За интернет цензурата у нас

Напоследък се чуха доста неща относно Интернет цензурата у нас. Дълбоко вярвам, че Интернет-цензура у нас не може да има. На фона на политческата система у нас, административните единици имащи правомощия (и компетенции) за регулиране на телекомуникационният бизнес, и взаимодействието на опорните доставчици с големите доставчици на оборудване, смятам че някои случки, като привиквания на блогъри за справки, опити за филтриране на съдържание и други са повече резултат от некомпетентност на съответните държавни служби в областта и историята на телекомуникациите, Интернет и обществото на Интернет потребителите. Надявам се, че потвържденията на държавните служби за липсата на амбиции за налагане на Интернет цензура са реално осъзнати, защото в момента да се наложи такава у нас е практически невъзможно. Ето някои аргументи в полза на моето убеждение, като паралел с най-развитият и отчасти успешен модел на интернет филтриране в света.

Държавно устройство и опорни доставчици.

Най-амбициозният проект за интернет филтриране по света е реализиран в Китай (в САЩ подобни практики се използват по-скоро за разузнавателни цели и събиране на информация) с проектно наименование „Golden Shield“ също известен като „The Great Firewall“. Двата най-големи опорни доставчика в Китай са China Telecom и China Netcom, и са управляват от държавата. Разчупването на монопола на държавната China Telecom от правителството се случва, за да се даде възможност за навлизане на пазара на China Netcom, основана през 1999 като филиал на China Network Communications Group Corporation и с подкрепата на сина на генералния секретар на комунистическата партия по това време.

Освен това, политическата система в Китай е съвсем различна от тази у нас. В Китай има доста административни единици, които подкрепят Интернет филтрирането. Според изследване на „OpenNet Initiative“ над дузина агенции и служби имат правомощия върху доставката и филтрирането на съдържание, две от които са

• Министерство на обществената сигурност – еквивалент на служба „Полиция“ в повечето държави по света;
• Министерство на информационната индустрия – основната единица контролираща телекомуникационният бизнес в Китай и издаваща лицензи за доставчици на съдържание и свързаност;

Отношения на опорните доставчици с вендори

Ако опорните доставчици сeе управляват от държавата е нормално отношенията и договорите с ключови доставчици на оборудване и технологии да се контролират от държавата. Опорната инфраструктура в Китай, също както почти навсякъде по света е реализирана с оборудване на най-големите вендори, като Cisco, 3Com, Intel, и др. В Китай също присъстват най-големите доставчици на технологии и съдържание, като Microsoft, Google, Yahoo и т.н. Разликата е, че в Китай страната, която поставя условия е правителството. При пазарният потенциал на Китай, това е съвсем нормално – всички корпорации са изключително готови да сътрудничат на правителството в замяна на ексклузивен достъп до държавно дефинирани пазари, като този на оборудване за опорни доставчици например. Случвали са се и продължават да се случват доста интересни неща в реултат от взаимодействието на Китай с големите технологични корпорации, само малка част от тях:

• Слухове за custom firewall архитектури от Cisco за китайското правителство, доколкото ми е известно недоказани юридически;
• Изслушвания на представители на Cisco в щатския конгрес по отношение на потенциални нарушения на регулации от Търговския Департамент за износ на продукти и технологии в страни с авторитарни режими;
• Дело, заведено от Cisco срещу Huawei относно кражба на интелектуална собственост – една от изтъкнатите причини е прилики в CLI на Huawei и този на Cisco; делото приключи с извънсъдебно споразумение между страните, след което и двете засегнати страни се изказаха положително за изхода от него;
• Джойнт-венчър на Huawei и 3Com за производство и продажба на мрежово оборудване, продаващо се в Китай под марката Huawei-3Com, а в щатите под марката на американската компания;
• Агресивен маркетинг на мобилни мрежови продукти на Cisco насочен към китайската полиция и служби; Част от маркетинговите материали от едно технологично изложение в Китай бяха публикувани онлайн
• Съгласие от страна на Google да филтрира определени резултати от търсения по определени ключови думи;
• Съгласие от страна на Microsoft да филтрира определени ключови думи и постове в китайския MSN Blogs;

За разлика от Китай, България далеч не е толкова примамлив пазар – малко по-голяма от Тенеси, както любезно ни информира сайта на държавния департамент на САЩ :-D. Подобни усилия от големите вендори у нас никога няма да бъдат направени, нито пък някой може да им ги поиска. Поради това, единствената възможност за упражняване на някакъв вид цензура върху българското Интернет съдържание е използването на вътрешни законови мерки, които в общия случай или не съществуват, или са неприложими върху онлайн пространството, пък и вече е късно да бъдат пробутвани на потребителите. Документът, с който МВР изиска от БТК забрани достъп до arenabg на своите потребители скоро след това стана публично достъпен и широко опроверган онлайн.

Мила родна картинка

Ако оприличим развитието на българския технологичен пазар – включвайки свързаност и съдържание, можем да кажем че той тъкмо излиза от „периода на първия милион“. Противно на политическите очаквания и като доказателство за това, че за свободните пазари и технологии практически няма ограничения, българската свързаност се развиваше сравнително независимо. От това има много положителни резултати – бяха пропуснати някои масови явления в пазара на свързаност по света – късната приватизация на БТК и некачествената в общия случай инфраструктура на компанията отложиха доста масовотo навлизане на xDSL у нас. Доставчици на свързаност обаче не липсваха – алтернативните методи на свързаност родиха един доста интересен но и доста добър за потребителите модел – появиха се ЛАН доставчиците, BG Peering споразумения, двайки Ethernet де факто на всеки домашен потребител, също една от най-големите IRC мрежи, и т.н. Поради липса на друга мотивация за прескачането на някои етапи, и поради липса на закони които да третират онлайн съдържанието, основният двигател на тази свързаност от страна на достъп до потребителя беше и продължава да бъде достъпът до филми, музика и софтуер. Поради закъснялата реакция на държавата на развитието на пазара на свързаност сега, когато дискусията за Net Neutrality вече е мейнстрийм обща култура, вече трудно може да бъде наложена цензура на разпределена баница и изградени лобита. Пазарът ще се развива по волята на основните играчи в него, и държавата трудно може да се намеси, още повече че и липсва техническата грамотност за това.

Междувременно добрата свързаност разглези обикновения потребител. За обикновения потребител споделянето на музика, филми, и др е нещо нормално и основно присъстващо в Интернет достъпа. Добрата свързаност също така ограмоти тези които пожелаха. В подобна среда повечето български потребители са сравнително грамотни, имаме елитни блогъри и на тях и повечето потребители много трудно може да се наложи каквато и да било цензура.

Абстрахирайки се от всичко останало, техническото предизвикателство пред филтрирането на съдържание е почти непосилно. В държавния апарат трудно може да бъде привлечен, а почти невъзможно да бъде задържан качествен ИТ експерт. Поради това IT експертното ниво на държавния апарат, и органите на реда като част от него е в общия случай ниско. Липсата на подходяща държавна структура, подходящи закони, подходяща ангажираност за сътрудничество от вендори, и подходящ експертен потенциал правят опитите за налагане на цензура и регулиране на личното мнение на Интернет потребителите чрез административни мерки да изглеждат смехотворни.

Заб.: Написаното е моето лично мнение, то не ангажира никой друг освен мен и отразява лично моята и никоя друга позиция по темата на поста. Използваните източници на информация са google.com и други свободно достъпни онлайн източници, някои от които са посочени в линкове към текста.