Няма коментари

„Татарската пустиня“ от Дино Будзати

  От Общи

Разтърсваща баналност, която не можах да спра да чета, докато не я приключих в 3 сутринта. Отдавна книга не беше ме впечатлявала толкова; за препрочитане на всеки пет-десет години, ако не по-често.

Написана през 1938г., вероятно като анти-военна пропаганда, книгата е също толкова посветена на вечната ни нужда от смисъл; на рисковете от животът с фокус върху бъдещето; на удовлетворението, базирано на постижения, фиксирани цели, мечти, и други „артефакти“, както и на естествената човешка склонност към anchoring и потребност от сигурност.

Независимо къде сме житейски, във всеки един момент, всеки от нас има своят форт Бастиани – крепостта с преувеличена важност, на която посвещаваме живота си, чакайки нападението от север, което в крайна сметка ще ни донесе така жадуваната самоактуализация, осмисляне, и оправдаване на всички саможертви по пътя. Нападението, обаче, така и не идва, а ако дойде, най-често е в неподходящ момент, и животът ни се оказва пропилян, като животът на Джовани Дрого – офицерът, чиито пропилян живот, плашещо близък до нашия собствен, проследява книгата.

Чети по-нататък ( 3 мин)6
Няма коментари

Дейвид Фостър Уолъс пред ZDF, 2003

  От Общи

Не знам защо, но не си спомням много телевизионни разговори, толкова интензивно изпълнени със смисъл. Целенасочена самоирония, трудно прикриваща депресията, тъга, много истина, и едно заразно и неприкрито търсене, способно да обърне обикновено интервю в провокиращ разговор.

„Икономически и културни системи, които работят много добре по отношение на продаването на продукти на хората и поддържането на процъфтяваща икономика, не работят толкова добре когато става въпрос за възпитание на деца, или за това да си помогнем взаимно да разберем как да живеем и как да бъдем щастливи.“

„Чувството, че трябва да се подчиним на всеки импулс и да задоволим всяко желание, ми изглежда по-скоро като един вид робство.“

Ерудиция, смисъл, харизма – толкова много, сгъчкани в час и половина, че части от разговора се разпространяват отделно, тематично-сегментирани, например следното разсъждение за отговорността и за това как да живееш като възрастен.

Чети по-нататък ( 3 мин)6
Няма коментари

Amazon Web Services (за мрежари)

  От Общи

Ако сте мрежов инженер, който за пръв път се сблъсква с Amazon Web Services, първото впечатление може да бъде доста объркващо, поради (маркетингово гениална, ашколсун!) употребата на традиционно позната терминология, като например рутинг таблица, рутер, интерфейс, и др., но представяща конструкции на различно ниво от това на традиционните мрежи.

Ако сте се занимавали с различни технологии за виртуализация на изчислителни мощности и/или мрежов транспорт, ще се изкусите да отъждествите това, което виждате с някоя от технологиите, които познавате, напр. изчислителната виртуализация с нещо като VmWare ESX, KVM, или друг хипервайзър, а виртуализацията на транспорта – с любимият ви овърлей, бил той NVGRE, VxLAN, VRF-Lite или нещо друго.

Това би било отчасти вярно, но само отчасти.

AWS, разбира се не предоставят абсолютно детайлна информация за това как точно материализират платформата си, но ако свържете личният си опит с мрежова виртуализация с опитът си с работа в AWS, малко „четене между редовете“ от различна публична информация, и достатъчно гледания на правилните re:Invent сесии, можете да си изградите сравнително добра представа за иновациите, които Амазон са предприели, как те са свързани помежду си, както и какво означава това за вас като мрежов архитект в различен контекст.

В настоящата публикация ще се опитам да обобщя собственото си разбиране за това как функционира AWS от мрежова гледна точка, основно от пещерата на личният опит и използвайки концепцията за т.нар. равнини на абстракция.

Ако не ви се чете – ето тук има линк към TLDR;

Чети по-нататък ( 23 мин)12
Няма коментари

Угур Шахин за разработката на ваксина за Ковид-19

  От Общи

Наскоро имах удоволствието да участвам в уебкаст с проф. Угур Шахин. Основателят на BioNTech оставя впечатление за земен и достъпен човек, способен да говори смирено както за собствените си постижения, така и за необходимостта от компромиси и по-нататъшна работа. Позволявам си да запиша някои впечатления с уточнението, че разбира се нито съм медицинско лице, нито имам медицинско образование.

Относно скоростта на разработката и background-a на BioNTech

Когато проф. Шахин прочита изследване относно SARS-CoV-2 в Lancet през Януари 2020, той разпознава пандемичният потенциал на вируса на базата на три показателя: нов, силно заразен вирус; вече развита локална епидемия; безсимптомно/предсимптомно разпространение. В този момент компанията му по стечение на обстоятелствата е позиционирана правилно, за да започне разработка на ваксина възможно най-бързо:

Чети по-нататък ( 4 мин)8
Няма коментари

„Моралният пейзаж“ от Сам Харис

  От Общи

С няколко думи (TL;DR):

Disclaimer: Признавам си, че не съм привърженик на специфичният вид атеизъм на Харис и “четирите конника”: въпреки възхищението ми към всеки от тях (особено Хътчинс), войнствеността и фокусът върху буквалистичният прочит на религиите ми оставя някак неприятен послевкус; в същото време утвърждаването на научно-базиран светски морал в цивилизационен мащаб продължава да е обект на много условности, които не е ясно как ефективно можем да преодолеем.

При все това предполагах, че в тази изключително интересна книга, може да намеря аргументи за обратното. Таглайнът на книгата, обаче, се оказва по-скоро стремеж, отколкото реалност, защото всеки въпрос „как“ в нея е оставен за по-нататъшен отговор, докато тя по-скоро убеждава в това, че отговарянето на тези въпроси трябва да е възможно с методите на науката, и че чакането евентуално ще си струва.

Чети по-нататък ( 4 мин)
7
Няма коментари

„Страхът от варвари“ на Цветан Тодоров

  От Общи

В началото леко се опасявах дали не е нещо, което разбеснелите се напоследък social justice хунвейбини биха припознали като манифест, както се оказа съвсем неоснователно. Книгата всъщност е чудесна обосновка на позицията как въпреки, че Волтеровата “свобода да богохулстваш” и да обиждаш когото и да било безспорно са част от свободата на изразяване, всъщност не е съвсем кошер да се присмиваш на потиснати хора или да атакуваш самата сърцевина на нечие самоопределение. Разглеждат се нюанси и детайли, като различните индивидуални и колективни идентичности (вкл. европейска), определящи възприятията на всеки от нас, виновен ли е и доколко Коранът за нестихващата продукция на фундаменталисти и как според Тодоров да я обезвредим възможно най-ефективно; защо свободата никога не е на върха на нечии ракети “Томахоук”; как можем да тълкуваме мултикултурализма и в кой негов смисъл той трябва да бъде критикуван, както и общото между Регенсбургската лекция на папа Бенедикт, карикатурите на пророка Мохамед, и фатвата върху Салман Рушди за неговите „Сатанински строфи“. Епиграфите от Ромен Гари, един човек с достатъчно много идентичности, естествено са внимателно подбрани и помагат за влизане в точната нагласа преди всяка глава. Освен всичко друго книгата е единият от двата ерудирани и критични погледа от български автори върху Хънтингтъновата абоминация за цивилизациите, с които скромният ми читателски опит ме е “сблъскал”. Другият е на Александър Лилов в неговите “Цивилизации”, но там, опирайки се отчасти на О. Шпенглер, на моменти нещата завиват към политическо евразийство, или както е казал поетът “лека-полека си отиват към бой”. Тук перспективата е по-скоро хуманистична, отколкото политически ангажирана. Иначе казано, книгата ми хареса, но може би това е въпрос на confirmation bias. Наздравe!

6
Няма коментари

Пандемията в Чехия и България

  От Общи

Вече един месец в Чехия живеем с официално наличие на CoVid-19. България живее в същата ситуация една седмица по-кратко, но въпреки това достатъчно, за да се види по какво си приличат и се различават ситуациите в едната и другата държава – реакциите на правителствата, навременността им, подготвеността на системата, настроението на хората и реакциите им на създалата се ситуация.

Текстът е разделен на няколко части – навсякъде вместо да посочвам източници под линия, съм ги слагал като линкове.

TLDR: Фактът, че изглежда България пропусна първият етап от контролирането на разпространението – този на регистриране на привнесени случаи, проследяването и карантинирането им – и влезе в етапа на вътрешните огнища без „нулев“ пациент означава, че е още по-важно последвалото ограничение на движението да бъде спешно, стриктно, и спазвано изключително отговорно, вкл. носенето на маски и др. предпазни средства. Независимо от политическите ни пристрастия и не, това не означава да спрем да мислим критично. Наясно съм, че изборът между икономическото и общественото здраве е фалшива дихотомия, но тя се коментира само ако вече си пропуснал правилна стъпка, или пропуснеш да направиш следващата. При обявяването на тези мерки в огромната си част правителството и щаба действа подходящо за ситуацията, но прави лошо впечатление обявяването и последващото отменяне на ограничения, както и липсата на структурирана, писмена информация към гражданите. Опитите първоначално нещата да бъдат решавани с призиви и препоръки за взимане на мерки от общините и гражданите бяха чудесни, но удариха на камък може би точно заради това, особено имайки предвид традиционното недоверие на българите към каквито и да било ограничения от страна на властта. Както ще се види в текста, в Чешката република най-вече комуникацията беше на съвсем друго ниво, гражданите съдействат в огромната си част (иска ми се да мисля, че точно заради наличната информация), и предварителните мерки бяха взети малко по-навреме, но и тук не липсват проблеми – логистични, политически, и др.

Чети по-нататък ( 9 мин)20