Консервативни или контрацептивни ценности?

Имам един приятел, с когото доста пъти сме спорили за това, дали политиката влияе пряко на ежедневието ни и доколко политически (не)ангажиран е нормално да бъде човек. Като човек, който обича да спори за абстрактни неща (и да пикае срещу вятъра), аз защитавам тезата, че политиката влияе върху ежедневието на всеки от нас, и затова никой от нас не трябва да и обръща гръб напълно.

Разговаряйки с един познат от САЩ, съвсем случайно скоро си отговорих на въпроса дали, как, и кога политиката влияе на ежедневието и живота ни, и доколко. Най-конкретното влияние на политиката върху живота на всеки от нас, е нежеланата бременност по политически причини, а именно Чети по-нататък ( 2 мин)

0

Гражданска позиция

„Проклинам те да живееш в интересни времена“. Китайската поговорка напълно отразява смехориите, които се случват в нашенското ИТ пространство напоследък.

Случи се нещо абсурдно – властта предприе мерки за регулиране на ИТ пазара, и още повече – посегна на конкретна технология (торентите). Въпреки наличието на други подобни неуспешни опити за централна регулация на цели технологии, документирани в съответните поговорки („Който не познава исторята си, е обречен да я повтаря“), тези опити продължават и в момента, с цялата си неадекватност.

Според мен ИТ проблемите на властта не са ограничени само по отношение на торентите, те са няколко.

  1. Грешна ИТ политика, по една или друга причина (вж т.3) ;
  2. Липса на ИТ грамотност, по една или друга причина (вж т.3);
  3. Криворазбран, нерегламентиран, циничен лобизъм, или нещо което ни се представя за лобизъм.

Можем да се концентрираме върху точка 3 малко по-задълбочено. Чети по-нататък ( 6 мин)

1

Републиканска мъдрост

Ще си позволя да преведа една статия от shelleytherepublican.com . Статията се казва „Линукс: Европейска заплаха за нашите компютри“. Беше ми изпратена преди известно време от Oda_, благодаря му за което, и смятам, че по-добър пример за ограничено мислене от тази статия е трудно да се намери. 🙂 Всъщност все още не съм сигурен сериозна ли е тази статия, или е просто ирония. Дано да е второто, но нека всеки сам прецени – оригиналната статия е достъпна ето тук. Определено не съм Линукс-фанатик, но статията е просто уникална:

Линукс: Европейска заплаха за нашите компютри

Като повечето неща, които си заслужават притежаването, компютрите са Американско изобретение. Погледенете един съвременен компютър и ще забележите, че той е продукт от Американско съвършенство.

Примерно, този здрав IBM лаптоп, който използвам е бил проектиран и изработен от Американска компания. Той работи със софтуер от Майкрософт, една от най-продуктивните Американски организации. Компютърът ми прави всичко, което бих могъл да искам: с него мога да работя, да си плащам данъците, и дори да търся в Библията.

Подобно на всички велики Американски инженерингови продукти, той е пример за иновация, която кара все по-голяма група от Европейски и Китайски хакери да завиждат. Те мразят нашата водеща роля в компютърните технологии и няма да се спрат пред нищо, докато не получат пълен контрол върху всичките ни компютри.

Говоря за проект, наречен „Линукс“ , нещо с което може да не сте се сблъсквали но Чети по-нататък ( 4 мин)

0

Европейският съюз и ние

Собственото ни „интегриране“ в нормите и регулациите на Европейския съюз ми става все по-забавно. След всичките години на истерични крясъци за вездесъщото присъединяване, в крайна сметка всички сме тотално неподготвени.

Винаги съм смятал(аз съм наивен човек), че човек може да има два различни подхода към бизнеса си: да го развива постоянно, или да си купи Cayenne при първа възможност. В тази връзка, обещаните фалити на малки фирми и производства, можеше да бъдат приемани по два начина от техните собственици:

  • с въпроса „можем ли да ги преживеем“, придружен с набиране на информация за новите изисквания и норми на работа, или
  • с идеята за надвиснала неизбежност, като гилотина;

Първият тип хора започнаха събиране на информация преди доста време, и на 01/01/07 бяха по-подготвени (поне документално и информационно). Вторият тип хора, на 01/01/07 дружно изреваха.

Ясно беше, Чети по-нататък ( 4 мин)

0

Либийско правосъдие: Мишел Тиерен.

opendemocracy.net Оригиналът на тази статия е публикуван на openDemocracy.net под Creative Commons лиценз. Преводът на статията е мой, и е под същия лиценз. За да видите оригинала на статията на английски език, натиснете тук.

Потвърждението на либийската присъда на петте български медицински сестри и палестинският лекар по обвинение в умишлено заразяване на деца с HIV-вируса, е глобално бедствие за медицината, заявява Мишел Тиерен.

На 19 Декември 2006, либийски съдия произнесе присъда по последното обжалване на обвинението на шест чуждестранни медици в умишлено заразяване на 426 деца с HIV-вируса в болницата al-Fateh в Бенгази, Либия. Смъртната присъда от 2004г. на „шестимата от Бенгази“ – пет български медицински сестри (Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, и Снежана Димитрова) и един палестински лекар (Ашраф ал-Хаджудж) беше потвърдена, и те бяха осъдени на смърт чрез разстрел, спрямо искането на либисйкият прокурор в началната му пледоария на 29 Август 2006.

На този ден, съдията пренебрегна науката, за да защити нехуманинатрните интереси, осъди шест невинни на смърт, и накара невежеството да възтържествува над правосъдието, заблуждавайки стотици родители да вярват, че децата им са били отровени и/или убити от техните медицински сестри и лекар. Ако последният опит да се обжалва делото не завърши с успех, шест смъртни случая ще последват този на 9-годишната Marwa Annouji, петдесет и воторото заразено с HIV дете, което почина вследствие на заболяването на 24 Октомври.

Не би могло да има по-лош изход. На 19 Декември 2006, медицината, общественото здравеопазване и хуманитарната помощ бяха публично екзекутирани в Либия. Всички медицински сестри, лекари, и здравни работници по света са на път да станат свидетели на тази трагедия и да плащат последствията години напред.

426-те деца и шестте здравни работници са в епицентъра на комплексен случай, който се простира далеч извън съдебният процес за медицинска зоупотреба – към момента невалиден – и включва разнообразни макроикономически и геополитически параметри.

Сянката на властта

Съдебните процедури по дело 44/1999 на либийският народен съд, дело 213/2002 на криминалния съд в Бенгази, дело 607/2003 на криминалния съд в Бенгази, и постановлението на върховния съд на Либия, водят началото си от една юридическа система, която не би се подвоумила да пренебрегне научните доказателства, за да защити политически интереси. на 19 Декември, нарушението на принципите на мъдростта, правото, и справедливостта от страна на тази система запечата едно шестгодишно дело за предполагаема медицинска злоупотреба, като осъди на смърт шест невинни медици. Чети по-нататък ( 8 мин)

0

god bless you mr…

„Няма причина доброто да не възтържествува над злото, но първо ангелите трябва да се организират като мафията.“

Последната книга на К. Вонегът „Безотечественик“ (A man without a country) най-после излезе и на български. Смятам че превода е добър, освен това ИК „Бард“ е използвала оригиналната корица, макар и в лека вариция на цветовете. Страхотна книга. В първата част – „Безотечестевник“ – всяка глава започва с цитат от започва с цитат от Вонегът, вкл. от предишни произведения. Първият цитат (от „Сирените от Титан“), който е написан в началото моментално ми оправи настроението след сравнително тежък ден, нерви, и налично главоболие. Направи ги да изглеждат незначителни.

Нещо друго интересно за книгата, е че е недвусмислено политически ориентирана. В прав текст. Вонегът винаги е бил прозрачен политически, и според мен съвсем умишлено, но имам един познат, който твърди, че всеки изминал ден от Буш-администрацията го кара да се чуства по-либерал, и въпреки това четейки книгата се е почувствал като републиканец.

Книгата, която на места е описвана и като автобиографична, включва и някои други интересни моменти (политическите цитати са включени, като пропорционална част от книгата, някои съм си превел сам, без да съм стигнал до мястото където се споменават в българският вариант на книгата, така че може да не отговарят дословно на превода в изданието):

„What is it, what can it possibly be about blowjobs and golf“ – не съм прочел целият български вариант, пък и без това оригиналният текст е по-красноречив 😉
„Най-страшното предателство в САЩ е да кажеш, че американците не са обичани, където и да се намират, каквото и да правят там.“
„Джордж У. Буш се е заобиколил със студенти средна-ръка от горната класа на обществото, които си нямат понятие от история и география, а също са привърженици на схващането, че бялата раса превъзхожда всички останали, които изобщо не крият убежденията си и на всичкото отгоре твърдят, че са християни…. „

0

Общото между свободния софтуер и анархизма

Честно казано, от много време ми се четеше нещо такова, но смислено. Винаги съм се учудвал, когато симпатизанти на отвореният софтуер, хора вярващи в него, изполващи и подкрепящи го, се самооопределят като супер-дясно политически ориентирани (въпреки, че на доста места се говори за десен и ляв анархизъм;) ) и беснеят на тема политика, при всяко споменаване на думата „ляво“.

Според мен това е парадокс. Според мен по-ляво от RMS например няма накъде, той самият не крие собствената си политическа ориентация. Думи, като „чешит“, „образ“ и прочие, които често са използвани по адрес на Ричард Столман, са по-скоро неизползване на политически определения. Според мен, ако свободният софтуер не е анти-глобализма на ИТ, поне е нещо близко.

Преди няколко дни намерих едно чудесно и смислено есе на Кристиян Имхорст – „Анархия и Сорс код: Какво общо има движението за свободен софтуер с анархизма“ (достъпно под GNU FDL)Същият е защитил магистърска теза на тема „The Anarchy of Hackers – Richard Stallman and the free software movement“. Цитат от есето, което с най-голямо желание и удоволствие бих превел при наличие на малко време:

The free software movement with GNU, BSD and Open Source Initiative is the radical anarchistic criticism of today’s order of the intellectual property, not only in the liberal society of the United States but also in the whole globalized world. In contrast to the representatives of BSD or the market-economic anarchism of Eric Raymond from the OSI, Stallman postulates a corporate anarchism which expresses in relation to intellectual property freely adapted from the French anarchist Jean-Pierre Proudhon, that property is robbery. Today, the claim for abolition of the intellectual property is for many people unthinkable. But half a millennium ago, the implementation of private property was for many people unthinkable. Like Jeremy Rifkin in Access says:

The very thought of leaving markets and the exchange of property behind is as inconceivable to many people today as the enclosure and privatization of land and labor into property relations must have been more than half a millennium ago. (Rifkin 2000, 14)

Stallman and the GNU people of the free software movement do not only want to free software but also music and books from proprietary licenses. In an interview with Spiegel Online Stallman says why: “I tend toward the left-wing anarchist idea that we should get together voluntarily and think about how we can care for all by cooperation.” (Klagges 1996).

Лично аз се въздържам от конкретна позиция по темата, въпреки че намирам свободния софтуер за нещо положително и политически не съм прекалено консервативен. (Както се казваше някъде, най-страхотната политическа система е Щатската – или си републиканец, или си демократ, а ако не си демократ, значи си комунист;) )

0