Собственото ни „интегриране“ в нормите и регулациите на Европейския съюз ми става все по-забавно. След всичките години на истерични крясъци за вездесъщото присъединяване, в крайна сметка всички сме тотално неподготвени.
Винаги съм смятал(аз съм наивен човек), че човек може да има два различни подхода към бизнеса си: да го развива постоянно, или да си купи Cayenne при първа възможност. В тази връзка, обещаните фалити на малки фирми и производства, можеше да бъдат приемани по два начина от техните собственици:
- с въпроса „можем ли да ги преживеем“, придружен с набиране на информация за новите изисквания и норми на работа, или
- с идеята за надвиснала неизбежност, като гилотина;
Първият тип хора започнаха събиране на информация преди доста време, и на 01/01/07 бяха по-подготвени (поне документално и информационно). Вторият тип хора, на 01/01/07 дружно изреваха.
Ясно беше, че ще има пазар за консултантски услуги покрай въвеждането на новите изисквания за производителите и търговците на хранителни продукти. Ясно беше, че има браншови асоциации, камари, и пр. които да одобряват консултантите и да ги допускат до изготвяне на проекти. Ясно е също, че браншовите организации и консултантите не могат да накарат който и да било да спазва добрите хигиенни практики и другите нови изисквания, това (тази толкова миниатюрна част от работата) трябва да се свърши от контролните органи.
Е след като беше ясно това, браншовите асоциации явно не са направили нищо особено. Би било полезно да има някакъв механизъм за оценка на консултантите(обучение? индустриални сертификати?), за сегментирането им по нива на квалификация, и в крайна сметка за нормиране на цените на пазара на услуги, който самите те трябва да регулират. Държавата няма да регулира цените на консултантските услуги. Новите системи за безопасност на храните в производства, ресторанти и заведения се въвеждат в много случаи по системата copy-paste, от което човек чак го напушва смях. По ирония на съдбата, от тази всеобща смотаност изреваха и двете засегнати страни:
- собствениците на ресторанти и заведения за хранене (които досега се ослушваха) с мотива, че това е поредният държавен рекет;
- консултантите, защото след като няма регулация на пазара на услугите, всичките навъдили се „консултанти“ неминуемо доведоха до чувствително спадане на цените;
В крайна сметка, вина за това донякъде имат самите консултанти и собствените им професионални обединения. Ако има механизми за обучение и оценка компетентността на консултанти, вместо (или поне в добавка към) регистрация срещу такса, ще може проектите да се внедряват качествено, което пък ще постави негласни изисквания към контролни органи да извършват също толкова качествени проверки. Вместо това, сега ситуацията ще се запази в много случаи по старому – всички, които платят някой лев (подбита цена) на изобилието от „консултанти“, ще се сдобият с нова документация, изпълнението на която не е ясно как ще бъде проследявано и контролирано от държавните органи. За да се промени ситуацията, движещата сила ще трябва да дойде „отдолу“ – от една страна от качествените консултанти, които забелязват обезценяване и подбиване на цената на собствените им компетенции и опит, а от друга страна, от фирмите, интегрирали системите малко по-рано (и на по-висока цена). Тази движеща сила обаче доста трудно може да предизвика някакво качествено изменение (доколкото това също би предполагало някакво индустриално обединение и политически натиск), и в крайна сметка, качеството на предлаганите хранителни продукти няма да се вдигне кой знае колко. Те най-вероятно ще бъдат неконкурентни на европазара (с редки изключения), и след някоя година всички пак ще ревем по същия начин. Освен това, хранително-вкусовата промишленост е само един от отраслите в които ще се случат подобни неща.
В крайна сметка ако самите професионалисти не се погрижат за обезпечеността на собствените си услуги, няма кой да го направи вместо тях.
С цялата си простотия смятам, че футбола е прекрасна метафора за всичко, а топката е в нашето поле. Бил Шенкли има един популярен цитат (реплика към Иън Сейнт Джон по време на тренировка): „Ако не си сигурен какво да правиш с топката, вкарай я във вратата, а после ще видим какви възможности си имал.“