Категория: th0ughts

That’s me in the corner, thanks Sir!

Колкото повече научавам за Сара Пейлин, толкова повече се убеждавам, че изборът и за вицепрезидент на Джон МакКейн може и да е протекъл по подобие на този диалог от песента на Роби Уилямс. Още повече, изглежда че това не се отнася само за самата Сара Пейлин, а за републиканците по принцип. На фона на тлеещото недоволство към републиканците, подпалвано от време на време от поредната глупост на Джордж Буш, а също и демократичният контрол на двете камари на конгреса след mid-term изборите от 7ми Ноември 2006 изглежда, че републиканците биха имали полза от една мини-революция в културната и пи-ар война за президентството.

На пръв поглед номинацията на Джон МакКейн може и да е сравнително традиционна – будещ уважение потомствен военен, ветеран от Виетнам, военнопленник от 1967-1973, макар и наричан „отстъпник“ Републиканец заради критиките си, някои от които по отношение на големите корпоративни дарения и индиректни корпоративни харчове за финансиране или подпомагане на политически кампании.

Ако се абстрахираме от историята, избора на Сара Пейлин е един доста дързък ход на кандидат за длъжност, която според моите разбирания би трябвало да не е толкова рязка и безкомпромисна. На пръв поглед този избор изглежда цели точно да покаже и „компромисната” страна на г-н МакКейн, след като самият той е критикувал предишни нейни реформи, а също така г-жа Пейлин е първият жител на Аляска, участващ в президентски избори. Нещо повече, на някои места дори се изтъкват прилики между Барак Обама и Сара Пейлин – освен, че и двамата очевидно са много добри на баскетбол, и двамата са опитвали марихуана (но не им е харесало! 😉 ), явно и двамата са тръгнали на едно „невероятно пътуване” към белия дом. Какво по-компромисно за г-н МаККейн от това да има някои (макар и смехотворни) прилики между неговият вицепрезидент и опонентът му за президентското кресло…

И ако невероятността на пътуването на сенатора от Илинойс се определя вероятно от цвета на кожата, то при г-жа Пейлин невероятното е нейният предишен политически опит. Чети по-нататък ( 4 мин)

През седмицата Court of Appeals for the Federal Circuit отхвърли решение на по-ниска инстанция, оправдаващо нарушение на Artistic license от комерсиален софтуерен разработчик.

Делото е на Робърт Якобсен от Java Model Railroad Interface срещу Матю Катцер, обвинявайки го в нарушение на условията на Artistic license. Матю Катцер е използвал код на Якобсен, лицензиран под въпросния свободен лиценз.

В решението на съда се казва, че държатели на права, които лицензират своя работа под open-source лицензи, могат да контролират модификациите и разпространиението на лицензираните материали. Според BBC и Лесиг, в решението са били посочени за пример други свободни лицензи включително Creative Commons, като се казва, че свободните лицензи са широко използван метод на сътрудничество, което дава възможност за развитие на изкуството и науките със скорост, която малцина биха си представили няколко десетилетия по-рано.

Според Лорънс Лесиг, ефективно това е потвърждение, че свободните лицензи установяват условия на използване на лицензирани материали, и ако тези условия бъдат нарушени, това е по същество нарушение на авторски права.

Аз явно съм доста изостанал. Докато си говорех с познат през седмицата относно негов роднина, поставен под съдебен вечерен час, случайно стана ясно, че на него всъщност му е бил имплантиран чип, чрез който ще бъде наблюдаван в следващите 6 месеца, докато трае наложената мярка за вечерен час.

Това доста ме учуди, наясно съм за използване на RFID тагове за следене на добитък примерно, или пък за използването на GPS гривни на глезена за наблюдение на домашни арестанти, но не бях чувал за RFID импланти използвани на хора. След малко проучване онлайн обаче се оказа,че в UK още през Януари месец т.г. е имало предложение на ACPO (Association of Chief Police Officers), за одобрение на подобна мярка за хора под домашен арест, а също и при затворници в така или иначе претъпканите британски затвори.

Интересното в случая е, че въпросният човек не е бил признат за виновен, и не е поставен под домашен арест.

Предполагам, една крачка назад към 1984…

Напоследък четенето на новини все повече ме озадачава. През последният месец или месеци се случиха доста интересни неща. В Пловдив, един общински съветник и неговата компания, приватизираща общественото предприятие „Градски транспорт“ (!?), имали клауза в договора, според която трябвало да инвестират 60 чисто нови автобуса в приватизираното дружество. По-късно се оказало, че инвестираните автобуси не били собственост на инвеститора, а били лизингови, а лизинговите вноски се изплащали от приватизираното дружество…

След като ЕС спря стотици милиони евро по различни програми към България, в отговор на критики към нашенското правораздаване и съдебна система, министър-председателят заяви, че те просто си били такива…

Наскоро пък се оказа, че президентски спонсор, който е разследван за злоупотреби със средства по програма САПАРД, решил да върне заедно със сътрудник 3 млн лева на фонд „Земеделие“. Колкото и това да прилича на признаване на някаква вина или най-малкото демонстрация на гузна съвест, депутати коментирали този „жест“ като проява на добра воля към Европа!? Бизнес-личност, да се ангажира с политически жестове вместо политическите личности? Може би не е учудващо, след като политическите личности многократно са се ангажирали с бизнес-жестове…

Комисията за защита на конкуренцията, чиито глоби традиционно са практически равносилни на финансово ухапване от бълха за големите български компании, глобила множество различни „браншови организации“ за картелиране. Между най-пострадалите браншове са тези на застрахователите, птицевъди и производители на яйца, млекопреработватели, производители на растителни масла и маслопродукти. Според КЗК браншовите организации определяли цените на пазара централизирано и задължавали членовете на съюзите да ги поддържат. Приятна национална спекула! Предполагам всички сме евроскептици, и ето че има защо!

В сектора на хранително-вкусовата промишленост, след като миналата година всички ореваха орталъка, че трябва да се изкарват разни ненужни документи като HACCP сертификати, нещата бързо се „нормализираха“. Различните сертификационни фирми и организации се конкурират изключително „лоялно“ – някои сертифициращи организации (освен тези на бивши и настоящи членове на организации като ХЕИ), които по право не могат да консултират и сертифицират едновременно, съветват клиентите си, че за да бъдат сертифицирани, трябва да им преработят документацията, де факто да ги консултират.

Това не е учудващо, понеже в ИТ сектора например, принципа на работа на големите ИТ консултанти е винаги тясно обвързан с продажба на оборудването, за което преди това е било консултирано. За клиентите от друга страна, особено държавните такива, подобно „затваряне на кръга“ е дори по-удобно – те така и така нямат капацитет да осъзнаят същността и необходимостта на предлаганата им консултация. Подобен конфликт на интереси, като обединяването на консултант и доставчик, и де факто фокусирането на консултацията върху конкретен търговски продукт, означава че клиентът няма да „се занимава“ с прекалено много различни фирми, а само с една. Тя по-късно може и да предлага поддръжка за собствената си „продуктова“ консултация. Какво по-хубаво!?

Всичко това става на фона на едно отвличане, последвано от още едно отвличане – на предаващият откупа, под носа на полицията. Като част от фона можем да добавим поредното неразкрито убийство, аз поне прочетох само за едно напоследък.

У нас може и да наближава 2010, но на мен по-скоро ми прилича на 1920-те години в САЩ…