„Проклинам те да живееш в интересни времена“. Китайската поговорка напълно отразява смехориите, които се случват в нашенското ИТ пространство напоследък.
Случи се нещо абсурдно – властта предприе мерки за регулиране на ИТ пазара, и още повече – посегна на конкретна технология (торентите). Въпреки наличието на други подобни неуспешни опити за централна регулация на цели технологии, документирани в съответните поговорки („Който не познава исторята си, е обречен да я повтаря“), тези опити продължават и в момента, с цялата си неадекватност.
Според мен ИТ проблемите на властта не са ограничени само по отношение на торентите, те са няколко.
- Грешна ИТ политика, по една или друга причина (вж т.3) ;
- Липса на ИТ грамотност, по една или друга причина (вж т.3);
- Криворазбран, нерегламентиран, циничен лобизъм, или нещо което ни се представя за лобизъм.
Можем да се концентрираме върху точка 3 малко по-задълбочено. В резултат на този проблем се получава нещо като Буш-администрацията, само че по нашенски.
Според мен когато лобираш за един проект/продукт за сметка на друг, и го правиш посочвайки реални доводи, това е ОК. Когато лобираш за проект/продукт без да имаш доводи в негова подкрепа, или без независима оценка, без разгласяване на цялата необходима информация, това е подвеждане. Но за да не помисли някой, че всичко е по вина на гадните корпорации и манипулативният PR от страна на лобистите, можем да си припомним, че не е луд тоя който яде зелника.
В политическите организации и в държавните структури има тотална липса на ИТ експертиза, основно поради факта, че там заплатите са ниски (не на фона на средната заплата в страната, на фона на средната заплата на добър ИТ експерт), организацията – консервативна (не на фона на средата на работа на другите държавни институции и европейските критики, а на фона на работната среда на един добър ИТ експерт). Тоталната липса на експертиза води до пълна липса на разбиране на ИТ проблемите. Тези проблеми са два вида:
- Вътрешни за съответната държавна структура/организация, най-често свързани с планиране на нейната ИКТ инфраструктура, избор на подходящи софтуерни продукти, изграждане на инфраструктура за поддръжка, и респ. цялостно усвояване на ИКТ средства в ежедневната работа;
- Външни за съответната държавна организация, но такива за които тя така или иначе е натоварена с отговорност, най-често свързани с усвояване на Еврофондове, оценка на проекти за изграждане на ИКТ инфраструктури с централно финансиране.
Първият проблем на пръв поглед не е толкова фатален, но само на пръв поглед. Следствие на този проблем е, че на практика всички държавни институции реализират собствените си ИТ проекти без оглед на техническите характеристики и перспективи за развитие. Поради неадекватното държавно устройство за такъв начин на работа (демокрация, свобода на словото и печата, граджански права на гражданско неподчинение), решенията за избор на ИТ продукти и/или решения трябва да бъдат обосновавани пред когото евентуално би било необходимо. Това често се прави с помощта на външни консултанти, които вместо да са независими, лесно могат да обслужват интересите на конкретна комерсиална организация. Което пък, още повече задълбочава проблема с липсата на експертиза и познания.
Вторият проблем, макар и отделен, е съвсем свързан с първият. Организации, които нямат ИТ експертен потенциал, не биха могли да носят адекватна отговорност за оценка на ИКТ продукти, проекти и (боже опази) технологии. Типичен пример за подобна ситуация е актуалната ситуация с МВР и торентите. Подобно на първият проблем, за решаване на проблемите се прибягва към външни експерти и консултанти (настоящото твърдение е извън примера за МВР, както предполагам се разбира). Тук на моменти действа много интересен критерии за избор на консултанти – често се случва, като критерии за качеството на даден външен експерт да се посочи не неговата незасимиост или бекграунд, а принадлежността му към някоя голяма ИТ компания, като това дори се използва за подчертаване добрата връзка на властта с едрия бизнес. Смешно. Подобна ситуация не може да гарантира независимо оценяване на нови проекти и продукти. В случая с МВР нещата са дори още по-смешни, защото под тяхна инициатива започна цялостна оценка на ИТ средата в страната, по време на която се случиха доста абсурдни неща, като арести на ъплоудъри, спиране на сайтове, и пр. За някои от тези случаи (фрийтата на повечето доставчици) това е оправдано, за други (торентите) то е тотално неоправдано, което значи че всички доставчици на нелегално съдържание(на базата на което те набраха клиентска маса) могат спокойно да преминат към торенти за разпространение.
Единственото струва ми се решение на проблема с нелегалното съдържание на доставчиците лежи в близкото минало, а именно преди неговото натрупване (на съдържанието, а и на минало 😉 ). Естествено, това би било обвързано с по-поносимо ценообразуване(макар и изкуствено) на повечето продукти, защитени с авторски права, от страна на техните производители и разпространители. Така цените на свързаност струва ми се биха се запазили поносими и разпространението на достъпа до ИТ ресурси, респ. подобряването на ИТ грамотността би продължило да се развива естествено. Всичко това ми прилича на болест, за която на пациент не са били предложени превантивни мерки, и впоследствие се опитва да бъде излекуван чрез обезглавяване.
Проблемът с торентите е само върхът на айсберга, той всъщност се състои в това, как да се ликвидира възможността на доставчиците на свързаност и услуги да набират клиенти на базата на по-добрият си достъп до нелегално съдържание, за да се удовлетвори натиска на големите разпространители и производители.
Ролята на гражданското общество(дколкото негови зачатъци все пак съществуват) в цялата ситуация е да предприеме мерки за корекция на всичко това. На първо място, ясно е, че някакво гражданско обединение трябва да има. Дали това обединение трябва да е политизирано е друг въпрос, но трябва да е ясно, че то трябва да е в състояние да оказва политически натиск, подобно на индустрията. Другият вариант пред подобно обединение е, да оказва натиск чрез чисто граждански позиции, демонстрации, и пр.
Аз не вярвам, че у нас може да се постигне политически резултат по този начин. Ще помоля да не ми се припомнят протестите от 1997г, защото не ги смятам за чисто граждански както настоящият случай. Вярвам за сметка на това в силата на експертите. Експертните обединения имат доста потенциал, вкл. за натиск върху самата индустрия, защото тя зависи от тях. На практика, браншовите организации у нас рядко функционират по замисъл за защита на интересите на бранша, по-скоро на определени играчи от него. Това е така, защото и това „парче от баницата“(браншови организации, профъюзи, синдикати) беше разпределено сравнително отдавна. Експертните обединения имат още едно огромно предимство – концентрират познания и опит, което значи, че веднъж взети достатъчно насериозно, могат да оформят насоки на развитие на бранша, като регулации, стандарти, добри практики, и т.н. От страна на индустрията и нейните експерти трябва да дойде инициатива за страшно много неща, защото приоритетите на законодателната и изпълнителната власт са сравнително непредвидими, променливи, и неиндустриални.
Налагането на добрите практики за работа в ИКТ, налагането на световно-приети индустриални стандарти като критерии за качество, класификация на експерти и компании по нива на грамотност и потенциал, сертифициране на специалисти – всичко това е по силата, и вярвам, в рамките на отговорността на експертите. Ако тези неща не бъдат наложени от тяхна страна, те ще бъдат оставени на индустрията (не на законодателя). За да се получат качествено, трябва индустриалните организации (говоря за обединения по-скоро в смисъл на холдинги, защото българските капитали така и така ще се консолидират и преорганизират, за да имат нужния потенциал за по-нататъшно глобално развитие) да мотивират тези инициативи с фокус върху качеството. А това далеч не е сигурно, защото има такива, които са разбрали ползата от всепризнатото качество (като добри практики и стандарти), но има и такива които не се я разбрали, и не биха пожелали да я разберат.