Реклама на една книжка на Роб Брайънтън озаглавена „Да си представим десетото измерение“ Клипчето засяга някои моменти от теорията на струните (май така се казваше) илюстрирани популярно и интересно в тази анимация.
0Няма коментари
Категория: th0ughts
Пол МакКартни
„Влизате в студио след месец, преди това ще имате една седмица почивка, в която да запишете албума“
Току-що случайно слушах Колин Мъри от BBC Radio1, който интервюира Сър Пол МакКартни. Интересно интервю, по темата относно натоварването и натиска на който традиционно са подложени големите групи опитът на Бийтълс е доста интересен, както сподели самият Пол МакКартни:
„Ние никога не сме си задавали въпроса дали почиваме достатъчно – когато сме били на турне не сме имали почивен ден, а когато мениджърът се обаждаше с думите: ‘Влизате в студио след месец, преди това ще имате една седмица почивка, в която да запишете албума’ ние всъщност се радвахме на почивката, аз ходех всеки ден на гости на Джон и всеки написвахме по една песен от албума. „
Сър Пол МакКартни завърши разговора с „Thanks for having me“, а както се изрази Колин Мъри – „Не познавам прекалено мого хора, които са продали 5 или 50 милиона албума и биха направили това. Top bloke.“ 😉
0Консервативни или контрацептивни ценности?
Имам един приятел, с когото доста пъти сме спорили за това, дали политиката влияе пряко на ежедневието ни и доколко политически (не)ангажиран е нормално да бъде човек. Като човек, който обича да спори за абстрактни неща (и да пикае срещу вятъра), аз защитавам тезата, че политиката влияе върху ежедневието на всеки от нас, и затова никой от нас не трябва да и обръща гръб напълно.
Разговаряйки с един познат от САЩ, съвсем случайно скоро си отговорих на въпроса дали, как, и кога политиката влияе на ежедневието и живота ни, и доколко. Най-конкретното влияние на политиката върху живота на всеки от нас, е нежеланата бременност по политически причини, а именно Чети по-нататък ( 2 мин)
0Почина Кърт Вонегът. So it goes.
„We had a memorial service for Asimov a while back, and at one point I said, ‘Isaac is up in Heaven now’. That was the funniest thing I could have said to an audience of Humanists. I rolled them in the aisles. It was several minutes before order could be restored. If I should ever die, again God forbid, I hope some of you will say, ‘Kurt’s up in Heaven now.’ That’s my favorite joke.“
Kurt Vonnegut (1922 – 2007)
Гражданска позиция
„Проклинам те да живееш в интересни времена“. Китайската поговорка напълно отразява смехориите, които се случват в нашенското ИТ пространство напоследък.
Случи се нещо абсурдно – властта предприе мерки за регулиране на ИТ пазара, и още повече – посегна на конкретна технология (торентите). Въпреки наличието на други подобни неуспешни опити за централна регулация на цели технологии, документирани в съответните поговорки („Който не познава исторята си, е обречен да я повтаря“), тези опити продължават и в момента, с цялата си неадекватност.
Според мен ИТ проблемите на властта не са ограничени само по отношение на торентите, те са няколко.
- Грешна ИТ политика, по една или друга причина (вж т.3) ;
- Липса на ИТ грамотност, по една или друга причина (вж т.3);
- Криворазбран, нерегламентиран, циничен лобизъм, или нещо което ни се представя за лобизъм.
Можем да се концентрираме върху точка 3 малко по-задълбочено. Чети по-нататък ( 6 мин)
1Ернан Кортес
Напоследък често се замислям върху посредствеността около и в самия мен, както и върху това колко често и колко пълно всъщност човек е готов истински да се отдаде на едно начинание, или отношение.
В такива моменти често си припомням част от историята на испанският конкистадор Ернан Кортес, провел първата експедиция от завладяването на Мексико.
След като пристига на полуостров Юкатан от Сантяго, Куба, изпратен от Диего Веласкес с 11 кораба в посока Мексико, Кортес завладява областа Табаско. Продължавайки на север, корабите на Кортес пускат котва малко след Сан Хуан, където основават град Вера Круз.
След цялостното дебаркиране на сушата, Кортес нарежда всички кораби да бъдат изгорени, елиминирайки всякакъв път назад за себе си и целият екипаж. В крайна сметка, с малко под 600 души първоначален екипаж, той успява да превземе столицата на младата империя на ацтеките.
Винаги съм вярвал в този подход. Всъщност смятам, че е приложим навсякъде. Страхът от пълната отговорност, от отговорността да поемем целият риск, неминуемо води до липса на откритост, неоткровеност, неинициативност. Доста често търсим предварителни гаранции за обезпеченост на някое начинание, с оглед намаляване на риска. От бизнес гледна точка такава нагласа е много разпространена, макар и да търпи много добре подкрепени критики, но колко често правим това в отношения? Колко популярна е фразата „без ангажименти“? Колко често я използваме в работата, лично, колко често наум? Мога да кажа, че най-полезните решения, които съм взел, и повечето от нещата които ценя, са се случили след като съм махнал с ръка, без обичайната суета, макар и съвсем не без обмисляне, напротив.
Според мен принципната стината е в ангажимента. Към риска на решението, каквото и да е то, за каквото и да било. В една добра песен се казва така:
„If my life is for rent, and I don’t learn to buy,
than I deserve nothing more than I get,
and nothing I have is truly mine“.
Европейският съюз и ние
Собственото ни „интегриране“ в нормите и регулациите на Европейския съюз ми става все по-забавно. След всичките години на истерични крясъци за вездесъщото присъединяване, в крайна сметка всички сме тотално неподготвени.
Винаги съм смятал(аз съм наивен човек), че човек може да има два различни подхода към бизнеса си: да го развива постоянно, или да си купи Cayenne при първа възможност. В тази връзка, обещаните фалити на малки фирми и производства, можеше да бъдат приемани по два начина от техните собственици:
- с въпроса „можем ли да ги преживеем“, придружен с набиране на информация за новите изисквания и норми на работа, или
- с идеята за надвиснала неизбежност, като гилотина;
Първият тип хора започнаха събиране на информация преди доста време, и на 01/01/07 бяха по-подготвени (поне документално и информационно). Вторият тип хора, на 01/01/07 дружно изреваха.
Ясно беше, Чети по-нататък ( 4 мин)
0