Тони Блеър пред Чилкот

Има нещо гнило в общоприетите стратегии и оценки за дебатиране и дипломация. Ясно е, че когато човек изглежда искрен и убеден (или поне си дава вид на такъв) в това, което казва, има по-голям шанс да е по-убедителен за отсрещната страна. Когато е изправен пред неудобен, обвиняващ въпрос, човек има няколко варианта:

  • конкретен, конструктивен отговор с демонстрация на чиста експертиза;
  • потвърждаване на определена част от обвинението (без да е необходимо да се приема цялата вина), и демонстрация на искреност придружена с израз на положителни бъдещи намерения – в общи линии израз на конструктивност в смисъла на „никой не е съвършен“;
  • отклоняване на въпроса и темата, но в никакъв случай заемане на дефанзивна позиция и търсене на оправдания;

Владеенето и/или невладеенето на тези прийоми носи своите позитиви и негативи в различни ситуации (както г-жа Желева би трябвало да е разбрала), но в общи линии реакцията на всеки един от тях е сравнително позитивна, най-вече поради демонстрацията на добра дипломация.

Много хора смятат, че за един политик е много важно да бъде добър дипломат. Аз винаги съм се чудел защо и как дипломацията има предимство пред експертността, но факт е, че Тони Блеър изпрати този принцип в историята в изказването си пред разследващата комисия „Чилкот“. Чети по-нататък ( 5 мин)

0

къде сме ние (предизборно ;) )

Стивън Кови е основателят на Covey Leadership Center, който през 1997 става част от FranklinCovey – една от най-успешните компании предлагащи консултинг и обучения, подобряващи ефективността, продуктивността, и организацията на работа. Въпросният д-р Стивън Кови има една много интересна теория за т.нар. континуум на зрелостта. Континуумът на зрелостта разглежда различните стадии на зрелост през които преминава човек в своя живот, както и връзката между тези стадии и т.нар. „7 навици на високо ефективните хора„.

Maturity Continuum

На диаграмата виждаме трите етапа на зрелост, от долу нагоре:

  • Зависимост (dependence) – в началото на живота си, човек е 100% зависим от заобикалящата го среда, включително физически;
  • Независимост (independence) – на определен етап от живота си, човек придобива относителна независимост от заобикалящата го среда, и става зависим предимно от себе си;
  • Взаимна зависимост (interdependence) – в някои презентации и лекции този етап се коментира като „опционален“;

Логично, в етапа на зависимост, човек не може да бъде отговорен за нищо което му се случва, тъй като то се контролира извън неговото влияние. Зависимостта по презумпция отрича отговорността, съответно цялата отговорност за всичко случващо се със зависимият човек лежи извън него.

Чети по-нататък ( 9 мин)

1

morning-after pill предварително

В опит да ограничат случаите на нежелана бременност през следващата година, BPAS (British Pregnancy Advisory Service) съветва жените да се запасят с хапче предварително по Коледа, защото много аптеки и медицински центрове ще бъдат затворени по празниците. Линк от Teleraph.

Нещо повече, благотворителната организация раздава безплатни комплекти, включващи Хапче, презерватив и информационни брошури, на жени които желаят да получат такива, след консултация в един от техните центрове. Противниците на въпросната практика я атакуват с мотиви, че с информационните си брошури на практика се опитват да увеличат бизнеса с аборти и консултации през следващата година. Голяма част от абортите в BPAS се заплащат от NHS.

Макар и противоречива практика, това е интересна нравствена разлика със САЩ, където допреди година вестниците докладваха за ожесточени диспути дори дали хапчета за спешна контрацепция да могат да се продават свободно в аптеките.

1

Ross Kemp on Gangs:Bulgaria

Едно документално филмче на Рос Кемп относно банди и престъпни организации в различни градове по света. Този епизод беше излъчен миналия понеделник по Sky 1 ако не ме лъже паметта. Фокусиран е върху българските джебчии/проститутки, работещи в Лондон, с участието на някои маргинали като „дон“ (!?) Цветелин Кънчев, Маргарита Михнева, някои цигански сводници и проститутки, двама обезверени полицаи, и т.н. Доста интересно относно различните цигански кланове. Не представя нищо относно образованата част от българското население, историята на страната, и т.н. но пък това никога не е било фокус на предаването в който и да било от епизодите. За сметка на това, въпросният „дон“ успешно използва филмчето, за да помрънка как е бил осъден за нищо, как се занимава с политика, и да се представи като лидер на циганските кланове в България. Също използвано от разни пловдивски скинарчета, и не по-малко маргинализираната „Национална Гвардия“ като някаква медийна платформа.

От друга страна, изводите в края на филмчето, макар и не особено конструктивни, са правилни.

0

Any room for a chancer?

That’s me in the corner, thanks Sir!

Колкото повече научавам за Сара Пейлин, толкова повече се убеждавам, че изборът и за вицепрезидент на Джон МакКейн може и да е протекъл по подобие на този диалог от песента на Роби Уилямс. Още повече, изглежда че това не се отнася само за самата Сара Пейлин, а за републиканците по принцип. На фона на тлеещото недоволство към републиканците, подпалвано от време на време от поредната глупост на Джордж Буш, а също и демократичният контрол на двете камари на конгреса след mid-term изборите от 7ми Ноември 2006 изглежда, че републиканците биха имали полза от една мини-революция в културната и пи-ар война за президентството.

На пръв поглед номинацията на Джон МакКейн може и да е сравнително традиционна – будещ уважение потомствен военен, ветеран от Виетнам, военнопленник от 1967-1973, макар и наричан „отстъпник“ Републиканец заради критиките си, някои от които по отношение на големите корпоративни дарения и индиректни корпоративни харчове за финансиране или подпомагане на политически кампании.

Ако се абстрахираме от историята, избора на Сара Пейлин е един доста дързък ход на кандидат за длъжност, която според моите разбирания би трябвало да не е толкова рязка и безкомпромисна. На пръв поглед този избор изглежда цели точно да покаже и „компромисната” страна на г-н МакКейн, след като самият той е критикувал предишни нейни реформи, а също така г-жа Пейлин е първият жител на Аляска, участващ в президентски избори. Нещо повече, на някои места дори се изтъкват прилики между Барак Обама и Сара Пейлин – освен, че и двамата очевидно са много добри на баскетбол, и двамата са опитвали марихуана (но не им е харесало! 😉 ), явно и двамата са тръгнали на едно „невероятно пътуване” към белия дом. Какво по-компромисно за г-н МаККейн от това да има някои (макар и смехотворни) прилики между неговият вицепрезидент и опонентът му за президентското кресло…

И ако невероятността на пътуването на сенатора от Илинойс се определя вероятно от цвета на кожата, то при г-жа Пейлин невероятното е нейният предишен политически опит. Чети по-нататък ( 4 мин)

1

US съд защити artistic licence

През седмицата Court of Appeals for the Federal Circuit отхвърли решение на по-ниска инстанция, оправдаващо нарушение на Artistic license от комерсиален софтуерен разработчик.

Делото е на Робърт Якобсен от Java Model Railroad Interface срещу Матю Катцер, обвинявайки го в нарушение на условията на Artistic license. Матю Катцер е използвал код на Якобсен, лицензиран под въпросния свободен лиценз.

В решението на съда се казва, че държатели на права, които лицензират своя работа под open-source лицензи, могат да контролират модификациите и разпространиението на лицензираните материали. Според BBC и Лесиг, в решението са били посочени за пример други свободни лицензи включително Creative Commons, като се казва, че свободните лицензи са широко използван метод на сътрудничество, което дава възможност за развитие на изкуството и науките със скорост, която малцина биха си представили няколко десетилетия по-рано.

Според Лорънс Лесиг, ефективно това е потвърждение, че свободните лицензи установяват условия на използване на лицензирани материали, и ако тези условия бъдат нарушени, това е по същество нарушение на авторски права.

1

фокус върху качеството

През изминалата година се научих на нещо много интересно – как да използвам едни много готини скоби за документи (jumbo paper clips) – едни големи, черни пластмасови скоби с нещо подобно на метален кламер в краищата. Преди това дори не бях виждал такива, а като видях ми отне 5 минути да схвана как се отварят. Освен, че всички в стаята много ми се смяха, сега ми подаряват скоби със и без причина, да си клипвам разни работи. Аз пък, напълно в разрез с принципите за запазване на околната среда, започнах да принтирам без да се замислям де що видя документи, туториали, и т.н. които после с кеф си захващам с яките скоби. В желанието си да клипвам неща с новите скоби няколко пъти съм ги използвал напълно неправомерно – големи скоби за малки по обем документи, прекалено големи топове документи с недостатъчно големи скоби, и т.н.

Има една много готина поговорка: „Когато всичко, с което разполагаш е чук, всичко започва да ти прилича на пирон“. Същото е ако току-що си научил що е то чук и/или си нямаш на идея кога се ползва чук, и кога останалите съществуващи инструменти.

Не е истина колко е валидна тая поговорка. Важи за всичко, за което хората си нямат представа от пълната картина. МВР иска да пребори престъпността, и изглежда най-важният инструмент за успеха на това иначе трудо-и-времеемко начинание е да се забранят анонимните СИМ-карти. Никаква информация за преките ползи от това за гражданите, нито пък за борбата с престъпността. Никаква дълбочина на погледа върху проблема.

По света е пълно с мрежови администратори, които в опита си да предотвратят определени (потенциални) проблеми по сигурността филтрират цял протокол ICMP, което носи повече вреди отколкото преки ползи.

У нас (а и не само у нас предполагам), е пълно с фирми, напиращи да внедрят ISO стандарти и различни добри практики, не за да ги спазват и да извлекат ползи от подобрения в качеството, а за да имат документа на стената. Нещо повече, пълно е с фирми на които им е през оная работа с какво ще се занимават, и какво качество ще предлагат в избраното поле за изява, стига приходите да са достатъчно.

Аз съм уникален егоист. Чети по-нататък ( 4 мин)

1