Америка се събуди, или поне помръдна пръст.

Винаги съм смятал, че щом човек като Джордж Буш е способен да бъде президент на Съединените Американски Щати, значи и аз трябва да имам някакъв шанс. Естествено, никой нормален човек, търсещ предизвикателства, не би поискал такава работа – това очевидно е най-неизискващата позиция известна на човечеството.

Както изглежда обаче, средният американец е решил да се възползва от възможността си да промени статуквото, давайки и двете камари на конгреса на Демократите в последните mid-term избори от 7ми Ноември. Малко късно, след като той (средният американец) принципно твърди, че не одобрява войната в Ирак, и ужасяващото влияние която тя оказва върху имиджа на Америка пред света (да беше само тя, здраве му кажи) – още преди няколко години се появиха книги със заглавия като „Why do they hate us“, лампичката трябваше да му светне още тогава.

Ясно е, че Буш е тръгнал по политическата наклонена плоскост (биографично това отдавна е факт), въпреки че и той (като истински американец) късно се осъзна за това. Основаването на т.нар. Iraq Study Group, оглавена от Джим Бейкър (колко забавно 🙂 ) беше закъснял опит за „издрапване“ леко нагоре чрез отклоняване на общественото внимание от проблема.

Факт е, че Демократите получиха Камарата на представителите, и Сената, за известно време напред, като е много вероятно следващият президент да не е републиканец. Мисля, че можем да честитим 10-ти Ноември на братския Американски народ. 😉

0

Go Retro: Disconnect to Connect

С технологичният напредък безспорно получаваме все по-разнообразни възможности за комуникация: e-mail, IM, Skype, VoIP, blogging, social bookmarks & networking, etc. Не ни ли дистанцират всъщност? Поне понякога?

Regina Lynn, Sex Drive, Wired Magazine изказва мнение.

Ключова реплика: 😉

„It’s a broader version of „will cybersex replace physical sex?“ which is a variant of „will sex toys replace me?“

Чети по-нататък ( 6 мин)

0

Хипария 2006

Едно позитивно видео.

Накратко за историята, ако някой не го е гледал в YouTube (от снощи досега броя показвания се покачи от около 950 000 до над 1 650 000): преди две години и половина Juan Mann (прегръщащия пич от клипчето) се прибрал в Сидни от „overseas“ и виждайки колко нещастни изглеждали всички, решил да пораздава малко безплатни прегръдки. След като е накаран от общината да направи застраховка обществена отговорност (в случай, че някой се нарани от всичките тези прегръдки??) на стойност 25 милиона долара, той събира 10 хиляди подписа и отново получава разрешение да раздава прегръдки безплатно в една от най-оживените части на Сидни.

Музиката към клипчето е на SickPuppies (ако някой ги е чувал, да е жив и здрав) и според тях е написана специално за Хуан. В крайна сметка, покрай него и те задължително ще ударят джакпота (или обратно). Дори и планирано да е, заслужават го само заради свежата идея.

Offtopic: YouTube вече отдавна е достатъчно мощен. Появиха се различни порно и други сайтове с youtube-teaser-и, очакваме първата голяма рекламна кампания. Както казва Бил Гейтс: „This social networking thing takes you to crazy places.“ 🙂

0

Big brother 3

Честно казано ми беше смешно, докато не се изгавриха с момчето, което трябва да играе момиче. Избруталя ми нещо…

Прилича ми на нещо средно между Running Man и Freak Show.

0

Quality is everybody’s business

С този слоган, в края на 60те години започва първата национална британска кампания за осигуряване на качеството в производството. Десетина години по-късно, Британската стандартизационна институция публикува BS 5750, стандартът който се възприема от ISO като ISO 9000, за управление на качеството.

Оттогава насам, ISO 9000, или практически ISO 9001:2000 се е превърнал в синоним на качество, и е бил изключително преекспониран впоследствие. Скромните ми наблюдения показват, че много фирми по нашите географски ширини не само, че не осъзнават ползата от една стандартизирана система за управление на качеството, но дори и след получаването и продължават да я използват като плакат за стената, отколкото като реален стандарт за управление и работа. Всъщност смятам, че преди човек да тръгне да разбира и да прилага ISO, е добре да е осъзнал нуждата и ползата от стандартизацията по принцип: една добра вътрешна организация и стабилен, конкретен вътрешен стандарт могат да направят необходимостта от ISO еквивалентна на проста маркетингова необходимост. Комбинацията от реална осъзнатост и ангажираност, посветеност на практическото удовлетворяване на изискванията, вместо чисто документалните „врътки“ Чети по-нататък ( 3 мин)

0

Оценка на мотивацията

Набързо: Ето един интересен сайт. Описва тест, който оценява личните качества на всеки по отношение на работата и интересите, въз основа на мотивацията. Всеки полагащ теста(безплатната версия, все още не мисля да плащам и за подобни работи), отговаря на 71 въпроса, всеки от които описва по три примерни ситуации и твърдения, като за всяко от тях може да се посочи „В най-голяма степен“ или „В най-малка степен“. След приключване на теста, се генерира доста обширно описание на мотивацията на положилият теста, какво го влече в работата и какво го демотивира, какъв тип работа би бил най-подходящ за него/нея, и т.н. „Motivational Appraisal of Personal Potential“ не ми беше известен, нито пък имах време да намеря информация как точно работи метода(което ми е доста интересно), но е факт, че поне първата част от „мотивационната ми оценка“ която получих след отговорите си беше написана все едно съм я разказал сам.

Предполагам, че човек който се занимава с подбор на кадри би могъл лесно да разпознае замисъла на някои от въпросите, но лично за мен далеч не всички бяха прекалено прозрачни.

0

Can we COPE with the COPE Act?

Никога не съм обичал републиканците (справка – Джордж У. Буш). Поредната причина недоволството ми да продължава да расте, се нарича COPE (Communications Opportunity, Promotion, and Enhancement, xaxa 🙂 ) Act, който беше приет от Камарата на представителите (за незапознатите – долната камара в двукамарният Щатски Конгрес, горната камара се нарича Сенат) на 8 Юни с изключително републиканска подкрепа.Гореспоменатият COPE Act е на път да сложи определени държавни регулации върху Интернет и комуникациите, подобни на регулациите наложени през края на миналия век (Hello!?!?) върху радио и наземните комуникации. За да съм още по-красноречив, въпросният COPE Act ще ликвидира изцяло концепцията за Net Neutrality, за която трябва да сте чували, освен ако не сте живяли последните няколко години на самотен остров. Чети по-нататък ( 6 мин)

0