politics.untitled

Поредното кратко (точно, ясно) есе на независимият (все още) политолог Стилиян Николов.

Наближават поредните парламентарни избори; предизборната борба скоро ще навлезе в разгара си. БСП изглежда ще спечели най-много гласове на изборите (35-30%), НДСВ ще остане втора политическа сила (25-20%), ОДС ще се класира трета (18-15%) и ДПС ще се нареди на опашката (12-10%).Това изглежда ще са основните играчи в следващия парламент. Тъй като абсолютно мнозинство няма да има, ще имаме коалиционно правителство. Най-логичен е ходът правителство, сформирано с мандат на БСП и с премиер Симеон Сакскобургготски. Това може да изглежда странно на пръв поглед, но само на пръв поглед – БСП е първа политическа сила за пръв път от 1996 г. насам – нереализирането на мандата й за сформиране на правителство би бил сериозен удар по авторитета, гордостта, да не говорим колко лош сигнал за способностите и израстването на партията ще е. БСП може да се коалира само с центристки партии (НДСВ; ДПС; НВ), но една коалиция без НДСВ би била обречена на провал, тъй като няма да събере необходимите гласове за сформиране на правителство. Чети по-нататък ( 3 мин)

0

Интервю с Гор Видал от миналата година

Ако не се лъжа интервюто е от предаването „Всяка Неделя“ през февруари 2003.

„Ccredit goes to“ Иван Барутчийски, който ми го прати, и естествено до този, който го е провел;-)

Гор Видал е роден на 3 октомври 1925 г. във военната академия „Уест Пойнт“. Баща му е създател на департамента по търговски авиополети и е съветник по аеронавтика на президента Рузвелт. По майчина линия дядо му е слепият сенатор Томас Гор, а вторият му баща е потомък на вицепрезидента Арън Бър. Доведен брат е на Джаки Кенеди. Познава всички, които са излизали на американската политическа сцена през последните 60 години.

Той е автор на над 20 романа. Първият – „Уилиуоу“ написва едва 20-годишен. Истински и скандално популярен обаче го прави третата му книга – „Градът и стълбът“. „Ню Йорк таймс“ отказва да публикува рецензия за скандалния роман, който пръв в американската литература на ХХ век засяга проблемите на хомосексуализма. В България Гор Видал стана любим автор с „Калки“, после предизвика небивал интерес с „Вашингтон, окръг Колумбия“, „Сътворението“, „На живо от Голгота“. Автор е на пиеси, играни с огромен успех, на филмови сценарии и стотици есета. През 1993 г. е удостоен с американската национална награда за литература.

Драго ми е, че приехте поканата ни. Вие сте били в София, нали? > Чети по-нататък ( 20 мин)

0

Тоягата vs Наградата – 0:0?

Скоро гледах едно предаване по Дискавъри – разправяше се за два отбора новобранци, които се обучаваха по системата на Британските SAS. Отборите се обучаваха съответно от двама различни инструктори, като и на двата отбора беше еднакво тежко. Разликата в обучението беше подхода на майорите-инструктори. Единия майор, силно убеден в „системата на тоягата“, прекарваше горките новобранци през всякакви гадории, използвайки за мотивация страха от още по-големи гадории при евентуален неуспех. Естествено, майора прекрасно разбираше че завалиите, крайно изтощени и отчаяни, могат да издържат само още съвсем кратко време, преди да се разбунтуват срещу него, или да се откажат. Идеята очевидно е, да се поставят обучаемите във възможно най-тежки условия, пред които реалните ситуации да им се виждат в най-лошия случай познати, ако не дори по-леки. Чети по-нататък ( 2 мин)

0

ParEcon

ParEcon (Participatory Economics) е идея, която много хра, между които Чомски, считат за сериозна алтернатива на съвременния капитализъм. „Икономиката на участието“ е изградена около 4 основни ценности: Солидарност, Разнообразие, Справедливост, Самоуправление.

Много хора, които не харесват тоталния капитализъм като социална система, се примиряват с него, смятайки че друга алтернатива няма. Според някои от инициаторите на проекта ParEcon, това Е реална алтернатива. Алтернатива, която според тях нито една система преди това не е успяла да реализира, независимо от привидните намерения на някои такива. Чети по-нататък ( < 1 мин)

0

Приоритети и перспективи

Превод на един кратък откъс от книгата на Ноам Чомски „Хегемония или оцеляване“. превода си е мой, така че be prepared за грешки;-)

Преди няколко години една от значимите фигури в съвременната биология, Ернст Майр, публикува някои свои разсъждения върху вероятността за успех в търсенето на извъземен разум (SETI). Майр се позовава на заключенията на някои астрономи, които ясно изразяват увереност в намирането на висш разум във Вселената. Той лично смята перспективите това да стане за много неблагоприятни. Мотивите му са базирани на адаптивната стойност на това, което наричаме разум, имайки предвид в частност човешката форма на интелектуална организация. Майр прави приближена оценка върху броя на животинските видове от възникването на Земята, оценявайки го на 50 милиарда, само един от които “е постигнал необходимото ниво на интелигентност, за да изгради цивилизация”. Това е станало съвсем наскоро, само преди около сто хиляди години. Смята се ,че е оцеляло само едно малко семейство от този животински вид, на което ние всички сме наследници, с много малко генетични изменения. Това, което наричаме “цивилизация” е възникнало към самия на край на този кратък момент от еволюцията, и то е с необратимо кратък живот. Чети по-нататък ( 16 мин)

0