Според тази статия от „За града“, в ДСБ се появила вътрешна опозиция.
Незнам за останалите читатели на изданието, но на мен първата ми реакция беше „Че кога се роди тая партия, кога порасна, та чак и вътрешна опозиция роди…“. Мисля си – донякъде на майтап, донякъде не съвсем, че ако имаме партия от трима души у нас – единият ще е партиен лидер, другият ще е вътрешна опозиция, а третият де факто ще дърпа конците, балансирайки между двамата. И ще е бивш агент на ДС, примерно… 🙂
Няма лошо иначе – нека има развитие в ДСБ, макар че вътрeшната опозиция очевидно все още търси втори човек, според резултатите от изборите за председател.
Смея да твърдя, че се интересувам от политическия живот у нас и следя какво се случва, когато имам възможност. Не симпатизирам на тази партия и за себе си, единствените смислени неща, които съм чул(понякога) от представител(и) на ДСБ са били от медийни участия на д-р Николай Михайлов. Ако изключим факта, че в повечето случаи в участията му изглежда да липсва диалогичност и уважение към алтернативни мнения, както и че звучи като Марлон Брандо в „Кръстникът“.