RFID тагове за хора

Аз явно съм доста изостанал. Докато си говорех с познат през седмицата относно негов роднина, поставен под съдебен вечерен час, случайно стана ясно, че на него всъщност му е бил имплантиран чип, чрез който ще бъде наблюдаван в следващите 6 месеца, докато трае наложената мярка за вечерен час.

Това доста ме учуди, наясно съм за използване на RFID тагове за следене на добитък примерно, или пък за използването на GPS гривни на глезена за наблюдение на домашни арестанти, но не бях чувал за RFID импланти използвани на хора. След малко проучване онлайн обаче се оказа,че в UK още през Януари месец т.г. е имало предложение на ACPO (Association of Chief Police Officers), за одобрение на подобна мярка за хора под домашен арест, а също и при затворници в така или иначе претъпканите британски затвори.

Интересното в случая е, че въпросният човек не е бил признат за виновен, и не е поставен под домашен арест.

Предполагам, една крачка назад към 1984…

0

интересни работи

Напоследък четенето на новини все повече ме озадачава. През последният месец или месеци се случиха доста интересни неща. В Пловдив, един общински съветник и неговата компания, приватизираща общественото предприятие „Градски транспорт“ (!?), имали клауза в договора, според която трябвало да инвестират 60 чисто нови автобуса в приватизираното дружество. По-късно се оказало, че инвестираните автобуси не били собственост на инвеститора, а били лизингови, а лизинговите вноски се изплащали от приватизираното дружество…

След като ЕС спря стотици милиони евро по различни програми към България, в отговор на критики към нашенското правораздаване и съдебна система, министър-председателят заяви, че те просто си били такива…

Наскоро пък се оказа, че президентски спонсор, който е разследван за злоупотреби със средства по програма САПАРД, решил да върне заедно със сътрудник 3 млн лева на фонд „Земеделие“. Колкото и това да прилича на признаване на някаква вина или най-малкото демонстрация на гузна съвест, депутати коментирали този „жест“ като проява на добра воля към Европа!? Бизнес-личност, да се ангажира с политически жестове вместо политическите личности? Може би не е учудващо, след като политическите личности многократно са се ангажирали с бизнес-жестове…

Комисията за защита на конкуренцията, чиито глоби традиционно са практически равносилни на финансово ухапване от бълха за големите български компании, глобила множество различни „браншови организации“ за картелиране. Между най-пострадалите браншове са тези на застрахователите, птицевъди и производители на яйца, млекопреработватели, производители на растителни масла и маслопродукти. Според КЗК браншовите организации определяли цените на пазара централизирано и задължавали членовете на съюзите да ги поддържат. Приятна национална спекула! Предполагам всички сме евроскептици, и ето че има защо!

В сектора на хранително-вкусовата промишленост, след като миналата година всички ореваха орталъка, че трябва да се изкарват разни ненужни документи като HACCP сертификати, нещата бързо се „нормализираха“. Различните сертификационни фирми и организации се конкурират изключително „лоялно“ – някои сертифициращи организации (освен тези на бивши и настоящи членове на организации като ХЕИ), които по право не могат да консултират и сертифицират едновременно, съветват клиентите си, че за да бъдат сертифицирани, трябва да им преработят документацията, де факто да ги консултират.

Това не е учудващо, понеже в ИТ сектора например, принципа на работа на големите ИТ консултанти е винаги тясно обвързан с продажба на оборудването, за което преди това е било консултирано. За клиентите от друга страна, особено държавните такива, подобно „затваряне на кръга“ е дори по-удобно – те така и така нямат капацитет да осъзнаят същността и необходимостта на предлаганата им консултация. Подобен конфликт на интереси, като обединяването на консултант и доставчик, и де факто фокусирането на консултацията върху конкретен търговски продукт, означава че клиентът няма да „се занимава“ с прекалено много различни фирми, а само с една. Тя по-късно може и да предлага поддръжка за собствената си „продуктова“ консултация. Какво по-хубаво!?

Всичко това става на фона на едно отвличане, последвано от още едно отвличане – на предаващият откупа, под носа на полицията. Като част от фона можем да добавим поредното неразкрито убийство, аз поне прочетох само за едно напоследък.

У нас може и да наближава 2010, но на мен по-скоро ми прилича на 1920-те години в САЩ…

0

Да пикаем дружно срещо вятъра

Снощи бях на барбекю на покрива на една сграда на хълма в Жижков в Прага, откъдето се откриваше чудесна гледка към целия град. Едно от нещата, които правят впечатление е статуята на конника Ян Жижка, откъдето носи името си целият квартал. Освен, че е най-голямата статуя на конник в Европа (или може би Централна Европа), статуята е разположена в парк точно до комунистическия мавзолей, в който са били погребани някои чешки комунистически величия – досущ като нашия, но доста по-голям. Говорейки за мавзолея, стана въпрос, че за разлика от обществен дебат за или против взривяването му, всъщност има стартирал проект с общинско финансиране за реновирането на този мавзолей, а дори и преди това, обхванат от разруха, там са заснети моменти от филма „Hellboy“ примерно.

Толкова за нашенското ритане и блъскане срещу историята и срещу миналото. Може да се шегуваме с паметника на Альоша в Пловдив, наричайки го „глупакът на хълма“, но добър или лош – той е част от собственото ни минало, и каквото и да взривим, това минало вече е оставило своето „наследство“ върху всички, от обикновените граждани, до участници в правителства, комисии, агенции и пр. Каквото и да взривим, то няма да ни накара да забравим че всички сме били част от едно и също минало, въпреки че на много хора така им се иска. А докато не приемеш миналото си, не можеш да продължиш напред.

0

let’s dance to joy division

Вчера си свалих последния албум на The Wombats.

В контекста на валящите като летен дъжд официални и неофициални предупреждения към нас от ЕС, официално искам да предложа следната песен за химн на българската политическа система:

[youtube]wJeM1jxKVmI[/youtube]

Припевът е писан специално за повода, той гласи:

Let’s dance to joy division,
And celebrate the irony,
Everything is going wrong,
But we’re so happy,
Let’s dance to joy division,
And raise our glass to the ceiling,
‘Cos this could all go so wrong,
But we’re just so happy,
Yeah we’re so happy.

Spot-on, както се казва…

0

Клетва за вярност в Ботев или Левски??

На проведената наскоро кръгла маса за политиката към българите в чужбина, министър Миглена Тачева е изложила идея чужденците, които искат да получат българско гражданство, да полагат клетва за вярност пред Христо Ботев или Васил Левски. Според mediapool, които отбелязват новината, идеята е взаимствана от обединеното кралство, където всички новопроизведени британци се кълнат във вярност пред кралицата. Ама понеже ние кралица си нямаме, а пък царят ни дори и министър-председател не е вече, та в Ботев и Левски, пък как ще са им верни после….

В развитие на идеята предлагам също така всички нови българи, положили съответната клетва да получават сезонни карти за мачовете на Ботев и Левски, а също така да се въведе и клетва във вярност на ЦСКА, и задължителна наборна военна служба за получилите българско гражданство! Така хем ще „върнем зрителите по стадионите“, хем армията, която и без това според президента Първанов е силна, ще стане още по-силна получавайки свежа кръв от чужбина… foreign legion видиш ли…. 😀

0

radix

Покрай посещението на един приятел за няколко дни, изкарах няколко нощи по клубове и дискотеки из Прага. В Събота бяхме на едно място, което се нарича Karlovy Lazne, има четири различни етажа с различна музика, и се твърди, че е най-големият клуб в централна Европа.

Въпреки, че не обичам особено хип-хоп и черна музика, прекарахме доста време на етажа за хипхоп и RnB, където измежду облаците дим от трева, имаше концерт на някакви Американци BeatNuts, които общо взето ми се сториха малко смях („this shit is so damn hot hot, this shit is so hot hot hot“, хахахх :-D), обаче на излизане от етажа ни спря някакъв дребен пич, който ни предлагаше да си купим дискове и дори винил на собтвената им група RADIX. Ние с пияните си кратуни го заразпитвахме през смях какви са тия radix и т.н, а той без ни най-малко да се раздразни продължи да дрънка „check us out man“, да ни говори за чешкото им турне и т.н. Ако има нещо, което да буди истинско уважение в мен към американците то е, че приемат работата и амбициите си наистина сериозно (дори стигайки до арогантност в някои случаи). На следващия ден се разрових из youtube и google за radix – официалния уебсайт е в myspace, дебютен албум от 2006-та, не особено успешен но и до момента явно съвсем не са се отказали и пробват и най-малките възможности. Яко е да виждаш хора, които се опитват и стараят напълно да постигнат нещо което искат, въпреки всичко, в собствените си малки светове. Чети по-нататък ( 2 мин)

0

разходка до UK

Преди две седмици успях да се разходя до Worcester и Gloucester за няколко дни. Бях на гости на приятел, с който не бях се виждал от 2005, и успях да се видя с още няколко приятели, които не бях виждал дори още по-отдавна. Въпреки времето, в Англия винаги ми е харесвало, разбирам се добре с почти всички англичани с които се познавам, и изобщо ми е много приятно. Най-после (понеже съм прекалено мързелив и незаинтересуван да уча чешки) се почувствах почти като вкъщи – на място където свободно се разбираш с всички…

Няколко приятели са успели да стартират магазини за международни храни в Устър и Глостър, та успяхме да хапнем български храни (особено ми хареса една готова вита баница 🙂 ), дори си купих едно шише ракия, въпреки че не обичам, да имам да черпя. Иначе…пет години по-късно, англичаните все още не са „открили“ смесителните батерии и си карат с отделни струи за топла и студена вода 🙂 Чети по-нататък ( 3 мин)

0