Един абсолютно задължителен филм.
Нещо по-различно от Майкъл Мур.
0През уикенда случайно ми попадна последната статия на Наоми Клайн, по адрес на частните компании за защита от бедствия и аварии в САЩ, които явно следват бизнес-тенденцията, заложена от здравно-осигурителните компании, и (макар и тенденциозно) представена в последния филм на Майкъл Мур. Превода на статията е мой, публикува се с разрешението на авторката, но без да претендирам за пълна коректност или официалност, а оригиналната статия може да бъде намерена на официалния сайт на Наоми Клайн.
The translation of the following article is my own and is not to be considered official or definitive, nor endorsed by the original author of the article in any way. The original article can be found at Naomi Klein’s official website. Respect. |
Преди време се притеснявах, че Съединените Щати са в примката на група екстремисти, които искрено вярват, че те и техните приятели рано или късно ще бъдат въздигнати в небесна безопасност. Преди известно време преразгледах притеснението си. Страната всъщност е в ръцете на екстремисти, които са решени лично да изиграят библейския климакс – спасението на богоизбраните и изгарянето на масите – само, че без никаква божествена намеса. Раят може да почака. Благодарение на разращващия се бизнес с частните компании за защита от бедствия, можем да получим второто пришествие тук, на земята.
Да вземем за пример какво се случи в Южна Калифорния. Чети по-нататък ( 6 мин)
0Аз винаги дълбоко и напълно предубедено съм вярвал във важната роля на професионалните и/или браншови организации, които същевременно НЕ СА синдикати, за съвременното общество. Тази година (барабар Петко с мъжете) се записах в The IET.
След първоначалния setup, който ми отне около два часа избиране за публикации и изследвания от кои теми искам да се абонирам, съм в крайна сметка доста доволен от широкия избор.
Организацията изпраща периодичен бюлетин, тематичността на който също е въпрос на личен избор при signup. Освен това, поддържа сравнително интересни (с това, че достатъчно абстрактни) нива на диференциация на членовете си (IET, TMIET, MIET, FIET, и Honorary Fellow). Последните биват присъждани от комисия в рамките на IET, след преглед на изпратеното CV от всеки кандидат. IET разпознава и признава Cisco индустриални квалификации, a освен това си запазва правото да изиска контакт, който да предостави референция и потвърждение за всеки кандидат за ново членство, и/или промяна в статуса на членството.
0Не знам за някой друг, обаче в следния разговор на двамата министри аз не виждам нищо, ама абсолютно нищо нередно:
Всъщност виждам само един проблем в този разговор – това, че си позволяват да го водят скришом от аудиторията на място с толкова микрофони, пък били те и изключени. Това е непрофесионално.
Кое точно е нередното в този разговор?
Това, че Чети по-нататък ( 2 мин)
0Извинявам се, ако някой ще ме обвини в грандомания, а също и за просташката асоциация, но като няма eroucm ще четем esquire.
Съвсем не подценявам институция, като playboy, нито амбициите и способностите на Мартин Захариев и неговата пазарна преценка, нито сериозните неща които се пишат в Playboy или екипа на списанието, но това не е моето списание или поне нe напълно. Нито дори Мaxim, въпреки частта от екипа на erousm работеща в него. Нито пък FHM, поне не достатъчно, въпреки че може да е ебати-колко-забавно понякога.
0Както се и очакваше, едноседмичното трипче до Германия за обучение се оказа доста интересно, и за малко да завърши като в „Терминалът“.
Хотелът, в който бяхме настанени не беше във Франкфурт, както се оказа, а в едно селце близо до летището – Раунхайм, в което нямаше почти нищо. В хотела имах видео-он-деманд (от който не се възползвах, поради доста бедния избор), и Интернет от хот-спот, на ненормално висока цена(от него, ща-не-ща се възползвах понеже иначе щях да умра от скука). Понеже пристигнах един ден по-рано от колегата, с който щяхме да сме в един хотел, успях да го разгледам още първия ден. Освен трите бензиностанции в рамките на един квадратен километър, на стотина метра по-надолу се намира центъра на градчето, в който има два кебаб-магазина където продават дюнери и други арабски манджи, един италиански ресторант, един спортен бар и две немски кръчми. В самото градче повечето хора които се забелязваха по улиците бяха или от арабски произход, или италианци. Едната вечер направо се зачудих откъде се пръкнаха толкова много италианци в това малко немско място. Италианският ресторант беше доста интересен – персоналът бе само от възрастни италианци, които говорят шумно и също толкова шумно се смеят, имаше свещи, Адриано Челентано, и на края на всяка вечеря даваха по една чашка „грапа“ – както с малко мъки (с много ръкомахане и без нито дума немски и италиански) разбрахме – гроздова ракия, която се правела „от останалото от виното грозде“. Прего 🙂 .
0Миналата седмица, министър Румен Петков е решил да изпие един чай с вдовицата на Ким Филби, и то в компанията на директора на НРС ген. Кирчо Киров.
За разлика от повечето изказвания които чух по въпроса, аз съвсем не смятам, че проблема е в статуса на съветски герой на покойният Ким Филби – симпатиите или липсата на такива на г-н Петков към двойни агенти на съветското разузнаване са си чисто лична работа, проблемът всъщност е в това как срещата се изтълкува от медиите. В момента, единствената възможност на министерството е да действа реактивно, а не проактивно на критичните публикации в пресата. Според мен, ако един десен политик или член на дясно правителство се срещне с вдовицата на Ким Филби, медиите озадачено биха го попитали „защо“, на което той с усмивка и покровителствен тон би могъл да отговори, че така се демонстрира приемственост към историята и уважение към една от най-противоречивите професии (поне от медийна гледна точка). Или някаква друга подобна обща приказка. Ако един ляв политик, или член на ляво правителство обаче направи това, медийте без изобщо да питат, биха го накарали да се оправдава. Това би трябвало да е известно на PR-службата на министерството. (не трябва ли точно PR-службите в министерствата да са най-способните!?)
0