Един абсолютно задължителен филм.
Нещо по-различно от Майкъл Мур.
0Няма коментари
Категория: publitics
political crap
Rapture Rescue 911:Disaster Response for the Chosen
През уикенда случайно ми попадна последната статия на Наоми Клайн, по адрес на частните компании за защита от бедствия и аварии в САЩ, които явно следват бизнес-тенденцията, заложена от здравно-осигурителните компании, и (макар и тенденциозно) представена в последния филм на Майкъл Мур. Превода на статията е мой, публикува се с разрешението на авторката, но без да претендирам за пълна коректност или официалност, а оригиналната статия може да бъде намерена на официалния сайт на Наоми Клайн.
| The translation of the following article is my own and is not to be considered official or definitive, nor endorsed by the original author of the article in any way. The original article can be found at Naomi Klein’s official website. Respect. |
Преди време се притеснявах, че Съединените Щати са в примката на група екстремисти, които искрено вярват, че те и техните приятели рано или късно ще бъдат въздигнати в небесна безопасност. Преди известно време преразгледах притеснението си. Страната всъщност е в ръцете на екстремисти, които са решени лично да изиграят библейския климакс – спасението на богоизбраните и изгарянето на масите – само, че без никаква божествена намеса. Раят може да почака. Благодарение на разращващия се бизнес с частните компании за защита от бедствия, можем да получим второто пришествие тук, на земята.
Да вземем за пример какво се случи в Южна Калифорния. Чети по-нататък ( 6 мин)
0IET
Аз винаги дълбоко и напълно предубедено съм вярвал във важната роля на професионалните и/или браншови организации, които същевременно НЕ СА синдикати, за съвременното общество. Тази година (барабар Петко с мъжете) се записах в The IET.
След първоначалния setup, който ми отне около два часа избиране за публикации и изследвания от кои теми искам да се абонирам, съм в крайна сметка доста доволен от широкия избор.
Организацията изпраща периодичен бюлетин, тематичността на който също е въпрос на личен избор при signup. Освен това, поддържа сравнително интересни (с това, че достатъчно абстрактни) нива на диференциация на членовете си (IET, TMIET, MIET, FIET, и Honorary Fellow). Последните биват присъждани от комисия в рамките на IET, след преглед на изпратеното CV от всеки кандидат. IET разпознава и признава Cisco индустриални квалификации, a освен това си запазва правото да изиска контакт, който да предостави референция и потвърждение за всеки кандидат за ново членство, и/или промяна в статуса на членството.
0Орешарски и Вълчев
Не знам за някой друг, обаче в следния разговор на двамата министри аз не виждам нищо, ама абсолютно нищо нередно:
Всъщност виждам само един проблем в този разговор – това, че си позволяват да го водят скришом от аудиторията на място с толкова микрофони, пък били те и изключени. Това е непрофесионално.
Кое точно е нередното в този разговор?
Това, че Чети по-нататък ( 2 мин)
0Вътрешни работи
Миналата седмица, министър Румен Петков е решил да изпие един чай с вдовицата на Ким Филби, и то в компанията на директора на НРС ген. Кирчо Киров.
За разлика от повечето изказвания които чух по въпроса, аз съвсем не смятам, че проблема е в статуса на съветски герой на покойният Ким Филби – симпатиите или липсата на такива на г-н Петков към двойни агенти на съветското разузнаване са си чисто лична работа, проблемът всъщност е в това как срещата се изтълкува от медиите. В момента, единствената възможност на министерството е да действа реактивно, а не проактивно на критичните публикации в пресата. Според мен, ако един десен политик или член на дясно правителство се срещне с вдовицата на Ким Филби, медиите озадачено биха го попитали „защо“, на което той с усмивка и покровителствен тон би могъл да отговори, че така се демонстрира приемственост към историята и уважение към една от най-противоречивите професии (поне от медийна гледна точка). Или някаква друга подобна обща приказка. Ако един ляв политик, или член на ляво правителство обаче направи това, медийте без изобщо да питат, биха го накарали да се оправдава. Това би трябвало да е известно на PR-службата на министерството. (не трябва ли точно PR-службите в министерствата да са най-способните!?)
0За интернет цензурата у нас
Напоследък се чуха доста неща относно Интернет цензурата у нас. Дълбоко вярвам, че Интернет-цензура у нас не може да има. На фона на политческата система у нас, административните единици имащи правомощия (и компетенции) за регулиране на телекомуникационният бизнес, и взаимодействието на опорните доставчици с големите доставчици на оборудване, смятам че някои случки, като привиквания на блогъри за справки, опити за филтриране на съдържание и други са повече резултат от некомпетентност на съответните държавни служби в областта и историята на телекомуникациите, Интернет и обществото на Интернет потребителите. Надявам се, че потвържденията на държавните служби за липсата на амбиции за налагане на Интернет цензура са реално осъзнати, защото в момента да се наложи такава у нас е практически невъзможно. Ето някои аргументи в полза на моето убеждение, като паралел с най-развитият и отчасти успешен модел на интернет филтриране в света. Чети по-нататък ( 6 мин)
0Вътрешна опозиция в ДСБ!?!?
Според тази статия от „За града“, в ДСБ се появила вътрешна опозиция.
Незнам за останалите читатели на изданието, но на мен първата ми реакция беше „Че кога се роди тая партия, кога порасна, та чак и вътрешна опозиция роди…“. Мисля си – донякъде на майтап, донякъде не съвсем, че ако имаме партия от трима души у нас – единият ще е партиен лидер, другият ще е вътрешна опозиция, а третият де факто ще дърпа конците, балансирайки между двамата. И ще е бивш агент на ДС, примерно… 🙂
Няма лошо иначе – нека има развитие в ДСБ, макар че вътрeшната опозиция очевидно все още търси втори човек, според резултатите от изборите за председател.
0