда; уеднаквеният базов критерии на стандарта, стимулира разработката на добавена функционалност в техническите продукти и решения, което отново допринася за колективния напредък на средата, увеличава благата за потребителите от употребата на техническите продукти; повечето блага и удобства на техническите решения стимулират търсенето от потребителите, което стимулира конкуренцията, и като цяло прави света по-амбициозен и по-добър; 😉

Мисля си, че има и друг аспект. Една основна полза на стандартите е от гледна точка на възприятията – разбирайки стандарта, можем да разберем и да оценим огромна част от решенията и продуктите, отговарящи на този стандарт. Ако свалим нещата в един по-малък мащаб, изработвайки мини-стандарти за ограничени области, ще получим стереотипи, и същите ползи на ниско ниво – принципност, модулност, и яснота.

Основният резултат от това е възможността да разбираме комплексни структури, сложни технически дизайни, големи инфраструктурни проекти, благодарение на осъзнаването на определени принципи и стереотипи (мини-стандарти). Реверсивен инженеринг в модули. Чети по-нататък ( 4 мин)

0

Отвратително

Политиката в България е отвратителна. Тя винаги е била отвратителна, сменял се е единствено контекстът на нейната отвратителност. Напоследък тя е отвратителна със своята некомпентентност, лаищина, и мелодраматизация, в която светлина влезе и президентът.

Основна заслуга за това има избирателят – той се оставя да бъде манипулиран и в крайна сметка получава каквото заслужава. От изпълнителска гледна точка, най-голяма заслуга за изграждането на този контекст има министър председателят – демонстрациите на мачизъм и постепенното брандиране на политическата класа като „хора от народа“ явно допадат на голяма част от избирателите, но са изконно грешни. Основно защото представянето на политиката „с думи прости“ създава грешното впечатление у хората, че политиката всъщност е проста работа. Това е мощен порив, който пълни партийни листи със суетни хора от народа, без необходимите възможности. Пример за това е неуспялата кандидатура на г-жа Румяна Желева за еврокомисар – амбициозна, неподготвена, и мелодраматизираща в личностен контекст.

Аз не гласувах за ГЕРБ. Чети по-нататък ( 5 мин)

0

Важно ли е как пишем?

Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е првътаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

Горното твърдение, разбира се, не е напълно вярно, а освен това произходът му няма нищо общо с университета в Кеймбридж, както смело ни убеждаваше оригиналният верижен мейл. Способността да се разбира текст от думи с фиксирани крайни и разбъркани средни букви зависи от опитността на четящия (бързината на вадене на думи от контекста), от размера на думите (не особено дълги/често срещани думи, както и такива от 4-5-6 букви, които са една голяма част от средностатистическия личен речников запас, се променят малко ако първата и последната им букви са фиксирани), и от начина на разбъркване.

Но не това е темата.

Ясно е, че правописът няма директна връзка нито с интелекта или таланта на човек, нито със смисъла или качеството на написаното от него. Доколко е важно как пишем, обаче? Чети по-нататък ( 3 мин)

0

Тони Блеър пред Чилкот

Има нещо гнило в общоприетите стратегии и оценки за дебатиране и дипломация. Ясно е, че когато човек изглежда искрен и убеден (или поне си дава вид на такъв) в това, което казва, има по-голям шанс да е по-убедителен за отсрещната страна. Когато е изправен пред неудобен, обвиняващ въпрос, човек има няколко варианта:

  • конкретен, конструктивен отговор с демонстрация на чиста експертиза;
  • потвърждаване на определена част от обвинението (без да е необходимо да се приема цялата вина), и демонстрация на искреност придружена с израз на положителни бъдещи намерения – в общи линии израз на конструктивност в смисъла на „никой не е съвършен“;
  • отклоняване на въпроса и темата, но в никакъв случай заемане на дефанзивна позиция и търсене на оправдания;

Владеенето и/или невладеенето на тези прийоми носи своите позитиви и негативи в различни ситуации (както г-жа Желева би трябвало да е разбрала), но в общи линии реакцията на всеки един от тях е сравнително позитивна, най-вече поради демонстрацията на добра дипломация.

Много хора смятат, че за един политик е много важно да бъде добър дипломат. Аз винаги съм се чудел защо и как дипломацията има предимство пред експертността, но факт е, че Тони Блеър изпрати този принцип в историята в изказването си пред разследващата комисия „Чилкот“. Чети по-нататък ( 5 мин)

0

къде сме ние (предизборно ;) )

Стивън Кови е основателят на Covey Leadership Center, който през 1997 става част от FranklinCovey – една от най-успешните компании предлагащи консултинг и обучения, подобряващи ефективността, продуктивността, и организацията на работа. Въпросният д-р Стивън Кови има една много интересна теория за т.нар. континуум на зрелостта. Континуумът на зрелостта разглежда различните стадии на зрелост през които преминава човек в своя живот, както и връзката между тези стадии и т.нар. „7 навици на високо ефективните хора„.

Maturity Continuum

На диаграмата виждаме трите етапа на зрелост, от долу нагоре:

  • Зависимост (dependence) – в началото на живота си, човек е 100% зависим от заобикалящата го среда, включително физически;
  • Независимост (independence) – на определен етап от живота си, човек придобива относителна независимост от заобикалящата го среда, и става зависим предимно от себе си;
  • Взаимна зависимост (interdependence) – в някои презентации и лекции този етап се коментира като „опционален“;

Логично, в етапа на зависимост, човек не може да бъде отговорен за нищо което му се случва, тъй като то се контролира извън неговото влияние. Зависимостта по презумпция отрича отговорността, съответно цялата отговорност за всичко случващо се със зависимият човек лежи извън него.

Чети по-нататък ( 9 мин)

0