Винаги съм бил суетен.
Засега блога ще изглежда така. Tепърва ще сложа някои плъгини, например този за адресите, както и тези за коментарите. Естествено нямам нищо общо с дизайна на темата, свежите дизайн-идеи по стара традиция не ме навестяват :-). Темата е немска, казва се korn-grafixx, и както изглежда е произведение на AlIce Grafixx. На пръв поглед и липсва четимост заради фона и цвета на текста, но това подлежи на експерименти.
RFC документите, наброяващи над 4000 технически и организационни публикации, описващи различни протоколи, технологии, и аспекти от работата на Интернет, имат вече близо 40-годишна история. Първото RFC, написано от Стив Крокър от UCLA е публикувано през 1969 година и описва хост-софтуера в крайните възли от ARPANET, свързани помежду си посредством Interface Message Processor устройството, което като първият пакетен комутатор можем да наречем прадядо на съвременните рутери.
През годините обаче, наред с огромния брой сериозни технически спецификации, са написани и доста смешни(хумористични) RFC-та. Например цитираното по-долу RFC1149: A standard for the transmission of IP Datagrams on Avian Carriers :-), лично на мен винаги ми е било много забавно, а през 2001 няколко души от Bergen Linux Users Group, формират силно неофициалната „CPIP Working Group“ и имплементират пренос на IP върху пощенски гълъби :-), от която имплементация има и снимков материал.
Някои други смешни RFC-та са например RFC 2324: HyperText Coffee Pot Control Protocol, RFC 2795: Infinite Monkey Protocol Suite, RFC3091:Pi Digit Generation Protocol, или RFC3521:Electricity over IP, също известно като „Mostly Pointless Lamp Switching (MPLS)“ 🙂
А това е текста на RFC1194:A standard for the transmission of IP Datagrams on Avian Carriers: Чети по-нататък ( 3 мин)
До преди малко се занимавах с един VoIP GSM GW на 2N, по-специално 2N VoiceBlue Enterprise. Въпреки, че устройството си струва, определено си личи припряната източноевропейска недоизпипаност. Уеб-интерфейса е хубаво нещо, особено ако е направен интуитивно и използва думички и термини които са сравнително стандартни, или поне са обяснени в документацията (разбрано). Уеб-средата за администрация на това устройство не е нито едното от двете – термините на отделните полета са доста „неинтуитивни“ ако мога да смекча малко, и ми беше необходимо известно време докато разбера кое какво всъщност значи. Документацията е не по-малко разпиляна, написана е на нещо, което чехите явно разбират под английски, в смисъл че на английски тя е, но се чете почти толкова трудно колкото и Ницше (а той на английски се чете ебати-колко-трудно). В документацията има несъответствия спрямо фактическия интерфейс на устройството, картинките и скрийншотовете явно са сканирани слабо, защото на тях не се различава почти нищо. Политиката на фирмата по отношение на пускането на фърмуер явно все още не е изчистена, защото не всички версии са достъпни на уебсайта, някои се пращат по поща след заявка. Допреди време документацията беше с няколко рилийза назад от актуалния фърмуер, а сега в нея има такива обърквации, че взимайки предвид несъответсвията в някои описани менюта, изглежда че сега е някокло рилийза напред :-). Общо взето, при наличие на документация и уеб-интерфейс, пак reverse-engineering подхода е това, което дава най-добри резултати за правилна конфигурация и тълкуване на написаният manual (мда..). Което е жалко при положение, че е можело да се изчака още малко време и устройството да бъде доизпипано в детайли.
2N telekomunikace имат хубавото намерение да пуснат на пазара гъвкаво VoIP GSM Gateway устройство, на конкурентна цена. Стискам им палци, и им пожелавам търпение, защото има какво да подобряват все още. По отношение на детайла и качествената документация. Чети по-нататък ( 3 мин)
0Снощи приключи и тазгодишното ciscoexpo. Този път за разлика от минали години, изложението беше от малко по-различен тип – по-отворено, с нова визия, и може би малко по-слабо интересно. Не очаквам нещо различно от основно рекламна насоченост от сиско-изложенията но имаше и някои свежи моменти.
Лекциите бяха организирани в три потока – Бизнес, Технически, и VIP. VIP потока лекции беше свързан изключително с Орбител, като платинен спонсор на събитието. Комерсиално, но Сиско от години може да е за пример на успешен бизнес модел, далновидно инвестиране, и изключително голям ROI към бройка щат. Малко компании могат да си позволят за толкова кратко време (Сиско системс е основана през 1984г. от студента в Станфорд Лен Бозак и жена му Санди Лернър, а логото е стилизиран Голдън Гейт Бридж, а не стилизирани два средни пръста 😉 ) да преминат бързо през детските етапи на развитие, да заемат водещи позиции във всички пазарни сегменти където участват, и да преминат на такова концептуално различно ниво. Когато Сиско иска да участва на определен пазар в комуникациите, тя придобива определена компания (може би не водещата, но от интересните) в съответният пазарен сегмент. А когато Сиско се нуждае от продажби, прави firewall архитектури за китайското правителство. Хихих 😉
Техническият поток лекции беше разделен на нива начинаещи и напреднали. Интересното беше, че имаше лекции с една и съща тема, както в техническия, така и в бизнес потока (с различно съдържание).
Въпреки предварително заявените за посещаване потоци лекции, всеки участник можеше да посети лекции от различни потоци. Естествено, повечето лекции на чуждестранни лектори не бяха на необходимото ниво, поради опитите на лекторите да съберат прекалено много информация с много детайли в една лекция от 75 минути, колкото продължаваха лекциите в технически поток напреднали. От лекциите които посетих леко изключение от това правило бяха лекциите на Жан-Пиер Музард за „Сигурност в инфраструктурата на доставчиците и защита от Dynamic Denial-Of-Service атаки“, и на Ерик Хамел за „Пренос на глас за телеком оператори – IMS и SIP“. За сметка на това Игнасио Мартинес и „IPTV архитектура в broadband-мрежите“ беше тотален провал, лекция за поне двойно повече време, бавно презентирана, на всичкото отгоре точно преди обяда, поради което хората започнаха масово да си тръгват към края на лекцията 🙂 . Като цяло от foreign-лекторите традиционно има какво да се желае.
Както обикновено на Сиско форумите, лекциите на българските лектори бяха по-добре представени, особено лекцията на Здравко Николов „Основи на рутинг протоколите“, която въпреки че не беше най-сложна като тематика, беше достатъчно информативна и представена без прекалени детайли (имаше и хора които си записваха като на истинска учебна лекция), с умерен хумор и без прекаляване с времето, традиционно добре. Същото важи и за Радослав Цочев и „Нови Сиско комутатори и маршрутизатори“, представяща сериите 850, 870, 1800, и суичове 2980, заменящи по-старите 1700, 2950, както и Димитър Василев с „WAN security“, въпреки липсата на Adaptive Security Appliance, което беше обявено за включено в лекциятa.
Организацията на изложението беше на добро ниво с уточнението, че мястото за изложителите беше малко, и те самите бяха изложили малко. (Изобщо, излагация). За регистрации като моята, в последния ден преди събитието, таксата си беше все още 48 лв, а не обявената за просрочили 80 лв. Събитието този път беше в целият кинокомплекс Арена Младост, а не в Кемпински-Зографски. Не звучи много респектиращо (дори имаше плажно парти;-) ), но не беше чак толкова зле. В комплекса има безплатен хотспот, което все още в нашия любим Пловдив рядко се среща, може да си ядеш и да ползваш интернет. Като цяло не чухме кой-знaе колко интересни неща, а от тази година и на експотата дават Cisco плажни хавлии(!?!?), както на академичната конференция (вече имам синя и червена :-)), но като цяло беше добро посещение, най-вече откъм срещи със стари и нови колеги. Още повече че имах възможност вечерта да се видя с приятели и приятелки от София.
Хотел Плиска продължава да цепи мизерията на две, последния път като бях не ми работеха лампите в банята, сега пък катерих до деветия етаж пеша. Поне не е скъпо… 🙂
0Ще си позволя да цитирам: „Музикалният свят може и да има Ози, но феновете на татуировките разполагат със свой собствен принц на мрака“ – цитатът се отнася за един от най нестандартните и талантливи артисти и татуисти – Paul Booth от Last Rites tattoo наистина може да бъде наречен „Ози на татуировките“. Световноизвестният татуист е работил върху телата на различни световни рокзвезди, между които Slayer, Pantera, Slipknot, и други. Интересен факт за него, е че схемата му на работа не позволява „татуировка по желание на клиента“, напротив – точният модел на татуировката е винаги уникален, и е по преценка на самият татуист.
Скоро ще се появи на бял свят уебсайта на един голям пич и мой много добър Приятел от години – icotattoo.com. Използвам случая да го рекламирам, да му пожеля още по-успешен бизнес, както е и в момента, и съм убеден че е въпрос на време да постигне статус, подобен на Paul Booth, защото както се казва в „the Shawshank Redemption„, „За всяко нещо са нужни натиск и време“.
Не знам кой с колко истински приятели може да се похвали, такива с които разговора винаги е приятен и могат да кажат на глас това което току-що сте си помислили. Сещам се за още един цитат – от Дейв Джентри: „истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно“. Cheers!
0Най-после намерих малко време да си оправя authimage-плъгина, който генерира картинка за потвърждение при пускане на коментар. Вече работи и с wordpress 2.0, а през последните седмици получих космическо количество комент-спам, което се надявам да намалее.
Купих си няколко интересни, евтини, може би малко неактуални, не-технически книги от „Пловдив чете“: „Цифров капитал“, „Kickstart your business“ от Робърт Крейвън – Част от Virgin-брендираната поредица бизнес ръководства, издание на Warwick Business School (естествено с предговор от Р.Брансън, бас държа, че ще излезе спам;-)). Освен тях имам да дочета една интересна книжка за Макиавели, Наполеон Хил и „El Diego“.
Нещо, което пък искам да се увеличи е количеството свободно време. Искам дълга почивка с походно легло на тераса и чист въздух….
0Даа… VoIP и IT-времената определено стават все по-интересни благодарение на маркетинга…
Компанията, която първоначално лансира марката (именно) voipdiscount, а също и voipstunt, voipbuster, voipcheap, sparvoip, sipdiscount, а и някои други е една и съща – казва се Finarea SA и е базирана в Швейцария. От края на 2005 година всички тези марки и съответните „услуги“ са прехвърлени на фирмата Betamax, а връзката м/у двете не е много ясна.
Естественият въпрос който първо си зададох и аз е за това как го правят, при положение че безплатна VoIP терминация няма, (както и безплатен обяд, мамичката им), Чети по-нататък ( 2 мин)
0